Мога Фест - Етрополе

МОГА ФЕСТ 2019 – ПРОГРАМА

Дата: 23.08.2019г. /петък/

19:00 – 23:00 часа – Концерт
Място: Местността „Братска могила“
19:00 часа – Endear
20:30 часа – Група „Спални Места“
21:30 часа – Група The Lefties“

Дата: 24.08.2019г. /събота/

ЗАНИМАНИЯ И КРЪЖОЦИ В МЛАДЕЖКИЯ КЛУБ – ЕТРОПОЛЕ

Кръжоци „Оцвети ми лято“
9:30-10:30 часа – Рециклиране на хартия /Рециклиране на стара хартия, като се прибавят цветове по желание и се декорират с естествени материали – цветя, листа, билки/
Място: Младежки клуб към НЧ „Т.Пеев-1871“- гр. Етрополе

10:30-11:30 часа – Чудната история на изкуството: Кораби, съкровища и тронове /Интерактивна презентация за историята на изкуството/
Място: Младежки клуб към НЧ „Т.Пеев-1871“- гр. Етрополе

11:30-12:30 часа – Рисунки във вода /Децата избират цветовете, с които водата оформя неповторима рисунка, която се пренася върху бял лист/
Място: Младежки клуб към НЧ „Т.Пеев-1871“- гр. Етрополе

ДЕЙНОСТИ И ЗАНИМАНИЯ В МЕМОРИАЛНИЯ ПАРК

Йога „Split the mountain“
8:00-8:45 часа – Йога занимания за малки и големи;
9:00-9:45 часа – йога занимания за малки и големи;
11:00-14:00 часа – ниски въжени игри и слаклайн;
16:00-18:00 часа – ниски въжени игри и слаклайнн;
17:00 – 19:00 часа – уъркшоп оцветяване на мандали.
Място: Мемориален парк под х-л „Еверест“

10:00 – 12:00 ч. – Творческа работилница с Гергана Михайлова -преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по науки за образованието и изкуствата /Изработване на висулки за стена с техниката колаж, с камъни, миди, рапани, връв, рециклирани материали и др. русалки, пирати и други неща от картонени ролки и цветна хартия/
Място: Мемориален парк под х-л „Еверест“

Кръжоци „Оцвети ми лято“
15:00-16:30 часа – Игра на приказки /Измисляне на нови приказки, сюжети и герои; създаване на безброй приказни истории/
Място:Мемориален парк под х-л „Еверест“

16:30-18:00 часа – Ленд арт и рисуване върху бръшлян /Информация за традицията в миналото за рисуване върху бръшлян, а след това рисуване с помощта на акрилни бои/
Място: Младежки клуб към НЧ „Т.Пеев-1871“- гр. Етрополе

16:00-17:00 часа – Шоу програма “Щура Лаборатория“ /В рамките на 60 минути „щур“ професор представя на деца на интересни и ефектни експерименти./
Място: Мемориален парк под х-л „Еверест“

17:00 – 18:00 часа – Куклен театър
Място: Мемориален парк под х-л „Еверест“

18:00-19:00 часа – Научни работилнички /Опитни инструктори показват експерименти на децата, а след това те разсъждават как се е получило/
Място: Мемориален парк под х-л „Еверест“

19:00 – 23:00 часа – Концерт
Място: Местността „Братска могила“
19:00 часа – Група „The Case“
20:30 часа – The Bedlam Club
21:30 часа – This Burning Day

Дата: 25.08.2019г. /неделя/

Йога „Split the mountain“
8:00-8:45 часа – йога занимания;
9:00-9:45 часа – йога занимания.
Място: Мемориален парк под х-л „Еверест“

Кръжоци „Оцвети ми лято“
10:30-12:00 часа – Майстори на плашила“ / Изработване на плашила за рециклиране материали от стари дрехи; ще има състезателен характер/
Място: Мемориален парк под х-л „Еверест“

11:00 часа – Кръжок по катерене на мобилна стена „Мичирски спорт“
Място: Дворът на ОУ „Христо Ботев“ – град Етрополе

11:30 часа – Прожекция на наградени световни късометражни филми и анимации (за всички възрасти)
Място: Младежки клуб към НЧ „Т.Пеев-1871“- гр. Етрополе

13:00 часа – Благотворителна изложба
Място: Мемориален парк под х-л „Еверест“

Щура лаборатория

МОГА Фест търси млади изследователи!

