Ангел Добрев

АНГЕЛ ДОБРЕВ С НОВА КНИГА, СЪДЪРЖАЩА АВТЕНТИЧНИ И НЕПУБЛИКУВАНИ ДО СЕГА ПЕСНИ ОТ ЕТРОПОЛСКИЯ КРАЙ

ПОКАНА ЗА СПОНСОРСТВО/ДАРЕНИЕ

Уважаеми приятели – етрополци,
Казвам се Ангел Добрев-дългогодишен музикант в Оркестъра за народна музика на БНР, член на Съюза на българските композитори, преподавател в СУ по български музикален фолклор, доктор по музикална педагогика. Автор съм на над 400 музикални произведения, записани във фондовете на БНР и БНТ и на 3 диска с авторска музика. Поради родовата ми принадлежност/с.Ямна, Етрополско/, много от моите произведения носят имена, свързани с родния край/ „Ямненски мелодии”, „Етрополско празнично хоро”, Лопянската и др. Същите звучат често в ефира на националните ни медии. /Прилагам по долу линкове, където могат да бъдат чути и видени/.
От няколко години работя по събирането на автентични народни песни от района на гр. Етрополе и околните селища, които искам да публикувам в сборник. Благодарение на упорита и целенасочена 7 годишна работа успях да събера 470 автентични и непубликувани до сега песни от нашия край. Всички вече са обработени в дигитален вариант, нотирани и поставени необходимите поетични текстове отдолу. Песните са определени по функция и тематика, а под линия са обяснени диалектните и чужди думи. Имам направени рецензии от двама изтъкнати професори в етнографската област – проф. д-р Лозанка Пейчева – директор на Института за етнология и фолклористика при Етнографския музей на БАН и проф. д-р Светла Калудова-Станилова – вокален педагог и диригент в АМТИИ-гр.Пловдив. Готово е и моето въведение като автор. До този момент имам вложени лични средства по събирането на песните, а от тука нататък предстои предпечатна подготовка, дизаин и оформлението на корицата и отпечатването на Сборника. И тъй като осъзнавам значимостта на този единствен по рода си труд, правен до сега за района на гр.Етрополе, моето желание е същият да бъде едно луксозно издание, с хубава хартия и твърда подвързия. За да мога да реализирам всичко това са необходими финансови средства, които се надявам да мога да събера чрез дарителство на родолюбиви българи от нашия край.
Обръщам се към Вас, с любезна молба за помощ. Моята мечта е събраните песни в Сборника отново да се запеят от младите хора на гр.Етрополе и околните села, така че смятам той да бъде дарен във всяка библиотека на училищата и читалищата в общината, да оставя в библиотеките на музикалните училища, които обучават деца по български фолклор, да има в Общината на гр.Етрополе и да послужат като скъп отличителен подарък към всички гости и хора на града, дали своя отпечатък в неговото културно обновяване, та дори да разпространя Сборника из цяла България.
Сами разбирате, че всичко зависи от събраните средства. Дълбоко се надявам на Вашата подкрепа. Убеден съм, че ние, родените в този прекрасен край на България осъзнаваме колко е важно да запазим родовата си памет, обичаи, обреди и традиция.
За мен ще бъде огромна чест, да разбера, че подкрепяте този проект.
Дарителска сметка:
Банка ДСК
IBAN: BG65STSA93000013425466
BIC код – STSABGSF
Ангел Тодоров Добрев
гр.София, ул.Кочо Честименски-бл.76, ап.510
Тел. 0888 252 209
angelfolkmuz@abv.bg
P.S. Линкове, на посочените произведения:

  1. „Етрополско празнично хоро” – https://www.youtube.com/watch?v=5zkWg74mpD0
  2. „Ямненски мелодии” – https://www.youtube.com/watch?v=XuJGpPxVyuU&t=15s
  3. „Лопянската” – https://soundcloud.com/ngel-dobrev/lopyanskata

С уважение – д-р Ангел Добрев

Етрополе

Урок по родолюбие в ОУ „Христо Ботев“

Урок по родолюбие изнесоха представители на Клуб „Традиция“-Етрополе пред ученици от ОУ“Хр.Ботев“ на 17.01.2020г.

