Рисунки на деца от Етрополе

Класиране в конкурса„Мисия Будител“ 2020 организиран от Областна администрация Софийска област

/ 179 Преглеждания /0 Comments/in , /by

Класиране „Мисия Будител“ 2020

Резултати от конкурса за рисунка и есе „Мисия Будител” – 2020, организиран от Областна администрация на Софийска област.
Поради големият брой отлични есета, отговарящи на изискванията, не е извършено класиране на първо, второ и трето място в отделните категории. Отличени са най-добрите есета, написани от учениците 5-11 клас. Всички автори ще получат награда и грамота на областния управител за отличното си представяне в конкурса.
Отличени в конкурса за есе „Мисия Будител” – 2020 – /по азбучен ред/

  1. Александър Дурев – 6 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” – гр. Ботевград
  2. Анастасия Николов – 8 клас – ОУ „Христо Ботев” – гр. Димитровград – Република Сърбия
  3. Борислава Великова – 7 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” – гр. Ботевград
  4. Диана Владиславова Иванова – 7 клас – ОУ „Никола Йонков Вапцаров” – гр. Ботевград
  5. Димитър Светославов Иванов – 5 клас – Първо ОУ „Васил Левски” – гр. Костинброд
  6. Иванина Иванова – 11 клас – ППМГ „Акад.Проф. д-р Асен Златаров” – гр. Ботевград
  7. Ивона Тодоров – 7 клас – ОУ „Христо Ботев” – гр. Димитровград – Република Сърбия
  8. Йоана Йорданова – 7 клас – Първо ОУ „Васил Левски” – гр. Костинброд
  9. Надя Николов – 7 клас – ОУ „Христо Ботев” – гр. Димитровград – Република Сърбия
  10. Мартин Росенов Иванов – 6 клас – СУ „Христо Ясенов” – гр. Етрополе
  11. Никола Ивов – 5 клас – Първо ОУ „Васил Левски” – гр. Костинброд
  12. Персиана Михаелова Цанкова – 8 клас ПГ „Константин Фотинов”- гр. Самоков
  13. Тереза Красимирова Георгиева – 6 клас – ОУ „Отец Паисий” – с. Врачеш
  14. Тонислав Владимиров Тониев – 7 клас – ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Ботевград
  15. Цветан Николов – 7 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” – гр. Ботевград
  16. Яна Борисов – 7 клас – ОУ „Христо Ботев” – гр. Димитровград – Република Сърбия
  17. Яница Божидарова – 5 клас – Първо ОУ „Васил Левски” – гр. Костинброд
    Отличени в конкурса за рисунка „Мисия Будител” – 2020 – /по азбучен ред/
  18. Аллисан Теодорова Кръстева– 1 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” – гр. Ботевград
  19. Валентин Василев и Слави Иванов – 2 клас – ОУ „Неофит Рилски” – гр. Самоков
  20. Валентин Крумов Георгиев – 4 клас – Второ ОУ „Васил Левски” – гр. Костинброд
  21. Васил Стоянов Димитров – 4 клас – СУ „Христо Ясенов” – гр. Етрополе
  22. Георги Георгиев Георгиев – 1 клас – СУ „Христо Ясенов” – гр. Етрополе
  23. Дария Василева Цветкова – 2 клас – СУ „Христо Ясенов” – гр. Етрополе
  24. Дария Радославова Цветанова – 4 клас – ЦПЛР-ОДК – гр. Ихтиман
  25. Доротея Димитрова Низамова – 3 клас – ОУ „Васил Левски” – гр. Правец
  26. Иван Диков – 2 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” – гр. Ботевград
  27. Карина Веселинова Георгиева – 1 клас – ЦПЛР-ОДК – гр. Ихтиман
  28. Максим Рангелов – 2 клас ОУ „Христо Ботев” – гр. Димитровград – Република Сърбия
  29. Мария Димитрова – 2 клас – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” – гр. Ботевград
  30. Марти Ценов – 1 клас – Първо ОУ „Васил Левски” – гр. Костинброд
  31. Нели Ивова Зоранова – 3 клас – ОУ „Неофит Рилски” – гр. Самоков
  32. Николета Емилова Георгиева – 3 клас – НУ „Тодор Г. Влайков” – гр. Пирдоп
  33. Петър Петров Иванов – 3 клас – СУ „Христо Ботев” – гр. Драгоман
  34. Радославка Нейденова – 4 клас – ОУ „Васил Левски” –– гр. Правец
  35. София Сингос – 4 клас – Първо ОУ „Васил Левски” – гр. Костинброд
  36. Тодор Артинов Тодоров – 3 клас – ОУ „Неофит Рилски” – гр. Самоков
    За отлично представяне в конкурса „Мисия Будител” – 2020 с приз и грамота на областния управител се удостояват следните училища:
  37. ОУ „Отец Паисий” – с. Врачеш
  38. ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” – гр. Ботевград
  39. ОУ „Христо Ботев” – гр. Димитровград – Република Сърбия
  40. Първо ОУ „Васил Левски” – гр. Костинброд
  41. СУ „Христо Ясенов” – гр. Етрополе
  42. ОУ „Неофит Рилски” – гр. Самоков
  43. Второ ОУ „Васил Левски” – гр. Костинброд
  44. СУ „Христо Ботев” – гр. Драгоман
  45. ОУ „Васил Левски” – гр. Правец
  46. ЦПЛР-ОДК – гр. Ихтиман
  47. НУ „Тодор Г. Влайков” – гр. Пирдоп
    Заради въведените противоепидемични мерки във връзка със заразата COVID-19, тази година няма да има официална церемония по връчване на наградите в Областна администрация на Софийска област на победителите в конкурса. Отличените ще бъдат информирани допълнително как ще получат своите награди.