„Щура лаборатория“ идва в града, за да забърка луди научни експерименти заедно с най-смелите и любопитни деца! Физиката и химията стават лесни и забавни като детска игра, затова слагайте престилката и защитните очила и се оглеждайте за Щурия професор и неговата лаборатория на 25 август в крайградския парк.

Програма

24.08.2019 г. Събота

16.00-17.00 – Шоу програма в крайградски парк Етрополе ( в близост до Автогарата на град Етрополе)

18.00-19.00 – Научни работилнички в крайградски парк Етрополе ( в близост до Автогарата на град Етрополе). Местата за участие в работилничките са ограничени, така че бъдете навреме. Кой превари, той завари.

Повече за „Щура лаборатория“ може да научите тук – https://www.facebook.com/madlabshowBG/

САЙТА НЕ Е ОФИЦИОЗ НА НИКОЯ ПАРТИЯ, ДВИЖЕНИЕ ИЛИ ОБЩЕСТВЕНА АДМИНИСТРАЦИЯ – (ОБЩИНА)!

В НЕГО СЕ ИЗРАЗЯВА ЧАСТНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО СЕ СТРЕМИ ДА СЕ ПРИДЪРЖА СТРИКТНО КЪМ ПРАВОСЛАВНИТЕ, ПАТРИОТИЧНИТЕ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТРАДИЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Мога Фест Етрополе

Вълнуващи приключения очакват малки и големи по време на МОГА ФЕСТ – ЕТРОПОЛЕ

Вълнуващи приключения очакват малки и големи по време на МОГА Фест през август. Виновниците са Училище по изкуства „Оцвети ми Лято“, които идват, за да изпъстрят фестивала с куп забавления. Рисуване във вода, творене на плашила, уроци по рециклиране и приказки за съкровища са само част от шарената палитра от кръжоци и занимания. Подробната програма може да разгледате по-долу. Нямаме търпение да ви видим там!

Вход свободен

Подробна програма на кръжоците:

24.08.2019 г. Събота

Младежки дом, гр. Етрополе – Занимания и презентации

9:30 – 10:30 – Рециклирана хартия

10:30 – 11:30 – Чудната история на изкуството: Кораби, съкровища и тронове

11:30 – 12:30 – Рисунки във вода

Занимания на открито в крайкрадски парк Етрополе ( в близост до Автогарата на град Етрополе)

15:00 – 16:30 – Игра на приказки

16:30 – 18:00 – Ленд арт и рисуване върху бръшлян

25.08.2019 г. Неделя

10:30 – 12:00 – Майстори на плашила

Повече за Училище по изкуства „Оцвети ми Лято“ може да научите тук:

www.facebook.com/LetenLagerPoIzkustva/?epa=SEARCH_BOX

САЙТА НЕ Е ОФИЦИОЗ НА НИКОЯ ПАРТИЯ, ДВИЖЕНИЕ ИЛИ ОБЩЕСТВЕНА АДМИНИСТРАЦИЯ – (ОБЩИНА)!

В НЕГО СЕ ИЗРАЗЯВА ЧАСТНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО СЕ СТРЕМИ ДА СЕ ПРИДЪРЖА СТРИКТНО КЪМ ПРАВОСЛАВНИТЕ, ПАТРИОТИЧНИТЕ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТРАДИЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Джордж Карлин

ДУМИТЕ НА ДЖОРДЖ КАРЛИН, КОИТО ОСТАВАТ ЗАВИНАГИ В ИСТОРИЯТА

Когато известният със своя остър ум и груб език комик Джордж Карлин губи съпругата си, написва няколко реда, които остават завинаги в историята и в съзнанието на хиляди хора. Тези думи звучат брутално откровено, дори мачкат, но са повече от необходими. Особено в такова време, време разделно!

