На 30.11.2019г. приключиха конкурсите „Етрополец на годината“ и „Етрополе в обектива“ – 2019 година, организирани от Сдружение „За Етрополе“. Вашият вот определи следните победители: „ЕТРОПОЛЕЦ НА ГОДИНАТА“ 1 място с 1038 гласа – Калинка Пушкарова. 2 място с 769 гласа – Кристиян Григоров. 3 място с 451 гласа – Николай Петков. „ЕТРОПОЛЕ В ОБЕКТИВА“ 1 място с 427 гласа – Ивето Павлова. 2 място с 402 гласа – Кремена Цайкова. 3 място с 246 гласа – Йордан Цолов.
Церемонията по награждаването ще се състои в малкия салон на читалище „Тодор Пеев“ на 21.12.2019 година (събота) от 11:00 часа.
С конкурса „Етрополец на годината“, сдружението има за цел да отдаде заслужено признание на участниците в доброволчески дейности, допринесли за подобряване на благосъстоянието, толерантността и солидарността в обществото. Да насърчи проявите на доброта и взаимопомощ, социалната дейност, помощ в хуманитарните акции, опазването, развитието и възстановяването на околната среда, природозащитните акции, дейностите за подпомагане и развитието на човешките културни ценности, културното многообразие и креативност, опазване на културното наследство и др.
С този конкурс искаме да покажем, че в България се случват и хубави неща, че добрината и надеждата не са забравени, че нищо не е загубено и, че въпреки всичко съществуват и хора, които не са се отказали да ги случват!
С любезното съдействие на Община Етрополе.
Заповядайте!
Борил Караканов – председател на Сдружение „За Етрополе“
Учениците от училищата в Софийска област, отличени в конкурса за есе и рисунка „Мисия Будител“ получиха своите грамоти и награди на тържествена церемония.
Конкурсът по идея на областния управител на Софийска област Илиан Тодоров се провежда за втора поредна година.
Награди за рисунка получиха 21 ученици, а за есе бяха отличени 9. Наградени бяха и двама ученици от гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ – гр. Димитровград, Република Сърбия.
Плакет на областния управител за активно участие и отлично представяне в конкурса беше връчен на СУ „Христо Ботев“ – гр. Драгоман, СУ „Христо Ясенов“ – гр. Етрополе и ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – с. Челопеч.
Една година след Априлското въстание, в отговор на зверските кланета, убийствата, кръвопролитията и смъртта, Русия реши, че ще помогне на нас, българите. Искаше да запазим достойнството си, да върнем и „изчистим” омърсената ни чест, да се изправим и да продължим напред, да бъдем смели, решителни и отговорни към родината, към българското, да бъдем горди, че се зовем българи. Да бъдем горди, че сме родени и отгледани в таз българска земя, че сме засукали първото ни майчино мляко от гръдта на една българка. Нашите братя руснаци бяха дошли с мисия- революционна, но не само. Те искаха българите силно да обичат и бранят своята България- късче от Рая. Липсваше ни надеждата, от нея не бе останала и следа, бяхме напълно обезверени. Единствената искрица надежда за нас бяха нашите братя- руси. Нашите „братушки”.
-Яницо, бързо, бързо, мале! Братушките идват да ни спасят от изгнание и смърт, идват да помогнат! Излизай, чедо, бързо, донеси питката с меда, гладни са, да ги посрещнем подобаващо, по български, както само ний можем…- извика ме мама Неда. Сепнах се и за миг сърцето ми спря от вълнение.
-Боже, о, господи, най- сетне – спасени сме! Налузих цървулите, сплетох косата си на плитка и я отметнах настрани. Взех питката с меда, букетчето здравец, овързано с червен конец и излетях навън като пеперуда. Сърцето ми продължаваше да бие лудо от вълнение. Ето ги, задават се, нашите спасители!
