Това, което ще ви разкажа, ми го разказа преди време чичо ми. Той е бил снайперист през Втората световна война. Баща ми е бил фурнаджия и е осигурявал хляба на войниците. На живите!... Та за чичо ми и неговият разказ като снайперист. Бях в землянката, малко по-назад...
Бездомник застана на вратата на гостилничката и като огледа помещението, влезе. От десетината маси, само на три имаше хора, които се хранеха с охота. В заведението се готвеше предимно българска храна от времето на бабите им. И се харесваше много. Бездомникът забеляза,...
Едно мило и неочаквано признание за моите "тъпотии", които съм сътворил във втората си книга "Чертежите на хана", чието официално представяне е съвсем скоро! Да те рецензира Димитър Томов си е чест отвсякъде. Това написа във фейсбук Володя Вълов....
Години, години, години…Вървя по стария път…Кръстопътят ме спира,пожълтели кукурузи шептят.Чувам ромона тих на чешмата,листовея на ореха стар…Няма ги. Няма ги веченито ореха, нито чучура,нито портите тежки ковани,лъхащи обич, нежност и чар…Пътят единствен вечен...
Вярваш ли ти в чудесата?Вярваш ли на приказките от земята?Вярваш ли във всемогъщи неща?Вярваш ли в нещо като любовта? Повярвай, че щастието е безкрайно;повярвай, че радостта ражда се случайно;повярвай, че тъгата може да не съществува;повярвай, че сърцето трепетно се...
Където Искъра с бързите водина път потегля от Балкана,където здравец и синчец цъфти -там искам, искам да остана. Където нявга руските войскипреминали са през Балкана,където пеят дъхави гори -там искам, искам да остана. Където в манастира свещ гориот вековете във...
Свечеряваше се. Тиха зимна вечер се спускаше над смълчания Балкан. Първите лунни лъчи си пробиваха път през клоните на вековните букаци. Докоснат от тях, снегът искреше и припламваше със своята белота. От време на време се чуваше глухото пропукване на някой клон под...
История за това как всеки може да е герой в очите на другите.Германия. Няколко години след края на една от най-опустошителните войни, хората се опитваха да започнат отначало. Опитваха се да продължат своето съществуване, колкото и тежко да им беше.Лена трудно се...
За мен дядо е човекът, който ме научи на голяма част от нещата, които ценя най-много. Той почина, когато бях на 8 години, но аз ще го запомня като моя първи учител и моя най-любим дядо. Той е човекът, който най-много след семейството си обичаше природата – планините,...
Беше през пролетта на 1944 година. Славата на партизанското движение растеше с всеки изминат ден и сгряваше сърцата на отруденото население на Етрополе.Но колкото славата на партизаните, които бродеха из Етрополския балкан, добиваше ореола на величието, толкова повече...