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

„Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”

ЖЕНИТБА В ЕТРОПОЛЕ

С удоволствие продължаваме да споделяме архивни текстове с вас! В първата част, публикувана от Дипломната работа на Галина Тагамлицка, темата беше празничния календар. Сега продължаваме със семейната обредност и разказ за това как се е правила сватбата. И тук сме запазили оригиналния изказ и правопис на автора.

Женитба – стр. 59-68 от Етнографско и езиково изследване на гр. Етрополе. Ръкопис на Дипломна работа, представена в катедрата по Славянска етнография при СУ, 1938 г.

Автор: Галина Александрова Тагамлицка

Въпреки големите разстояния, които делят махалите на Етрополе, момците и момите имат възможност да се събират. Лятно време това става на полето, при задружната работа, дето местата на селяните граничат едно с друго; пък и когато някое семейство не може да смогне на работата си само, та търси помощта на близките, приятелите или (по-рядко) на наемници. Всяка неделя в града става пазар, където се стичат селяните и от най-отдалечените махали. Привечер там стават хора, където се веселят всичките моми и момци от местността.

Зиме събиранията стават по седенките, като често момците от една махала, отиват да „седенкуват” в друга. А понякога на гости пристигат и момците и от по-далечни селища (Правец, Осиковица и др.), което предизвиква ревността на местните момци. По такъв начин произлизат сбиванията. На седянката отиват победителите, а победените отиват да търсят друга седянка.

Много любопитни са етрополските седенки. Значението им в живота на младежта е голямо. Там се залюбват момите и момците, там се решават женитбите, затова всички взимат горещо участие в тях, очакват ги с нетърпение, а след това дълго време те са главният предмет на разговорите. Както при всички по-значителни случки в живота, те са свързани с цяла редица обичаи, които особено старателно се изпълняват на първата седянка. Всеки от тези обичаи има свое вътрешно значение, много от тях са шеговити, внасят веселие и живост.

Така например на първата вечер отмерят на котката опашката с вретено и после го отмерят на гърба на първия ерген, който дойде и като го забият силно в земята казват: „Ако можеш да извадиш вретеното със зъби да не идват ергенете, ако ли не можеш – да идват през цялата зима, да се навъртат.” Но докато момите се смеят на шегата, момците много се ядосват и се стараят да я избегнат. Но може този първи момък да излезе много великодушен и по свое желание да удари огъня с тояга, като каже: „Колкото свитки (искри) изскочат, толкова ергене да ви дойдат.” За същата цел въртят чекръка, да се въртят тука ергените, да не си отидат. Също така, на първата вечер момите влачат тиквите с лозите им около огъня, та да се влачат така момците около момите, после хвърлят тиквите в огъня, че както тиквите горят, така и ергените да горят. От жетвата са запазили сламки, които пукат. С тях се наклажда първата седянка, че да пукат ергените. А за самия огън се копае трап и се пали той от някой Рачо или Васил, или от някой, чието име започва с Р или В, та да е за радост и веселие. Момците пък набождат около огнището клони от трепетлика, че да треперят момите за ергените. Набождат и трева „въртика” (расте високо по горите, цъфти жълто на кичури). Момците и момите късат репеи, със смях и закачки ги хвърлят по дрехите и по косата един на друг. Ако някой замине седянката, пеят му:

                                      Който седенка замине,

                                      на пáт᾿а има два трапа,

                                      да си счупи и двата крака.

                                      На  пáт᾿а има две плочи,

                                      да си извади и двете очи. 

На седянката всеки взима някаква работа. Обаче това не пречи на песните (пеят се всякакви песни, но има и специални за седянка), приказките, пословиците, на задирванията и шегите. А понякога всички остават работата си, за да изиграят някаква игра. Много са обикнати и гатанките. Изобщо всеки се старае да изпее или каже нещо ново, любопитно, весело и да изпъкне пред другарите си.

За предназначението на седенките говори и обичаят да се почват седенките кога се разсипе месеца. Това се прави, за да се разсипят и седенките и всички да се оженят.