Разказът „Училище за кучета“ на нашия съгражданин Христо Христов е отпечатан в списание МАТАДОР

/ 179 Преглеждания /0 Comments/in , /by

В бр.95 на списанието на Съюза на независимите български писатели МАТАДОР е отпечатан разказа „Училище за кучета“ на нашия съгражданин Христо Христов.

Това е втори негов разказ за тази година, което е критерий за неговото умение да пише къси разкази.

Списанието не се предлага на книжния пазар.

В разказа, който качваме по-надолу, се третира темата за коренните промени след 10 ноември 1989 година, предизвикали миграцията на млади хора, за да намерят препитание…

В разказа, главният герой Сашо Ученото не се отправя през Терминал 2 за чуибина, а хваща пътя за родното му село. Там, заедно с още трима като него млади хора основават т.н. „Училище за кучета“. Събират безстопанствени животни и ги обучават за водачи на хора в неравностойно положение или за нуждите на полицията…

Подробностите прочетете в разказа, който поместваме.

Напомняме на нашите читатели, че го има и в първата книга на Хрсто Христов „Жажда“.

Редица интересни случаи от живота, претворени в другата му книга „Живи разкази“, можете да намерите на павилиона за вестници и в книжарницата на Тошко в центъра на Етрополе. Може да си ги поръчате лично и от автора на телефон 0885523398.

Училище за кучета

Не бях го виждал с години. Сашо Ученото е мой съученик и състудент от университета. От едно село сме, от един клас сме и му викахме още тогава Сашо Ученото. Той беше не само отличникът на класа, но знаеше някои повече дори от учителите. Четеше момчето, интересуваше се от всичко.

В гимназията също бяхме в един клас, съвипускници сме и от университета. Какво да ви кажа – ученото си е учено. Където и да учи, винаги е завършвал с отлична диплома.

Когато завършвахме, дойдоха едни мъже с черни официални дрехи и го „прилапаха” за някаква престижна работа в София.

Останалите ни разпределиха в провинцията и така се разделихме. Отначало се чувахме по-често, докато оредяха и разговорите ни.

Та срещам оня ден баща му.

  • Здравей, бай Иване, къде е Сашо, не съм го виждал и чувал последните години?!
  • Какво да ти кажа, – започна с някаква неприятна нотка в гласа си бай Иван. Първите години беше много добре. Взеха го на престижна работа, изкара няколко години, ожени се, купи си и апартамент в София, докато…не дойдоха промените. Закриха института им, а той се запиля на село. Затвори се в себе си. Дори и с нас не разговаря толкова често както преди.

Чувам, че някакъв кучкарник е направил. Дори го е кръстил „Училище за кучета”. Горчивината вече избиваше над всичко в тази изповед.

  • Язък му и за акъла, и за прякора „Ученото”, както му викахте в училище. Отличникът да гледа кучета на стари години. Затова ли сме го учили и толкова пари сме потрошили за неговото образование.

Направо онемях. И реших при първия удобен случай да отида да го видя. Още повече, че сме от едно село и аз доста време не си бях ходил там. Нямаше и за какво да си ходя, родителите ми починаха отдавна. Остана брат ми да поддържа бащината къща. И с него, за чуване се чуваме доста често, но я съм си отишъл един-два пъти в годината на село – я не съм.