Десетки ученици от училището слушаха със затаен дъх словата на местните родолюбиви етрополци, посветени на различни видове оръжия и облекла от времето на битките за освобождението на България.

Любознателните момчета и момичета с вълнение се докосваха до оригиналните оръжия, представени от инициаторите на тържествения урок по родолюбие.

Десетки, горещи от патриотични чувства младежи, си направиха снимка за спомен с по-възрастните им съграждани, даващи всичко от себе си, за да се запазва българщината.

Ръководството на училището благодари за прекрасната инициатива!

Етрополе

КЪМ ЕТРОПОЛЕ

За Етрополе нямаше редовно шосе, а някакви неравни и стръмни пътеки, преминавани обикновено със селска кола с кон или пешком. Тази възможност, макар и да ужаси моите съпътници ми се доста понрави. Но аз имах със себе си едно дете и трябваше да пазя него, ако не себе си. Наех се тези няколко часа път от Орхание до Етрополе да премина на кон, условен от група селяни, които пътуваха в същата посока, по която трябваше да се отправим с малката Мария. По ония години никой не бе така придирчив, не търсеше непременно всички удобства в живота, както сега. Още по-малко това можеше да прави една учителка. Отивайки на почивка в Етрополе, аз вече чувствувах оттука, че обиквам дивната му природа, росните му поляни и кичестите му околовръстни гори и че може би ще остана да учителствувам там. Потъналите в зеленина дворища, сгушените един до други червени покриви на приютеното в полите на Балкана градче съгледахме за пръв път от превалящата към него височинка. Дивните и росни зеленини, омайните багри на още свежите под това горещо слънце горски и полски цветя, бяха за мене нещо необикновено привлекателни. Дете на далечния Дрим, спомнях си за моето детство, за кристалните води на родната река, за нависналите над нея главички на белите люляци, за алените божури на родителската ми къша и се чувствувах най-щастливия човек на света.
Настаних се на квартира в семейството Арнаудови.
Личи по всичко – старинна богата къща. При входа – високи дувари. В средата – хубава, вита с разни шарби порта.
Вътре е земен рай.
Дълбока овощна и зеленчукова градина. Далече някъде, в дъното, лъкатуши малко пенливо поточе. Край витата стълба – отбор цветя и нависнали рози, рози. До сайванта – гъста сенчеста лоза.
Хубав, благат край, мислех си аз. Каква голяма разлика с нечистата, разхвърлена, пуста и парцалива София, прибрала в недружелюбните си и кални прегръдки отбора на българския народ, но все така без сърце, без простор, без душа!
Качихме се по витата стълба, влязохме в широка, светла и приветлива стая и заживяхме живота на мирната и трудолюбива българска провинция – всичкото за тогавашния български живот. Изгубеното за сегашния ненаситен, миражен живот.
Дните провървяха един след други, бърже и незабелязано. Росните поляни, околните падини, един манастир в околностите, една старинна кула, няколкото приятелки, една от които отсетне стана моя ученичка – Мария Пекова – това бяха обектите на моето начално пребиваване в този тих, трудолюбив, трезв балкански край от нашите просторни български земи.
Кулата на Етрополе, тя ми навяваше много от онова, що бях запомнила от учебниците за рицарското Средновековие. И често се питах отгде това име Етрополе (Етрополис) за малката паланка, притисната от вси страни в недрата на тоя безкраен лабиринт от възвишения.
В Етрополе заварих стария наш педагог, отсетне директор и екзархийски училищен инспектор, Атанас Наумов Високополски.
Той бе главен учител на мъжкото училище и току-що бе се прибрал от София, за да подготви работите за започване на новата учебна година. Научил, казваше ми той, че от София щели да ми предоставят да уредя девическото училище в града, което и наистина стана, обаче само след като се убедих, че мога да бъда полезна и аз със слабите си сили на тоя буден и мил край, а най-вече на толкова преданите по онова време, и жадни да се учат етрополски моми.
През края на септември 1880 година отделихме едно мъжко и едно женско класно училище.
Взех да преподавам история, български език, география, пък и за кратко време – и естествена история и аритметика! Безспорно, едно претрупване с работа, възможно поради пълната липса на учителки за девическите класове само за ония години. При това никой не искаше да чуе още за учителка и за девически класове.
Имахме доста възрастни момичета, някои от тях самоуки, други посещавали по-рано курсовете на мъжкото класно училище, в което освен Наумова бяха и учителите Стойчев или Стайчев, позабравила съм, и Пеев – зет на Илия Вълчев.
Училищните старци-настоятели бяха почтени хора и хора с тежест пред етрополци.
Поради това, че етрополският край тогава бе богат край, стопанството цъфтеше, изобилието бе ханаанско, гостоприемството безкрайно. Ние, дошлите отвън учители, се радвахме особено, като виждахме румените засмени и бодри лица на нашите ученички. Бяхме постоянно в средата им, живеехме за тях, учехме ги да обикнат науката, молехме се с тях в утринните и вечерни молитви.
Всички етрополски наши ученички бяха остроумни. В същото време те бяха кротки, добродушни деца. Най-доволни, вън от класа, се чувствуваха всред майката природа и в храма пред лицето на Всевишния. Красотата на околния мир бе подхранила в невинните им души склонност към божественото.
Царевна Миладинова-Алексиева – 31 декември 1931