Захванатите по такъв начин отношения продължават и после. Зачестяват вижданията по хората, навсякъде където може, често тайно от строгия поглед на родителите. Момите са доста срамежливи и никога не търсят момъка сами. Но ако момъкът й харесва, тя в края на краищата се съгласява да си вижда с него. Ако те се харесат и се „сдумат”, всеки от тях отива при родителите си, за да им каже. Ако родителите на момата не са съгласни, момата пристава. Ако са съгласни, всичко тръгва по реда си. Женитбите обикновено стават през месеците след Коледа. И момчето и момата са обикновено по-стари от 20 години. Но случва се момата и да е по-млада, особено ако е хубава.

Когато наближи времето, удобно за женитба, момчето заедно с родителите си отива в къщата на момата като носи половинка с ракия, а под половинката държи пари. Момата ги дарува с пешкир, риза, чорапи и от тогава се смята вече за сгодена.

Разбира се, случва се понякога момата и момъкът да не са се сговорили и въпреки това момъкът да прати годежари в момината къща. Тогава по-опитните годежари почват разговора от друго, после казват, че са отишли по търговия: „Дирим си една луница да си купим”. Ако родителите на момата не са съгласни, те се правят, че не разбират, а когато годежарите кажат направо , че са дошли за момата, в момината къща им отговорят, че не са готови, че момата няма прикя, или е много млада, а момъкът изглежда, че бърза, та да си потърси друга и т.н. Ако ли пък момините родители са съгласни, те казват в отговор на първото подсказване: „Ще ти дадем луница, ако има и друга да ги съешат (да ги съберат).” Тогава викат момата, тя целува ръка на всички и дарува годежарите, слага трапеза и гощава с това, което има в къщата – някаква гозба и ракия. Така се празнува малкият годеж. Обикновено той става в понеделник или сряда. На него още уговарят кое се иска от момичето и кое се иска от момчето един за друг и отделно за роднините, като върху всеки дар се забожда бележчица, да се знае, за кого е предназначена и през време на даруването да не стане някоя грешка.

Който иска може да се ограничи с малкия годеж, но някои правят и големя годеж преди женитбата. Той се прави след малкия и в зависимост от него – в четвъртък или събота. Ако малкият годеж е станал в сряда, в четвъртък преглеждат дара на момата, в петък месят квас при момчето, а в събота става големия годеж.

За големия годеж момчетата ходят из махалата …с ( не се разчита) ракия и калесват всички. Гостите отиват на гощавка при момата и й носят по една пита. Момата ги дарува с пешкири, като целува ръка на всички женени. Ергените стрелят вън, а после също влизат и целуват ръка на женените. На трапезата даруват с пешкири всички мъже, не само годежарите. По средата на трапезата лежи пита, омесена у момини, от някое момиче, което има живи родители. Върху нея гостите хвърлят пари – близките повечко, чуждите по-малко, кой колкото обича. Тогава казват, че „невестата събира крс (?)”.

Годената мома слага по-нови дрехи, сукмани, балтони, обикновено купувани от годеника. Но по-друго тя не се отличава от другите моми. Понякога годените заедно със свои близки отиват на гости у съседите. Понякога и момата дохожда в къщата на годеника, толкова повече, че грижата за даровете, а особено за угощението ( което се приготвя както от момината страна, така и от момковата) ги свързва.

В събота вечерта, дори ако големият годеж е минал в четвъртък, или дори ако съвсем не е бил празнуван, момчето, заедно с други гости и с музика отиват у момата да …(не се разчита) и да се повеселят. Там ги гощават и им даряват вино и ракия.

Приготвянето на момъка и момата за венчавката в неделя става доста тържествено. Момата се приготвя по следния начин: две свахи плетат косите й от двете страни наведнъж, като гледат плетенето да е успоредно. Момата седи на бяло чердже, а деверът й държи огледалото. Като свършат свахите взимат я за двете ръце и я дигат, а тя взема бъклицата и ги почерпи. През цялото време на обличането и политането свири музика. Свири тя и тогава, когато деверът бръсне годеника.