Първата неделя след разговора с бай Иван, хванах влака и след обеда си бях на село. Преди да отида в бащината си къща, потърсих Сашо.

Намерих го в „кучкарника”, както се беше изразил баща му. Наистина над вратата имаше табела: :Училище за кучета”.

След здрависването и мъжката, приятелска прегръдка, пристъпих направо на въпроса:

  • Какво си направил, бе човек? Какво е това „училище”, какво е това чудо? До тука ли я докара, кучета да отглеждаш?! Отличникът на класа – на когото всички викахме Сашо Ученото.

А той, ухилен до ушите, продължаваше да ме гледа весело и хич не се трогна от моето искрено любопитство, примесено и с ирония, и с негодуване към съдбата му.

  • Какво да се прави, все нещо трябва да се прави! Днес се яде три пъти. Семейство трябва да издържам, децата вече висше образование азписаха – трябват пари. В днешно време трябват много пари. Всичко се плаща – такси, учебници, пособия, за допълнителни занимания…

Няма мръсен занаят, особено ако ти носи добри доходи. „Парите не миришат”, викаше навремето дядо ми.

Работата е толкова интересна и разнообразна. Самият аз открих, че кучетата са по-умни и по-внимателни във всяко отношение от нас хората. Привързват се към стопаните си и по най-непринуден начин изразяват своята любов към него. Стига да знаеш как да се държиш с тях. Да познаваш биологията им. Повечето от тях подлежат на лесна дресировка, други – не така лесно се поддават на обучение. Много са малко онези, които въобще не можеш да научиш на нищо.

В моето училище за кучета набирам „учениците си” от улицата…такива, на които обикновено им викаме „превъзходна помиярна”. Отначало се стъписват от новите условия на живот, от редовното хранене, ваксиниране, хигиената, каишката на врата против паразити. Като свикнат започваме поетапно им обуччение. Работя с още едно момче, което е бил граничар и е отговарял за кучетата на заставата. Отначало обучението го водеше той, а в последствие започнах да научавам и аз „занаята” и се включих „в делото опасно”. Имаме си и ветеринарен лекар, който се грижи редовно за състоянието на животните.

Подготовката и тренировките на кучетата е различна, в зависимост от това за какво ще се използват след „училище” – като водачи на слепи хора, като полицейски кучета или просто за домашни любимци.

В началото интересът към нашето „кучешко училище”, както му викаха, беше много слаб. Идват хора, цъкат с език, разпитват за работата, възхищават ни се, пожелават ни успех и…си отиват. И до тука. С Владо не се отчаяхме. Продължихме да обикаляме по градовете наоколо и да събираме все нови и нови улични кучета. Така спасявахме и градовете от тях, пък и ние се сдобивахме с повече „ученици” за работа.

Спомням си, първото куче го взе някакъв възрастен човек „за водач”, както той се изрази. За „кадем” и като на първи клиент му го дадохме на половин цена. Той ни благослови и от тогава не само тръгна, но напоследък не можем да смогнем да удовлетворяваме нуждите на клиентелата ни. Най-много сме продали кучета на полицията. Дойдоха чак от Гранична полиция.

Така вече трета година работя тука. Забравих за всичките глупости и неблагополучия на градския живот. Тука не можеш да си безработен, пък и усилията се заплащат много добре. Няма и да помисля за друга работа. Привързах се към моите „ученици” и не бих ги заменил с нищо. Пък и „парите не миришат”, нали така?

Само дето не можах баща ми да убедя, че сега съм хиляди пъти по-добре от работата и престоя в Столицата.

Абе, че за така е така, но да не беше пред мен някогашният Сашо Ученото! Отличникът на класа и първенецът на випуска, щях и аз да го приема по-лесно.

До ден днешен ме гложди един въпрос: Държавата толкова ли специалисти има като Сашо, та да ги захвърля в „кучкарниците”?! Па били те и „училища за кучета”. Такива като моят приятел не са намират под път и над път. И пак добре, че вместо към село, не пое през границата. Както направиха хиляди млади хора като него. По същите причини – незачитане на знанията и уменията им.

На тръгване от село, и аз пожелах на Сашо успех в новото начинание. Със скритата надеждица, че все някой ден държавата ни ще се сети за него и за такива специалисти като него.

Само дано не стане много късно, защото биологията не прощава на никого.