-Яне, тичай маме, тичай, посрещни ги.- радостно крещеше мама. Затичах се, но изведнъж се спрях. Краката ми се подкосиха, пот обля челото ми, не усещах пулса си, боже, какво се случваше?! Руският офицер слезе от коня си и се изправи пред мен- беше здрав като скала, мъж планина, беше красив. Взирах се дълго в дълбоките му сини очи. Боже, глупава Яницо, недей да се влюбваш, недей! Бях слисана, не продумвах и думичка.
-Яне, хайде мале, нагости ги, посрещни ги, дай им стръкче росен здравец, хайде чедо!- гласа на мама ме сепна и отново започнах да усещам ритъма на сърцето си.
-Привет, девочка! Как тебя зовут?
-Меня зовут Я…, Я-я…
-Яница е моето момиче, Яница! – провикна се мама Неда. Руският офицер се приближи, усмихна ми се и прибра спуснатия ми кичур зад ухото. Поруменях от срам и отново ме обзе вълнение, но бързо се осъзнах. Мама ме подканяше да им дам да си отчупят от питката и да си натопят залъка в мед… питката щяла да стане твърда като камък, ако още съм се бавела… това беше най- прекрасният момент в живота ми. Баща ми бе първенецът на града и офицерът остана вкъщи, докато започнат боевете между руси и турци. Нашите виждаха, че между мен и Николай пламваше любов, радваха ни се и ни подкрепяха, но и двамата бяхме наясно, че това няма да свърши добре. Ден след ден обичта ни един към друг растеше, сърцата не питат умовете. Дойде денят, когато трябваше да изпратим руснаците, усещаше се смъртоносният и вледеняващ дъх на войната. Време беше! Бях станала още в ранни зори и приготвих нещата на Николай. С мама направихме чудна закуска за изпроводяк, но никой не бе радостен. Усещах буца в гърлото си, която растеше с всяка изминала и следваща минута до тръгването на Николай. Черковните камбани удариха осем пъти, Николай стана от масата, трябваше да тръгва. Не бях на себе си, сърцето ми бе свито на топка, крайниците ми бяха студени, ледени, руменината ми бе изчезнала, изглеждах като същински призрак.
-Боже! – помислих си. Дали това е последният път, в който виждам любимия си?! Пази го, боже, закриляй го! Николай ме прегърна силно, нежно ме целуна по челото и сложи ръката ми на сърцето си. Каза ми, че много ме обича и ще се върне жив и здрав, ще ме поиска за съпруга и ще ме отведе в Русия, руска снаха ще ме прави. Засмях се, но лошите мисли отново ме обзеха и наведох глава. Усетих как пуска ръката ми и сълзи обляха лицето ми.
-Ще ми липсваш, Николай! Пази се, обичам те! – тихо прошепнах аз. До последно стоях вън на портата и гледах отдалечаващия се силует на моя любим. И в този миг не осъзнавах или просто не исках да осъзная, че го виждам за последен път. Мина година. Войната приключи. Победихме. Много жертви бяха дадени, но аз тайно се надявах, че моят любим Николай не е сред тях. Майка и татко излязоха на централния площад да посрещат нашите спасители. Аз отидох по- късно, пременена в нова бяла рокля, косите ми – дълги, буйни и къдрави, небрежно се спускаха и разстилаха по раменете ми. -Ето ги, задават се! Здравствуйте, братушки!- ликуваха българите. Сърцето ми се сви, разтреперах се като лист.
-Господи, дано е жив! Върни ми го жив!- молех се аз. Мина една войска, втора- нямаше и следа от моя Николай. Започнах да се притеснявам. Съобщиха, че има още една група от офицери, генерали и командири.
-Там е, там е моят офицер, нали мамо?!
-Там е Яне, там е, дъще, бъди спокойна, чедо, той е смел и пак ще го видиш, жив и здрав ще се върне! Затичах се да го посрещна, но не го видях, нито един не беше моят Николай. Вкамених се. Ушите ми започнаха да бучат, погледа ми се замъгли… той е мъртъв, мъртъв е! Съобщиха имената на всички жертви, сред тези имена чух името на своя любим.