Момъкът тръгва за момата заедно със свои близки с песни и провиквания, така стига и там ги посрещат с „добре дошли”. Момата се крие, за да не види той нея пръв, нито тя него, а излиза така, че да се видят двамата отведнъж. Преди да тръгнат за църквата, годеникът и годеницата се спират, за да ги обиколят с вода. А като тръгнат пред тях се хвърля „заире”(жито, ечемик или др., може и с пари). Също преди тръгване на масата се слага пита, а върху нея слагат мена (пари) и половинка с ракия. Момата дава на баща си и на майка си от ракията и им целува ръка, после прави същото със свекъра и свекървата, после половинката отива от ръка на ръка наред, а момата остава при роднините на годеника.

Към църквата тръгват така: най-напред върви музиката, след нея момъкът, подир него върви момата, забулена, крепена от двама девери, единият от които непременно трябва да бъде от момковата рода (най-добре е да бъде момковия брат, ако съществува такъв). До невестата постоянно върви жена от нейния род, която пази да не мине някой между момата и момъка, или да не вземе нещо от невестата или друго зло да не стане. Подир тях вървят всички останали. На момъкът родителите присъстват на венчавката, майката на момата отива след дара, а бащата чак в понеделник. В църквата нищо не се хвърля.

На връщане от църквата у момкови ги посрещат свекърът и свекървата и им харизват нещо от добитъка. Ако няма свекър или свекърва, това нещо се върши от леля, стрина и т някой мъж от момковия род (може да е по-стар брат на младоженеца, брат на свекървата или някой друг.) Като стигнат пред прага на къщата, на невестата се дава мед и къделя вълна. С меда тя измазва цялата рамка на вратата и си изтрива ръцете от вълната. После и дават шише с вино, бяло котле с вода и цял хляб, който тя слага под мишницата и така натоварена прекрачва прага с десния си крак. Влезнала по такъв начин в жилището, тя веднага отива при огнището, дето е заровена в пепелта предварително омесената турта. Невестата я отравя с машата, изпухва я от пепелта, тогава свекървата я завежда в мазата, там взимат бучка сирене и я слагат върху туртата. След това невестата се качва горе при другите, чупи от туртата и сиренето и дава на всички. С настъпването на вечерта гостите си разотиват, остават само момковите роднини. А ако няма отделна стая за младоженците, когато дойде време да се приберат, то и сторите излизат и преспиват у съседите. В брачната стая остават само старите и една бабичка „ахчийка”, която им донася малко ядене и вино и паничка с брашно, и в нея забучени двете венчални свещи да горят. Момчето излиза, а бабата съблича невестата, облича я с една специална риза и ги оставя младите сами. След събирането бабата пак преоблича невестата в старата риза, а тази взима със себе си и ако момичето е било девствено, взима половинка с ракия и още през нощта, веднага отива с ракията при кръстника, при стария сват и майката на младата. А на сутринта вече майката обикаля съседи и роднини с ракията. Ако ли пък момичето не е било девствено, ракия не се носи, на сутринта свекървата кара младата да помете, да събере сметта в полата си и като нагази в река, да го хвърли по течението, та както сметта, така и злото да отиде по-далеч от нея. След сватбата невестата не се води за вода. Прикята се донася още в неделя от майката на невестата с кола, след като невестата се върне от църквата, почерпи майка си с ракия и й целуне ръка. Помагат и роднините от страна на невестата.

На другата сутрин като станат и се умият, неместата полива и на свекъра и на свекървата, за да се умият и те. А през деня има гощавка за родителите на невестата, но идват и други гости с …(не се разчита), баклава или др. Изобщо казва се, че в неделя сватбуват младите, а в понеделник гощавката е повече за женените. Тогава пият ракия греяна със захар и се даруват тези, които не са били на сватбата, а и сега има празнични гозби. Когато момчето е доволно от кума, дава му се за ядене най-хубавото, както и на стария сват. Още в събота се месят два хляба, кичат се с чемшир и цветя и се слагат пред кума и пред стария сват. Слагат се те и в неделя, но чак в понеделник те ги взимат със себе си. В понеделник невестата е още празнично облечена, но вече не е забулена. Тя посреща гостите и след тържеството изпраща кума и стария сват, които се отвеждат с музика и песни.