Участвайте в Етрополската литературно-музикална зима

Традиционната Етрополска литературно-музикална зима, организирана от Община Етрополе и НЧ „Тодор Пеев-1871“, ще се проведе на 25.01.2020 г. /събота/ от 16.00 ч. в Малкия салон на читалището.
Конкурсът е за поезия, проза, хумор и песни. Творбите да не са участвали в други конкурси и да не са публикувани. Допускат се до две творби от автор в раздел. Разказите да не надвишават две печатни страници, написани на Times New Roman 14. Творбите се изпращат в канцеларията на НЧ „Т. Пеев-1871“ или на имейл: etro_peev@abv.bg.
Предвиждат се специални награди за стихотворение и песен, посветени на Христо Ясенов, във връзка със 130 години от рождението му.
Конкурсът е анонимен – в края на творбата участникът записва телефонния си номер, който има значение на код и служи за връзка. За учениците се посочва и клас. (Повече информация на телефон 0720/62291).
Публиката ще прави своя избор след предварителната класация на журито с председател Десислава Иванова-изявен литературен творец.
За песните ще има награди за текст и за музика.
Класираните автори ще получат грамоти и парични награди.
Наградените творби ще бъдат издадени.
Каним авторите да представят свои книги за продажба на импровизирания щанд пред салона.
Приятна изненада ще бъде „Музикален портрет“ на Виолета Цолова – Вили Рай.
Краен срок за представяне на творбите: 21.01.2020 г. /вторник/.

Пеене на пръстени в Етрополе

По традиция, всяка година на 13- ти и 14- ти януари, когато по стар стил се празнува Васильовден, в Община Етрополе се провежда старинният народен обичай „Пеене на пръстени”.

       Същността на празника е в наричанията и пожеланията, които се правят в началото на годината.

       Обичаят ще бъде пресъздаден на площад „Зольовец” на 13.01.2020 г. /понеделник/ от 16.00 часа и 14.01.2020 г. /вторник/ от 11.00 часа.

Уведомяваме Ви, че на 14.01.2020 г. от 10.30 часа на чаша топъл чай да се насладим на изложба – базар на продукти и изделия, с участието на Клуб на пенсионера, Клуб на диабетика и Клуб на инвалида.

Организатор на празника е Община Етрополе, с участието НЧ „Тодор Пеев-1871”, Исторически музей-гр. Етрополе и Духов оркестър – Етрополе.