-Николай…, върни се… – неспирно започнах да ридая. Ти ми обеща, обеща ми, че ще се върнеш… върни се при мен… Господи, върни ми го, върни ми моя Николай! Къде ли българската земя е приютила неговото младо сърце? Аз вярвам, че тогава, в тези последни мигове искрици живот българската земя го е приласкала- като негова втора майка Родина. Дали в тези последни мигове, прощавайки се със живота, той е зовял моето име? Той беше мъртъв и никога повече нямаше да го видя, да усетя нежността на целувките му, топлината на неговите прегръдки, никога повече нямаше да потъна в дълбоките му сини очи… остана ми само споменът. Споменът за една спечелена война, в името на българската свобода и споменът за една чиста и истинска любов. Спомен, вплел завинаги нашите две сърца- българското и руското. Спомен за една започнала любов, прекършена от войната, но… събрала ни във вечността!
Автор: Никол Павлова СУ „Христо Ясенов“, 10- Б клас
ЦЕЛИ НА СДРУЖЕНИЕ „ЗА ЕТРОПОЛЕ“ Чл. 4 Основни цели на сдружението са:
Да работи за пълноценното, хармонично и творческо развитие на личността на гражданите на територията на Община Етрополе.
Да работи в областта на образованието и културата, включително и чрез активно участие в културните и образователни проекти и програми на Общината;
Да работи за осигуряване на по-добри социално-битови условия на живот на гражданите на територията на Община Етрополе;
Да работи за реализиране на трудова заетост и развитие на гражданите на територията на Община Етрополе;
Да работи за развитието на демократично гражданство /гражданското образование/ и утвърждаване на демократичните идеи и ценности на общността;
Да работи за изграждането на местен капацитет и повишаване на обществената активност за изпълнение на дейности допринасящи за постигане целите на сдружението;
Да работи за възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
Да работи за създаване на благоприятна среда за обмен на знания и опит между поколенията;
Да работи за възпитаване на екологично отношение към заобикалящата природна и културна среда;
Да работи за създаване на навици за природосъобразен и здравословен начин на живот.
Да работи за популяризиране и стимулиране на доброволчеството като обществено-значима ценност;
Да работи за популяризиране и организиране на различните форми на туризъм;
Дата: 22.11.2019 г. /петък/
11.00 ч. – Гостуваща изложба „Земя на труд и любов“.
Място: Исторически музей – Етрополе
Дата: 23.11.2019 г. /събота/
8.00 ч. – Двудневен поход до Руските паметници в Етрополския балкан
/23 и 24.11./. Тръгване от Автогара-Етрополе.
Телефон за връзка: 0882966497, Ц. Нинов-Председател на туристическо дружество „Старопланински турист“ – Етрополе
9.30 ч. – XVII-ти волейболен турнир „Освобождение”.
Възраст: Кадетки до 17 години
Място: Спортна зала „Чавдар”
Дата: 24.11.2019 г. /неделя/
9.30 ч. – Панихида при Руски паметник в двора на църквата „Св. Архангел Михаил” – гр. Етрополе.
Място: Църква „Св. Архангел Михаил”
Програма от учениците при СУ „Хр. Ясенов”
Панихида в памет на загиналите руски воини.
Поднасяне на венци и цветя от ОбА-гр. Етрополе, институции и граждани.
10.30 ч. – Панихида при Руски паметник в двора на църквата „Свети Георги”- гр. Етрополе.
Място: Църква „Свети Георги”
Програма от учениците при ОУ „Христо Ботев”-гр. Етрополе
Панихида в памет на загиналите руски воини.
Поднасяне на венци и цветя от ОбА-гр. Етрополе, институции и граждани
11.30 ч. – Поднасяне на венци и цветя пред Руския паметник в местността „Прогон” – гр. Етрополе.
Място: м. „Прогон”
Програма от учениците при СУ „Хр. Ясенов“
Поднасяне на венци и цветя от ОбА-гр. Етрополе, институции и граждани.
17.30 ч. – Изпълнения на младежки духов оркестър-гр. Етрополе.