Във вторник се връщат у момата на повратки. В събота сутринта невестата взима всичките си мръсни неща и отива да ги изпере при майка си. Като ги изпере, тя си отива, за да дойде пак там вечерта с мъжа си „на повратки”. Канят се и други гости и се гощават. У кумовете си ходят на всичките „заговелки” с вино и баклава.

От деня на сватбата младоженците си спят заедно. Разделят ги само в събота срещу неделя, изобщо срещу празник, че ще ходят на църква. Невестата е подчинена на роднините на мъжа си. На свекъра и свекървата вика: „тато”, „майко”, на зълвите и деверите „како” и „бате”, ако са по-големи и на име, ако са о-малки.

При женитбата внимават младоженците да не са прекалено млади, че тогава по-лесно могат да се разболеят (?). Вдовец и вдовица се венчават в сряда, понякога у дома си, а не в църква. Подигравки към стари ергени или стари годеници не съм срещала.

По сватбата се правят следните дарове: най-много има пешкири, те се даряват почти на всички. Освен тях на сестрите на момъка се подаряват нощници, на свекървата – риза, престилка, чорапи и кърпа; на свекъра – чаршаф или килим, риза, чорапи; общо на двамата се дават пешкири и по една възглавница. На деверите дават по един пешкир и по една риза. Ако деверът е роден брат дава му се чаршаф, пешкир, риза. Приятели, приятелки или ортаци се даруват с ризи и пешкири. Кумът се дарува с риза, гащи, чорапи, чаршаф, възглавница и кърпа, дори и две, когато момчето е заможно и когато е доволно от кума си. По-хубавите дарове се дават на сестрите и братята на младите. Отплащат или с добитък или с пари, кой колкото обича. Понякога се подарява нещо от покъщнината – котли или др. Когато подаръкът е по-голям, не е задължително да се даде веднага. Понякога дарители го задържат у себе си до година и повече.

Източник: :“Търсачи на легенди“

Сайт:
https://legendsseekers.travel.blog/

Фейсбук страница:
https://www.facebook.com/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8-2313290482227143/

Христо Христов

ЛЪЖАТА (разказ по истински случай)

Почти влетяха в кабинета на директора на училището.
Учителката: много ядосана и здраво хванала ученика за яката откъм врата.
Ученикът: много уплашен и също ядосан, но на учителката, че го води „при директора”, вместо спокойно да го изслуша.
А директорът: беше само много учуден за внезапното посещение. Не беше никак ядосан, заради това, че го откъсваха от „важната” му работа да проверява дневниците на учителите.

-Иванова, какво е станало? – попита той учителката, която беше и класна на Павел. Така се казваше ученикът, по това време в VІ клас.

-Не знам вече какво да го правя, другарю директор! Знаете колко пъти съм докладвала на Вас и в педагогическия съвет за белите, които Павел не престава да прави.
Този път счупи шишето за вода в класната стая. Тогава във всяка класна стая и занималня имаше по едно шише с вода.
Да, всичкото това го знаех, защото аз бях директорът, но всичките бели на Павел отдавах на пубертета и на младежкото пъчене за пред момичетата.
А тя, работата, се оказа по-дебела отколкото я мислех. Помолих учителката да си отиде в час и станах насаме с ученика. Предчувствувах, че има да ми казва нещо по-различно, от това което бях слушал и от другите учители за него.

-Е, Павка, слушам те?!
Но вместо да започне да разказва, избухна в дълбок разтърсващ, както ми се стори тогава – мъжки плач. А мъжете много рядко плачат, нали?
След като се поуспокои, започна своята дълбока по смисъл и съдържание изповед:

