Колко са работните дни през 2020?

Идва краят на 2019 и с това неминуемо започваме да гледаме календара за следващата година за дните, в които ще работим и почиваме.

2020 е високосна година и има 366 дни. От тях 250 са работни, 16 са официални празници и 100 се падат уикенд. Официалните празници са всъщност 12 дни, но 4 от тях съвпадат със събота или неделя, което означава, че по закон първият ден от работната седмица след тях е почивен.

През 2020 работните дни ще са 250 или 2000 работни часа при стандартните 40 часа на работна седмица. Най-натовареният месец е юли с 23 работни дни, а най-свободният е май само с 18.

Пълен списък с почивните дни в България за 2020:
• Нова година на 1 януари (сряда)
• Денят на Освобождението на България на 3 март (вторник)
• Великден между 17 до 20 април (петък до понеделник)
• Денят на труда на 1 май (петък)
• Денят на Българската армия (Гергьовден) на 6 май (сряда)
• Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост на 24 май (неделя)
• Съединението на България на 6 септември (неделя)
• Денят на независимостта на България на 22 септември (вторник)
• Коледа между 24 и 28 декември (четвъртък до понеделник, защото 26 декември се пада в събота)

Източник: БГ Почивни Дни

Етрополец на годината

ВРЪЧВАНЕ НАГРАДИТЕ ОТ ПЪРВИТЕ КОНКУРСИ „ЕТРОПОЛЕЦ НА ГОДИНАТА“ И „ЕТРОПОЛЕ В ОБЕКТИВА“-2019

На 30.11.2019г. приключиха конкурсите „Етрополец на годината“ и „Етрополе в обектива“ – 2019 година, организирани от Сдружение „За Етрополе“.
Вашият вот определи следните победители:
„ЕТРОПОЛЕЦ НА ГОДИНАТА“
1 място с 1038 гласа – Калинка Пушкарова.
2 място с 769 гласа – Кристиян Григоров.
3 място с 451 гласа – Николай Петков.
„ЕТРОПОЛЕ В ОБЕКТИВА“
1 място с 427 гласа – Ивето Павлова.
2 място с 402 гласа – Кремена Цайкова.
3 място с 246 гласа – Йордан Цолов.

Церемонията по награждаването ще се състои в малкия салон на читалище „Тодор Пеев“ на 21.12.2019 година (събота) от 11:00 часа.

С конкурса „Етрополец на годината“, сдружението има за цел да отдаде заслужено признание на участниците в доброволчески дейности, допринесли за подобряване на благосъстоянието, толерантността и солидарността в обществото.
Да насърчи проявите на доброта и взаимопомощ, социалната дейност, помощ в хуманитарните акции, опазването, развитието и възстановяването на околната среда, природозащитните акции, дейностите за подпомагане и развитието на човешките културни ценности, културното многообразие и креативност, опазване на културното наследство и др.

С този конкурс искаме да покажем, че в България се случват и хубави неща, че добрината и надеждата не са забравени, че нищо не е загубено и, че въпреки всичко съществуват и хора, които не са се отказали да ги случват!

С любезното съдействие на Община Етрополе.

Заповядайте!

Борил Караканов – председател на Сдружение „За Етрополе“

Етрополец на годината

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
УВАЖАЕМИ БАНКОВИ СЛУЖИТЕЛИ,

Днес отбелязваме един от най – големите християнски празници – Свети Николай Мирликлийски Чудотворец, който е и Професионален празник на банковите служители.
Пожелавам на Вас, специалистите и служителите в банковото дело, високи финансови постижения и стабилност, успех в личната и професионална сфера и да се радвате на доволни клиенти! Нека с професионализъм и отговорност печелите тяхното доверие, да се справяте с предизвикателствата и постигнете високи цели!
На всички именници пожелавам здраве, късмет и успех във всяко начинание!
Нека Свети Николай да дава мъдрост, сила и оптимизъм на всички, които празнуват днес!

С уважение,

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
КМЕТ НА ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ

Отличените в конкурса „Мисия Будител“ получиха грамоти и награди

Учениците от училищата в Софийска област, отличени в конкурса за есе и рисунка „Мисия Будител“ получиха своите грамоти и награди на тържествена церемония.

Конкурсът по идея на областния управител на Софийска област Илиан Тодоров се провежда за втора поредна година.