Място: Централен площад
18.00 ч. – Празничен концерт, с участието на група „Грамофон“ и Танцов ансамбъл „Балканска младост“ при НЧ „Тодор Пеев-1871“.
Място: Голям салон на НЧ „Тодор Пеев-1871”
На 02.11.2019г в 10.30ч., в гр. Етрополе, официално бе открит Паметника на генерал Павел Христов, известен като „Железният Генерал“. На събитието присъстваха: Росица Христова- ВрИД кмет на община Етрополе, проф.д-р Павел Павлов- роднина на ген.Христов, Павлин Бончев-председател на земляческо сдружение „Тодор Пеев“, общински съветници, директори на институции, граждани и гости на гр.Етрополе. Инициативата за изграждането на паметника е на Сдружение „За Етрополе“, с председател Борил Караканов. Общата стойност на проекта е в размер на 45 000 лв. Финансирането е осигурено от сдружение „За Етрополе“ , с помощта на дарители от цялата страна и с изключителното съдействие на „ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД – „ГЕОТЕХМИН“ ООД. Проектът е реализиран и с подкрепата на Община Етрополе и личната ангажираност на кмета Димитър Димитров. Изработката е дело на д-р Митко Златанов-архитект и скулптор на бюст-паметника. По отделните фази са работили арх.Красимира Кралева, инж.Красимир Марков, ландшафт арх.Мая Ангелова и Зорница Николова. Строителството на площадката е дело на “ Маридел“ ЕООД и е дарение от страна на фирмата. Водосвет за здраве и благополучие отслужи отец Христо, а слово за живота и делото на ген. Христов произнесе Марин Кубетски- учител по история в ОУ „Хр.Ботев“ гр.Етрополе. За етапите по изграждане на бюст-паметника и естеството на използваните материали и символика разказа д-р Митко Златанов. Своите думи на възхищение от напревеното изказа и Ангел Добрев – служител в БНР и преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“. Монументът бе открит официално от Росица Христова и Борил Караканов, който видимо развълнуван отправи благодарствени думи към всички, които са допринесли за осъществяването на проекта и сподели, че сдружението има още идеи за реализация на подобни мащабни дейности.
Ивайло Живков – 1 клас – „Христо Ясенов“ – Етрополе Стефан Станов – 1 клас – „Христо Ясенов“ – Етрополе Максимилиан Василев – 1 клас – „Христо Ясенов“ – Етрополе Мария Генчева – 1 клас – „Христо Ясенов“ – Етрополе Мария Димитрова – 2 клас – „Христо Ясенов“ – Етрополе Константин Василев – 3 клас – „Христо Ясенов“ – Етрополе Ивалена Цветанова – 3 клас – ОУ „Христо Ботев“ – Етрополе Клаудия Симеонова – ОУ „Васил Левски“ – с. Видраре Теодор Данков – 3 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Челопеч Стела Трифонова – 2 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Челопеч Радина Питекова – 3 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Челопеч Вълчин Вълчинов – 1 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Челопеч Никол Петрова – 2 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Челопеч Василена Маркова – 4 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Челопеч Кристина Първанова – 3 клас – СУ „Христо Ботев“ – Драгоман Георги Божилов – 4 клас – СУ „Христо Ботев“ – Драгоман Диана Николова – 4 клас – СУ „Христо Ботев“ – Драгоман Весела Емилова – 4 клас – СУ „Христо Ботев“ – Драгоман Борислава Василева – 3 клас – СУ „Христо Ботев“ – Драгоман Даниел Виденов – гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ – Димитровград, Сърбия Урош Тасев – гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ – Димитровград, Сърбия
Наградени в категорията есе на тема „Мисия Будител“:
Александра Цветкова – 6 клас, Тоника Цветанова – 6 клас, Цветомира Петкова – 6 клас – ОУ „Христо Ботев“ – Етрополе – за начина, по който са разработили темата за будителите в своя роден край.