-Другарю директор, преди две години баща ми почина и майка се ожени за друг човек, но…той не ме обича и не иска да ме вижда. Затова майка ме доведе в това училище. Да съм по-далеко от него.
Когато той ми се караше, тя вземаше от страх неговата страна. И по цял ден ходеше след мен и ми правеше забележки, каквото и да правех – след мен оправяше леглото, на което съм седнал, подреждаше това, което съм разместил, връщаше всичко, което съм вземал, на мястото му…
И постоянно ми крещи, че нарочно правя всичко, за да я ядосвам. Крещи ми и за всяка двойка или дори за тройките в училището.
Не изтраях и един ден избягах при дядо и баба на село. Не искам да ги виждам нито нея, нито втория й мъж.
Слушах с особена трепет и вълнение дълбоко в душата си, детската изповед. Тя даваше отговор на многото бели, от които класната и другите учители се оплакваха от него. С тях детето отмъщаваше на възрастните. А е трябвало просто някой да седне и да поговори човешки с него.
Майката: млада, спретната, но много сприхава жена. Видях я когато доведе Павел в училището и още един-два пъти през първия срок. Когато е идвала, винаги е крещяла по детето си заради слабия успех и му е натяквала, че му е давала достатъчно пари, защо не учи, защо продължава с белите и …още много такива „защота”.
Заради това и най-вече след негова изповед, за която ви разказвам, й забраних повече да не идва в училището.
След като изслушах Павката, като засвидетелствах своята бащинска загриженост заради създалото се положение около него, го освободих и…свиках педагогическия съвет.

-Колеги, днес ще имаме само една единствена точка: как да постъпим в бъдеще с Павел от VІ клас. Днес той отново се е „проявил”. Изслушах го внимателно и се опитах да вникна в крехката му детска душица. След съвета ще ви разкажа целия разговор и неговата изповед.
Сега ви предлагам като решение няколко неща:

Майката повече да не идва в училище и да тормози детето си. За това грижата ще е моя.

-Ако все пак дойде, да не й се казва за белите и слабите оценки на Павел. Просто ще я „осведомявате”, че е добре и не прави вече бели. Това ви го предлагам, дори с риск да ме обвините, че ви казвам да лъжете. Твърдя, че това в този момент е най-доброто за детето, докато се успокои напълно.

През ваканцията ученикът няма да си ходи у дома, а ще остане в общежитието.
Тук ме прекъсна една от учителките:

-Другарю директор, знаете, че всички ученици си отиват през ваканцията. Предлагам Павел да го поемем ние учителите и от помощния персонал по домовете ни – колегите се съгласиха на това предложение, а аз продължих:

-Преди всеки празник, като Нова година, Коледа и т.н. да съберем между нас пари и класната да закупи необходимото за момента, да направи нещо като колет, който да се дава на Павката от името на бабата и дядото. Тях той на-много обича.
Така и направихме, майката повече не стъпи в училище. На два пъти до края на годината идва дядо му, Павел се успокои напълно, подобри рязко и успеха си. Дори остана още две години при нас. През това време беше починал дядо му, но бабата продължи да полага грижи за него.
Павел завърши основното си образование с почти отличен успех. Когато му връчвах дипломата и наградата, той се разплака и ми целуна ръката с дълбоката мъжка благодарност, на която е способно едно пораснало вече момче.
И най-интересното беше, че оная лъжа, която предложих на оня педагогически съвет, все още не знам дали имахме право ние учителите да изричаме. При това, въобще не ми е тежала на съвестта през всичките онези години.

Христо Христов-Етрополе, 13 февруари 2019 г.

Интервю с вокала на група ,,Дер Хундс”

