Свечеряваше се. Тиха зимна вечер се спускаше над смълчания Балкан. Първите лунни лъчи си пробиваха път през клоните на вековните букаци. Докоснат от тях, снегът искреше и припламваше със своята белота. От време на време се чуваше глухото пропукване на някой клон под...
История за това как всеки може да е герой в очите на другите.Германия. Няколко години след края на една от най-опустошителните войни, хората се опитваха да започнат отначало. Опитваха се да продължат своето съществуване, колкото и тежко да им беше.Лена трудно се...
За мен дядо е човекът, който ме научи на голяма част от нещата, които ценя най-много. Той почина, когато бях на 8 години, но аз ще го запомня като моя първи учител и моя най-любим дядо. Той е човекът, който най-много след семейството си обичаше природата – планините,...
За шести път Художествено-творческият клуб „Ковачница” в с. Игнатица, Врачанско издава литературен алманах. В последния, 6-сти броя, който излезе преди няколко дни, е отпечатан и разказа „Писател казваш…” на нашия съгражданин Христо Христов. Алманахът не е...
Беше през пролетта на 1944 година. Славата на партизанското движение растеше с всеки изминат ден и сгряваше сърцата на отруденото население на Етрополе.Но колкото славата на партизаните, които бродеха из Етрополския балкан, добиваше ореола на величието, толкова повече...
Звън часовников във утринттабуди сънна, росна тишинаГалят легендарни ветровеетрополски горди върхове. Те мълвят под ясната зораприказки за женска красота,запленила лудото сърцена юнаци с майсторски ръце. Вплита се във струи светлинаромон на пророчица чешмаи през...
1Звън самоковен от пещи разжарениШарен мегдан с песни до днес незабравени.Малка легенда, в пазвите горски опазена.Вяра човешка – тъпкана, но непрегазена. Бистра сълза в нояи потайни отронена.И топлинка в зимите зли непрогонена.Рана хайдушка в кладенче горско...
Има някъде в стара планина малъкГрад тих и приказно красив.И за всички хора там си има часовниковаКула като чуят нейният глас да знаят колко еЧаса в този час.Балкана се простора все нагоре до детоПогледа ти стига.Дърветата са се разлистили и в планинатаВъздуха е чист...
В града на прочути хайдути роди се,на майстори знатни, творци и рудари.Тук твоята воля и мъдрост кали седа бъдат готови, часът щом удари. На Ботев ти беше опората близкаи с него делеше мечти неспокойнии верни си бяхте – радетели дръзки,по мисъл и сила за братя...
Аз нося мълком твойта орисия и любя те аз скритом, като раб. Изгарям с радост в твоята стихия: Безсилна ли си ти – и аз съм слаб. На морните ти угарни полета в душа аз крия тихата печал; зад теб селяк след ралото си крета,- за теб аз скиптъра на Зевс бих дал. Кога...