Етрополе – 10.04.2019

ВГ "ЕТРОТОН' - ЕТРОПОЛЕ

ДОСТОЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВГ „РЕТРОТОН“ В ИСТАНБУЛ

/ 276 Преглеждания /0 Comments/in , /by

ВГ „РЕТРОТОН“-гр. Етрополе взе участие на проведения в Истанбул – Балкански Арт фестивал „Разпилени бисери“! ВГ“РЕТРОТОН“ с худ. ръководител Вили Рай взеха призовите дипломи и представиха достойно Етрополе, читалището и България, въпреки тежките времена за каквито и да е културни събития! Фестивала се проведе в Истанбул от 1 до 5 октомври! Вили Рай беше специален гост и вдигна атмосферата с българските си песни на които се извиха кръшни хораПочетни дипломи получи „Ретротон“, читалище „Тодор Пеев“ Етрополе и Вили Рай, която е поканена за самостоятелно участие като специален гост за празничните концерти за Нова година… в Истанбул.

„Горди сме, че без да натоварваме общината, която винаги ни е помагала, този път със свои средства решихме да и благодарим и да представим град Етрополе, който обичаме и в който години в читалището представяме пред етрополската публика песните си!“- това споделиха от ВГ „ЕТРОТОН“ за своите приятели от града.

Етрополе - Прощъпулник

ПРЕДСТОЯЩО: „ПРОЩЪПУЛНИК” – ЛИТЕРАТУРЕН СБОРНИК

/ 316 Преглеждания /0 Comments/in , , /by

Това е заглавието на сборника с произведения на млади, непечатали другаде, автори.

Млади, по-млади и не толкова млади приятели,

  • ако пишете отдавна поезия или проза, но от скромност или по други причини сте отлагали във времето да ги предадете за печат;
  • ако все пак искате вашите произведения „да видят бял свят”;
  • ако се ориентирате трудно в обширния свят на книгоиздаването;
  • ако, накрая, все пак решите да изпратите някъде ваше литературно произведение;

Ние, група ентусиасти, с помощта на Сдружение „За Етрополе” изживели вашите трепети, можем да ви помогнем и да поемем сбъдването на вашата отколешна мечта:

  • с ваша помощ подготвяме сборник с произведения на автори, които никъде до сега не са давали нищо за печат;
  • нарекли сме го „ПРОЩЪПУЛНИК” – вероятно знаете значението на думата?!
  • вашите стихотворения, разкази, умотворения или всичко, което искате да отпечатате, можете да ни ги изпратите на имeйла със същото име: proshtapulnik@mail.bg.
  • нямаме претенции за качеството на материалите – щом на вас и вашите близки ви харесват, ще харесат и на нас. Ще ги качваме без сериозна редакторска намеса, поне що се касае до идеята и съдържането. Единствено и само като правопис.
  • няма значение възрастта ви, щом печатате за първи път ваше произведение, т.е. това е вашият литературен прощъпулник.
  • изпращайте неограничен брой произведения – поезия/проза.
  • за подарък на ваши близки, роднини ли приятели, ПО ВАШЕ ЖЕЛАНИЕ, може да получите, с предварителна заявка, повече от един екземпляр от сборника.
  • като съавтори получавате по 1 /една/ безплатна книжка. Ако вие искате да направите подарък, за всяка поръчана допълнително – 5 /пет/ лева.

Ще ви ги изпращаме по Eконт, с наложен платеж при получаването им или лично на автора.

Заедно с произведенията, изпратете кратка автобиографична справка и по една снимка.

Ако се решите да печатате при нас, или имате въпроси, можете да ни пишете на посочения имейл proshtapulnik@mail.bg или да се обадите на телефон 0885 523 398 – Христо Христов, гр. Етрополе.

Краен срок за изпращане на произведенията за първия брой – 30 ноември 2020 година.

На добър час, млади, по-млади и не толкова млади литературни творци!

Линк към ФБ страницата на Христо Христов: https://www.facebook.com/hrghristov

ЗА РОДИТЕЛИТЕ

/ 387 Преглеждания /0 Comments/in , /by

С времето ще разбереш, че родителите ти са направили каквото са могли за теб. Човек дава колкото може. Човек действа както е научен. С времето разбираш как някои от баналните съвети, които са ти давали те, са истина. Но всеки трябва да мине по своя път, да научи своите уроци и да се увери. С времето разбираш, че може и да няма вечна любов, но връзката с родителите е по-силна и безусловна. С времето разбираш как са се чувствали те. Но е било ред да минеш първо през младостта и да летиш с луда глава. Разбираш колко обич са носили за теб и колко усилия са полагали. Спираш да упрекваш, научаваш се да им отвръщаш с любов, защото животът е кратък и остарялата, сбръчкана ръка е била онази, която е милвала челото ти, когато си бил болен. Това е била онази жена, която със скрити сълзи те е изпратила на първия учебен ден, радвала се е, когато си прохождал, била е горда с първата крачка и е лепяла рисунките ти на хладилника.
Понякога разбираме толкова много, едва когато стъпим в техните обувки. Защото има усещания, които само един родител може да разбере.