Награди за рисунка получиха 21 ученици, а за есе бяха отличени 9. Наградени бяха и двама ученици от гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ – гр. Димитровград, Република Сърбия.

Плакет на областния управител за активно участие и отлично представяне в конкурса беше връчен на СУ „Христо Ботев“ – гр. Драгоман, СУ „Христо Ясенов“ – гр. Етрополе и ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – с. Челопеч.

Вечерна служба с участието на Негово Високо Преосвещенство Ловчанския Митрополит Гавриил

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
Уведомяваме Ви, че на 05.12.2019 година (четвъртък) от 17.00 часа в Параклис „Свети Николай“ ще се отслужи Вечерна служба с участието на Негово Високо Преосвещенство Ловчанския Митрополит Гавриил и на 06.12.2019 година (петък) от 8.00 часа Света литургия, отслужена от Отците от общината.

В ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ ЩЕ ГРЕЙНЕ КОЛЕДНАТА ЕЛХА

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, МИЛИ ДЕЦА,
Заповядайте на 05.12.2019 г. /четвъртък/ от 17.15 часа на централния площад за тържественото запалване светлините на коледната елха.
За доброто настроение на присъстващите ще се погрижат учениците от ОУ „Христо Ботев“-гр. Етрополе.
ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ!

ДГ „ЗВЪНЧЕ“ – ЕТРОПОЛЕ С НОВО ДВОРНО ПРОСТРАНСТВО

Малчуганите от ДГ „Звънче“ – Етрополе вече се радват на чисто ново дворно пространство. Това се случи, след като Община Етрополе кандидатства по Проект „Красива България“.
Общата стойност на проекта е 351 582 лв., от които съфинансиране на общината: 231 587 лв.

ПРЕДИ!
СЕГА!

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ КМЕТА НА ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
Днес ние отбелязваме Деня на Освобождението на Етрополе от османско иго. Двадесет и четвърти ноември в историческия календар на нашия град е не само празник, а и ден на преклонение и почит пред паметта на тези, които преди 142 години пожертваха живота си за нашата свобода. Свобода, изстрадана и заслужена, защото родната ни земя е пропита с кръвта на българи и руси, сражавали се в Руско – турската война 1877 г. – 1878 г.
Живата памет на тяхната саможертва и героизъм са деветте руски белокаменни паметника, издигнати от признателните поколения в Етрополския балкан.
Горди сме с хилядолетната история и култура на Етрополе, горди сме, че сме потомци на славни етрополци. Дълг на всеки от нас е да помним и предаваме на подрастващото поколение нашата славна история. Да работим сплотено за по-добро бъдеще на децата на Етрополе и на България!
Нека съхраним вярата, борбения дух на дедите ни и да бъдем техни достойни наследници. Да помним и реализираме идеите, заветите и мечтите им за силна и свободна България!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
КМЕТ НА ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ

Никол Павлова

Любов, събрала ни във вечността

Една година след Априлското въстание, в отговор на зверските кланета, убийствата, кръвопролитията и смъртта, Русия реши, че ще помогне на нас, българите. Искаше да запазим достойнството си, да върнем и „изчистим” омърсената ни чест, да се изправим и да продължим напред, да бъдем смели, решителни и отговорни към родината, към българското, да бъдем горди, че се зовем българи. Да бъдем горди, че сме родени и отгледани в таз българска земя, че сме засукали първото ни майчино мляко от гръдта на една българка. Нашите братя руснаци бяха дошли с мисия- революционна, но не само. Те искаха българите силно да обичат и бранят своята България- късче от Рая. Липсваше ни надеждата, от нея не бе останала и следа, бяхме напълно обезверени. Единствената искрица надежда за нас бяха нашите братя- руси. Нашите „братушки”.

-Яницо, бързо, бързо, мале! Братушките идват да ни спасят от изгнание и смърт, идват да помогнат! Излизай, чедо, бързо, донеси питката с меда, гладни са, да ги посрещнем подобаващо, по български, както само ний можем…- извика ме мама Неда. Сепнах се и за миг сърцето ми спря от вълнение.

-Боже, о, господи, най- сетне – спасени сме! Налузих цървулите, сплетох косата си на плитка и я отметнах настрани. Взех питката с меда, букетчето здравец, овързано с червен конец и излетях навън като пеперуда. Сърцето ми продължаваше да бие лудо от вълнение. Ето ги, задават се, нашите спасители!