Заповядайте заедно да „Пеем пръстените и да предричаме щастие“!

Учениците от ОУ „Христо Ботев“ – гр. Етрополе отбелязаха патронният си празник

172-години от рождението на Христо Ботев отбелязаха ученици от ОУ „Хр.Ботев“ и представители на РК „Традиция“ в Етрополе.
В ранната утрин на 6 януари, 2020г., студената зима не попречи на Ботевци да застанат мирно пред делото на своя патрон.
Поколението родолюбци, в лицето на представителите на местния клуб Традиция“, показа на младото поколение как трябва да се ценят традициите на родината. С личен пример подкрепиха формирането на родолюбиви чувства и уважение към предците ни у малките момичета и момчета.
Бащинските топли погледи на по-възрастните етрополци мотивираха учениците да се прекланят пред подвига на своя патрон и пред всички техни предци, дали живота си за свободата и просперитета на България.
Учителят по история и цивилизация , г-н Марин Кубетски, още един път разказа биографията на Христо Ботев на ученици от най-старото училище в Етрополе.
Ръководството на училището благодари на местния Клуб Традиция за съвместната инициатива!

РК "традиция" - Етрополе

УЧАСТИЕ НА РК „ТРАДИЦИЯ“ – ЕТРОПОЛЕ ВЪВ ВЪЗСТАНОВКАТА ПО ПОВОД ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ЗЛАТИЦА ОТ ТУРСКО РОБСТВО

Днес (02.01.2020 г.), регионалният клон на „Традиция“ – гр. Етрополе, взе участие във възстановката по случай освобождението на Златица от турско робство.

Етрополе

Отчет на свършеното от Сдружение „За Етрополе“ от 2017 година до 2019 година

  • Поставена е Указателна табела на разклона за Манастир „Света Троица“.
  • Стартира сайта www.zaetropole.com
  • Проектиране, съгласуване, разрешителен режим, комисии, набиране на средствата, построяване и откриване на паметника на генерал Павел Христов – виден етрополец.
  • Издадохме няколко разкази в картини (комикси), както и следните книги:
  • Комикс за „Железния генерал“.
  • Комикс „Етрополе – една история в рисунки“.
  • Книгата с разкази на Христо Христов – „Жажда“.
  • Стихосбирката на Виолета Томова – „Бяло обичане“.
  • Стихосбирката на Цветина Николова – „Стихове във времето“.
  • Книгата с разкази на Володя Вълов – „Да заровим томахавките“.
  • Организирахме конкурсите „Етрополец на годината- 2019“ и „Етрополе в обектива“.

  • За 2020 година целите, които сме си поставили са:
    – Да реновираме чешмата при паметника на генерал Павел Христов.
  • Да проведем конкурсите „Етрополец на годината- 2020“ и „Етрополе в обектива“.
  • Да издадем сборника, които сме подготвили „Славни Етрополци“.
  • Да започнем работа по консервиране останките на еврейската кула „Колото“ в Етрополе.
    С почит:
    Борил Караканов – председател на Сдружение „За Етрополе“

ПРАВИТЕЛСТВОТО ОТПУСНА 531 470 ЛВ. ЗА РЕМОНТ НА УЛИЦИ В ЕТРОПОЛЕ

С писмо №04-00-91/10.06.19г. до Министъра на финансите Владислав Горанов, Кметът на Община Етрополе Димитър Димитров поиска 531 470 лв. за ремонт на улици в много лошо състояние.
Правителството удовлетвори молбата на Кмета и с постановление на Министерски съвет №348/18.12.2019 г. са отпуснати средства за ремонт на следните улици:
Ул. „Китка“ /от ул. „Здравец“ до ул. „Прогон“
Ул. „Поповец“ /от бул. „Малки Искър“ до бул. „Руски“
Ул.„Йорданка Николова“ /от бул. „Христо Смирненски“ до бул. „Карчишница“.