Обичайте ги!

Етрополски край

Излезе от печат сборникът с непубликувани до сега 471 автентични народни песни от Етрополския край

/ 707 Преглеждания /0 Comments/in , /by

Уважаеми любители на българската народна песен. Скоро излезе от печат Сборникът с непубликувани до сега 471 автентични народни песни от Северна България и по точно от моя роден Етрополски край. Чувствам удовлетвореност от положения седем годишен труд. Срещнах по пътя си невероятно чисти ХОРА, които ме трогнаха със своята нравственост, човечност и простота.
Благодаря им от сърце и им желая здраве и дълголетие!
Моля, споделете на вашите страници тази новина – нека повече хора разберат за нея, а тези от вас, които искат да го притежават, моля, пишете тука на лични, на мейл-angelfolkmuz@abv.bg или ползвайте моя телефонен номер – 0888 252 209

Ангел Добрев

Първокласниците от Община Етрополе получиха подарък от г-н Димитър Димитров – Кмет на Общината

/ 238 Преглеждания /0 Comments/in , /by

По случай откриването на новата учебна година всички първокласници от Община Етрополе получиха подарък – книжка от Кмета Димитър Димитров с пожелания за успешна учебна година и отлични оценки! 📚🍀

Илиан Тодоров организира за трета поредна година конкурс за есе и рисунка „Мисия Будител” между учениците от Софийска област

/ 257 Преглеждания /0 Comments/in , /by

Областният управител на Софийска област Илиан Тодоров организира за трета поредна година конкурс за есе и рисунка „Мисия Будител” между учениците от Софийска област по случай 1 ноември – Деня на народните будители.
„Нека станалият вече традиционен конкурс за пореден път да спомене и отдаде дължимата почит и уважение към хората, запазили, утвърдили и извисили духовната сила на българската нация, както в близкото и далечно минало, така и днес. Нека днес, в тези времена на изпитание, за пореден път да покажем, че следвайки примера на нашите народни будители, на нашите учители, ще успеем да се справим с предизвикателствата пред нас, пред нашето образование, пред нашето културно развитие. Защото сме българи! Защото винаги успяваме! Затова акцентът на есетата и рисунките тази година ще бъде върху силата на българската духовност, на българския дух, които винаги побеждават предизвикателствата и извисяват народа ни!”, заявявя по повод конкурса Тодоров.
За участие в конкурса отново са поканени учениците от българските гимназии в гр. Цариброд – Република Сърбия.
В конкурса с рисунки участват ученици от 1 до 4 клас, а с есета – ученици от 5 до 11 клас. Най-добрите творби ще бъдат отличени от областния управител с първа, втора и трета награда в следните категории 1-4 клас, 5-7 клас и 8-11 клас.
Конкурсът стартира на 21.09.2020 и приключва на 25.10.2020г., а резултатите ще бъдат обявени на 1 ноември – Денят на народните будители. Рисунките и есетата могат да се изпращат на e-mail: press@sofoblast.bg.

На театър в Етрополе

/ 339 Преглеждания /0 Comments/in , /by

На 29 септември 2020 г. от 19:00 ч. в НЧ „Тодор Пеев – 1871“ ще се играе комедията „Различен от всички“ от Алексей Слаповски, представена от ДТ „Иван Димов“.

За пиесата: Млад мъж си търси булка, за да угоди на майка си, и преглежда обявите за женитба в московските вестници. А те са пълни с непонятни съкращения. Как да разкодира М.к.о.ж.т.н.н.н.б.а.и.ч.з.х.з.д.г.н.щ.? А какво е б.м.п.? Началото е с куп забавни ситуации… А после?
Намира ли маминото синче най-великолепната жена и готов ли е за голямата промяна в живота си? Ще приеме ли щастието, когато не е очаквал то да го застигне?
Гледайте прекрасната комедия на руския драматург Алексей Слаповски и се насладете на чудесна актьорска игра и завладяваща музика!