Боби Косатката:
– Здравейте, Боби, как се сформира групата?
– Здравейте, много ми е приятно да се чуем. Това стана още преди петнайсет години. Започнахме с двама мои приятели, Георги Сидлер и Миро. За съжаление, не сме вече в същия състав. Останах заедно с другите момчета, Ивайло Петров- Пиф-а на барабабите, Деян Петков- бас китара и Мартин Евстатиев- китара. Всеки един от тях е свирил в различни групи като ,,Паникан Уайаскър”, ,,Скреч” и др. да не изброявам повече. Групата бе сформирана под въздействието на тогавашния първи албум на групата ,,Аудиосмит”, който тогава ни вдъхнови отново да правим музика. Мислехме, че стилът ,,гръндж” е загинал. Но не беше така… (смее се).
– Защо се нарекохте така, ,,Дер Хундс”?
– Това е една игра на думи, шега. Нашият тогавашен барабанист, Георги Филев, бе живял три години в Германия и се бе завърнал. Тогава се занимавах с кучета, винаги съм обичал тези животни и попитах как се казва ,,куче” на немски. Отговори- ,,Дер Хунд” (букавално кучето в граматиката” и на мен ми хрумна да добавим едно ,,ес” и се получи едно уникално словосъчетание. Още тогава разсъждавахме в тази посока, че така можем по- лесно да бъдем намерени в Интернет. Имам сведения за групи, чиито имена не се откриват в Мрежата. Така като се напише това словосъчетание излиза само нашата група. Би трябвало да означава нещо като ,,кучетата” на немско-английски.
– По какъв повод Ви нарекоха Боби Косатката? Има ли история това име?
– Не е нещо особено. Един приятел ме нарече така. Преди повече от двайсет години ходех с дълга коса до кръста и звънях по телефона в едно радио ,,Тангра” ( мога да го спомена, вече го няма). Приятелят ми, за да опише по- лесно кой се обажда, ме нарече Боби Косатката. Те веднага го разбраха и така си остана прякорът, въпреки че вече не съм с дълга коса.
– Разкажете ми за конкурса,, Пролет” на БНР и участието Ви на фестивала ,,Евросоник” в Грьонинген?
– Да, миналата година през месец януари бяхме в Грьонинген. Решихме да участваме в този конкурс. Няма да крия, тази награда наистина много ни съблазняваше и с участието на този фестивал в Холандия, на който се събират над триста групи, продуценти, мениджъри. Просто решихме да направим втората си песен на български. Тя се нарича ,,Спомен”, уаствахме с нея. Явно сме впечатлили журито, спечелихме втора награда плюс наградата на музикалната гилдия, която всъщност ни изпрати на фестивала.

Разговаря
Виолета Кръстева
Излъчено по радио Етрополе

Марта Вачкова ще гостува в НЧ „Тодор Пеев-1871“ със „Секс комедия в лятна нощ“

Обичаната Марта Вачкова ще гостува в Етрополе със спектакъла „Секс комедия в лятна нощ“. Постановката може да гледате в големия салон на НЧ „Тодор Пеев-1871“ на 27 септември от 19:00ч.
Комедията е на Уди Алън и е недно намигване към „Сън в лятна нощ” на Шекспир и филма на Бергман „Усмивки от една лятна нощ”. Текстовете на Уди Алън са смешни и тъжни, в тях се виждат несъвършените хора, объркани и в същото време по особен начин симпатични.
В постановката освен Марта Вачкова, ще може да видите: Атанас Атанасов, Стефан Цирков, Стелиян Николов, Станислава Николова, Иванка Шекерова, Константин Соколов.
Място: Голям салон на НЧ „Тодор Пеев-1871“
Цена на билет: 8лв./10лв.
Билети ще се продават на касата на читалището от 14.09.18г.
Заповядайте заедно да се посмеем!

Мога Фест - Етрополе

МОГА ФЕСТ 2018 – ЕТРОПОЛЕ (ПРОГРАМА)

Програма

Петък 24.08:
18.00 Строежа dj set
18.30 – Нещо цветно
19.30 – Top Stoppers
20.30 – Plastic bo.
21.30 – Мерудия

Събота 25.08:
17.30 – Stroeja dj set
18.00 – Dumbfound
19.00 – ФОН
20.00 – Der hunds
21.30 – Jeremy?

Фейсбук страницата на Мога Фест:  www.facebook.com/FestivalEtropole/

Етрополе

КУЛТОВАТА РОК ГРУПА „СИГНАЛ“ С КОНЦЕРТ В ЕТРОПОЛЕ

Рок група „Сигнал“ ще гостува в НЧ „Тодор Пеев-1871“ на 12.04.2018г. Музикантите ще изсвирят на живо едни от най-любимите български хитове.
Концертът ще бъде в Големия салон на читалището на 12.04.2018г. от 19:00ч.
Цена на билет: 10лв.
Продажбата на билети ще започне от 26.03.2018г.
Работно време на касата:
10:30ч. – 12:30ч.
16:00ч. – 18:00ч.