Още след покръстването Лопянчани усещат необходимостта да разпространяват своята религия – източноправославното християнство. Години наред те се стремели да си построят църква. Такава възможност те получават едва след Кримската война, когато (съгласно сключения договор) на християните се разрешило свободно да изповядват религията си и да строят църкви и училища.
Многолюдното (трихилядно) население на Лопян също имало нужда от църква. С ролята на организатор на това велико дело се заема младият 21-годишен Станчо Попниколов, син на поп Николасе, издействал разрешение от турските власти и Врачанската митрополия да започне строеж.
За главен майстор бил определен уста Вуко Убенов, за негови помощници – братята Вельо и Въло Войкински. Цялото население на селото се включило в построяването на църковния храм.
Окончателно църквата била построена през 1862 година, а през 1864 г. тя била осветена. Сред населението се носи легендата, че за освещаването е присъствал лично тогавашният патриарх на Българската православна църква Иларион Макареополски.
Безспорно огромна е ролята, която църквата е изиграла в историята не селото – запазването на българщината и на християнската вяра вдъхват увереност на Лопянчани, че те могат да се преборят и за своето Национално освобождение. Само няколко години след откриването на храма (през 1870 г. – при пристигането на Васил Левски) в Лопян е изграден Таен революционен комитет. Негов председател отново е обичаният от всички Станчо Попниколов, който след процеса на Васил Левски е изпратен на заточение в Диарбекир.
По-късно будният младеж става инициатор за построяването на училищна сграда и за учредяване на читалище.
В знак на благодарност към Станчо Попниколов, след смъртта му жителите на Лопян построяват паметник в негова чест, в двора на църквата.
Нямаше да бъдат реалност днес образованието и културата на Лопян, ако не е била запазена българската вяра, ако не е имало църква.
Искрената вяра не разделя хората, а ги събира, дори и с техните различия.
Тук трябва да споменем имената на някои от свещениците: най-дългогодишния от тях – Христо Димов, поп Марко, поп Иван Найденов и много други.
И днес църквата е обединителен фактор и културен стожер в селото.
ни на институцията-разпространител на просветно-християнския дух и идеология сред населението на Лопян.