Режисура: Иван Савов Сценография: Юлияна Войкова-Найман
Музика: Асен Аврамов Превод: Василка Бумбарова
Актьорски състав:
Стелиян Николов
Антоанета Станчева
Людмила Стоин
Деляна Хаджиянкова

Билети на касата на читалището.

Цена за билети 8лв. и 10 лв. Работно време на касата: 10.30 ч. – 12.30 ч. и 16.00 ч. – 18.00 ч.

Моля спазвайте противоепидемичните мерки:

„Културни и развлекателни мероприятия (театри, кина, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство) могат да се организират и провеждат при заетост на местата до 50 % от общия им капацитет на закрито и открито (в т.ч. в читалища, културни домове, частни обекти, военни клубове и други), при спазване на физическа дистанция от 1,5 м… „съгласно Заповед № РД-01-489 от 31.08.2020 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България.

Източник: НЧ „Тодор Пеев – 1871“

Димитър Ненчев - Човека РадиоЗа Етрополе

Димитър Ненчев – Човека Радио

/ 479 Преглеждания /0 Comments/in , , , /by

Димитър Ненчев е роден на 10 януари 1932 в Етрополе.
“Предава районният радиовъзел Етрополе”. С това съобщение редица поколения етрополци, десетки години наред, се обединяват от звука на местното радио. С музиката на Българската Рапсодия Вардар от Панчо Владигеров. С новините за Етрополе. И с мекия и приятелски глас на водещия и програмен ръководител на радиото – Димитър Ненчев.
Това е и човекът, който години наред осигурява тържествената музика в общината за най-щастливите лични празници на влюбените двойки от града – сватбените церемонни.
В сградата на пощата, от стаичка с няколко стола, маса и осветление Ненчев успява да създаде радиостудио с модерна за времето си техника. Със смесително звуково табло, с разнообразие от магнетофони, ролкофони, грамофони, касетофони и колекция от хиляди плочи, записи, касети. И най-важното – повече от 30 години благодарение на Димитър Ненчев радиото в Етрополе създава богата собствена програма. Програма, която едновременно е ангажирана с въпросите, проблемите и събитията на град Етрополе, но и успява да популяризира културните и обществени достижения в България. Така например, до почитателите на музиката в Етрополе достигат новите песни на Лили Иванова, Васил Найденов, Щурците, ФСБ, но и на много световни групи и изпълнители.
Радиото е създадено през 1952, а радиопрограмната служба с програмен редактор – през 1959, именно от Димитър Ненчев.
През 64 радиото е обявено за “Образцов радиовъзел”, а през 86 успява да достигне с жична радиофикация до над 100 километра и близо 4 хиляди радиоточки.
Меду 4 и 5 хиляди за местните радиопредавания, които Димитър Ненчев създава и посвещава на етрополците, на града, на обичаите в Етрополе и района. И на различни събития като например реставрацията на Историческия музей през 1968, откриването на спортната зала “Чавдар” през 1971, Празника на етрополския зет през годините, спечелването на световната титла по класическа борба от Стоян Николов през 1978 и какво ли още не.
През 1986 е създаден и документален филм за него – “Глас от ефира” от режисьора Детелин Бенчев. В този филм например Ненчев разказва и за критичната, журналистическа линия на предаването: “Строявахме директорите на етрополските предприятия в редица и ги критикувахме. Даже си спомням, че в едно наше предаване от програмата на радио “Стършел” бяхме критикували тогавашния директор на завод “Етрополски бук”, че със служебната си кола си е ходел до вкъщи и е карал детето си на детска градина. Представяте ли си, за нищо нещо сме критикували човека”.
Ненчев е носител и на орден “Кирил и Методий”, на различни награди, медали и грамоти за работата си в радиото, както и за музикалното оформление на различни пиеси и предавания.
Всичко това е най-значимото, но не и най-важното за Димитър Ненчев. Най-важното е, че преди всичко той е високо доблестен човеколюбец. Човек отдаден на града и на хората в него. Също и музикант, акордеонист и певец, с когото се реализират най-различни празници и събирания в Етрополе. Достоен, честен, почтен, отзивчив, сърдечен. Вероятно най-популярният журналист в града за всички времена. Човекът, когото посрещат на събитията в Етрополе с фразата “Ето го – радиото идва!” Димитър Ненчев – Човека Радио.
Починал: 10 декември 2001 в Етрополе.

С благодарност към Даниел Ненчев – за великолепния материал и снимки!


Димитър Ненчев – Човека Радио