Краят на февруари е. Влажно, подгизнало. Лек ветрец се промушва скрито под връхните дрехи на присъстващите и ги пронизва с остър полъх. Стотици хора са се събрали пред един заоблен камък, поставен на зелена морава, в най-стария квартал на малкия планински градец. Това е морена. Върху нея са издълбани паметни букви, с които се посочва мястото, където е имало стара къща.
Този дом е посещавал навремето Васил Левски. По късни доби тук са идвали хора от целия район, за да се посветят в тайнството на революционния комитет. Със зачервени от вълнение очи местни даскали, търговци, занаятчии и селяни от близките села са впервали поглед в Библия, револвер и кама, поставени на масата като знак за вярност към Делото. Със затаен дъх са слушали пламенни слова от устата на Дякона за борба, за равенство, за свобода. Давали са клетва в името на Родината!…
Стотици мъже, жени и деца свеждат смирено глави пред пронизващите въпросителни на Дякона, написани в онова паметно:„Народе????”. Патриотични песни, тържествени слова, венци, цветя пред неговата плоча – оставят дълбоки следи в сърцата на присъстващите. Млади хора са облечени в народни носии. Внуци са извадили от долапите на дедите си ръждясали пушки с натъкнати върху тях изкривени от битки щикове. Жени и девойки са изгладили за пореден път съхранявани в ракли десетки години бабини сукмани и везани ризи. Откъснали са китки здравец. Всички прегъват колене, за да се поклонят пред делото на най-достойния българин. Мнозина се снимат за спомен от събитието. Десетки от тях ще качат снимките си в социалните мрежи.
Едно едричко момче, на видима възраст около 11-14 години, за което явно не се е намерила народна носия, стиска в ръцете си пожълтял лист хартия и срамежливо го повдига плахо пред гърдите си. То не се бута за селфи пред цветята, венците и морената, както правят много други ученици. От вълнение премръзналите детски пръсти мачкат горния ляв ъгъл на листчето. Трябва да се приближиш съвсем близо до това дете, за да видиш, че върху парче от училищна тетрадка то е нарисувало знамето на България. Дори не е имало темперни, или пастелни бои, за да направи впечатляваща рисунка. Намерило е само обикновени, цветни моливи, с които е сътворило картината си. По този начин момчето бе извървяло своя път към великия родолюбец. С голямо притеснение, но и с гордост, то повдига творбата си и се опитва да покаже признателността си към делото на Левски…
Гледам знамето върху пожълтелия лист и в сърцето ми блика надежда, че в малкия ни градец има хора с достойни отговори на въпросите на най-тачения българин.
Не си дал напразно живота си за свободата ни, Дяконе!
От книгата на Иван Иванов „Дялани камъни“, излязла през 2018г.