Цветелина Момчилова – 7 клас – СУ „Христо Ботев“ – Драгоман
Дарина Велчева – 7 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Челопеч
Категория 8-12 клас
Александра Александрова – 12 клас – СУ „Христо Ботев“ – Драгоман
Николета Гошова – 8 клас – ТПГ „Стамен Панчев“ – Ботевград
Пламена Евлогиева – 11 клас – СУ „Христо Ботев“ – Драгоман
С плакет на областния управител за активно участие в конкурса са отличени:
СУ „Христо Ботев“ – гр. Драгоман – за участието им в конкурса за есета и рисунки
СУ „Христо Ясенов“ – гр. Етрополе – за участието им в конкурса за рисунка
ОУ „Христо Ботев“ – гр. Етрополе – за участието им в конкурса за есе
ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Челопеч – за участието им в конкурса за рисунка
Днес е 1 ноември, денят, в който почитаме паметта на просветителите, книжовниците и революционерите, изградили и съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите.
Децата от „Мечо Пух“ със старши учител Красимира Кънчева припомниха делото на Левски, Ботев и Вазов, научиха стих за будителите, слушаха възрожденски песни, а накрая рисуваха цветя, които поднасят на народните будители, носели искрата, която запалва огъня на българската слава и гордост.
Учителката разказа на децата и за делото на Тодор Пеев, чието име носи читалището в града.
Такива уроци по родолюбие са нужни, чрез тях се стремим да развием още в най-ранна възраст осъзнаване и преклонение към българската духовност, знание и традиции.
Честит празник!
За поредна година полученият окончателен Одитен доклад на Сметна палата относно Годишния финансов отчет на Община Етрополе за 2018 г. е заверен без забележки. Становището на Сметната палата е, че той дава „вярна и честна представа за финансовото състояние и имущество на Общината към 31.12.18г., в съответствие с приложимата рамка за финансово отчитане“.
Съгласно Закона за публичните финанси, Годишният финансов отчет за 2018 г. ще бъде публикуван на интернет страницата на Община Етрополе.
На 18 и 19 октомври в Първото българско народно читалище /ПБНЧ/„Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ – гр. Свищов се проведе шестото издание на Фестивала на старата градска песен „Георги Бейков“ , който премина под знака на 150 годишнината от отпечатването на „Устав на Българското читалище в Свищов“ и 115 годишнината от дарителския акт на Кирил Д. Аврамов за построяването на сградата на читалището в града.
По традиция фестивалът се организира под патронажа на кмета на Община Свищов и има конкурсен характер.
Изпълнителите бяха оценявани от жури, съставено от професионалисти в състав: председател – синът на Георги Бейков – Пламен Бейков, оперен певец, диригент, режисьор и сценограф, солист в Русенската опера, и членове: Росен Маринов – директор на дирекция „Култура и културно наследство“ към Община Свищов , Олимпия Ангелова – диригент на детски хор „Дъга“ , Стефан Андреев – председател на Първи български хор „Янко Мустаков” и художествен ръководител на групи за стари градски песни, и Георги Герчев – ръководител на оркестър и вокални групи.
Тази година Програмата на фестивала включваше участието на 39 групи.
По регламент класирането на учасниците включва следните категории: за групи, дуети и солови изпълнители, за най-млад и най-възрастен участник, поощрителни награди, награда на семейството на певеца Георги Бейков и награда на кмета на Община Свищов.
Щастливи сме , че изпълненията на ВГ „Оренда“ към НЧ“Тодор Пеев – 1871г“ бяха виско оценени от журито и групата бе удостоена с Наградата на кмета на Община Свищов. която бе връчена на ръководителя на групата от зам. кмета Анелия Димитрова.
След ритуала по награждаването гостите и участниците във фестивала имаха удоволствието да се насладят на специално подготвения поздравителен концерт под наслов „Сънувах те до мене“, включващ шлагерни и стари градски песни от България, Гърция, Италия и Франция в изпълнение на: Пламен Бейков, Еделина Кънева, Георгиос Филаделфевс и Валентина Василева – пиано .
Текст и снимки : Петя Цекова