-Яне, тичай маме, тичай, посрещни ги.- радостно крещеше мама. Затичах се, но изведнъж се спрях. Краката ми се подкосиха, пот обля челото ми, не усещах пулса си, боже, какво се случваше?! Руският офицер слезе от коня си и се изправи пред мен- беше здрав като скала, мъж планина, беше красив. Взирах се дълго в дълбоките му сини очи. Боже, глупава Яницо, недей да се влюбваш, недей! Бях слисана, не продумвах и думичка.

-Яне, хайде мале, нагости ги, посрещни ги, дай им стръкче росен здравец, хайде чедо!- гласа на мама ме сепна и отново започнах да усещам ритъма на сърцето си.

-Привет, девочка! Как тебя зовут?

-Меня зовут Я…, Я-я…

-Яница е моето момиче, Яница! – провикна се мама Неда.
Руският офицер се приближи, усмихна ми се и прибра спуснатия ми кичур зад ухото. Поруменях от срам и отново ме обзе вълнение, но бързо се осъзнах. Мама ме подканяше да им дам да си отчупят от питката и да си натопят залъка в мед… питката щяла да стане твърда като камък, ако още съм се бавела… това беше най- прекрасният момент в живота ми.
Баща ми бе първенецът на града и офицерът остана вкъщи, докато започнат боевете между руси и турци. Нашите виждаха, че между мен и Николай пламваше любов, радваха ни се и ни подкрепяха, но и двамата бяхме наясно, че това няма да свърши добре. Ден след ден обичта ни един към друг растеше, сърцата не питат умовете.
Дойде денят, когато трябваше да изпратим руснаците, усещаше се смъртоносният и вледеняващ дъх на войната. Време беше! Бях станала още в ранни зори и приготвих нещата на Николай. С мама направихме чудна закуска за изпроводяк, но никой не бе радостен. Усещах буца в гърлото си, която растеше с всяка изминала и следваща минута до тръгването на Николай.
Черковните камбани удариха осем пъти, Николай стана от масата, трябваше да тръгва. Не бях на себе си, сърцето ми бе свито на топка, крайниците ми бяха студени, ледени, руменината ми бе изчезнала, изглеждах като същински призрак.

-Боже! – помислих си. Дали това е последният път, в който виждам любимия си?! Пази го, боже, закриляй го!
Николай ме прегърна силно, нежно ме целуна по челото и сложи ръката ми на сърцето си. Каза ми, че много ме обича и ще се върне жив и здрав, ще ме поиска за съпруга и ще ме отведе в Русия, руска снаха ще ме прави. Засмях се, но лошите мисли отново ме обзеха и наведох глава. Усетих как пуска ръката ми и сълзи обляха лицето ми.

-Ще ми липсваш, Николай! Пази се, обичам те! – тихо прошепнах аз. До последно стоях вън на портата и гледах отдалечаващия се силует на моя любим. И в този миг не осъзнавах или просто не исках да осъзная, че го виждам за последен път.
Мина година. Войната приключи. Победихме. Много жертви бяха дадени, но аз тайно се надявах, че моят любим Николай не е сред тях. Майка и татко излязоха на централния площад да посрещат нашите спасители. Аз отидох по- късно, пременена в нова бяла рокля, косите ми – дълги, буйни и къдрави, небрежно се спускаха и разстилаха по раменете ми.
-Ето ги, задават се! Здравствуйте, братушки!- ликуваха българите. Сърцето ми се сви, разтреперах се като лист.

-Господи, дано е жив! Върни ми го жив!- молех се аз. Мина една войска, втора- нямаше и следа от моя Николай. Започнах да се притеснявам. Съобщиха, че има още една група от офицери, генерали и командири.

-Там е, там е моят офицер, нали мамо?!

-Там е Яне, там е, дъще, бъди спокойна, чедо, той е смел и пак ще го видиш, жив и здрав ще се върне! Затичах се да го посрещна, но не го видях, нито един не беше моят Николай. Вкамених се. Ушите ми започнаха да бучат, погледа ми се замъгли… той е мъртъв, мъртъв е! Съобщиха имената на всички жертви, сред тези имена чух името на своя любим.

-Николай…, върни се… – неспирно започнах да ридая. Ти ми обеща, обеща ми, че ще се върнеш… върни се при мен… Господи, върни ми го, върни ми моя Николай!
Къде ли българската земя е приютила неговото младо сърце? Аз вярвам, че тогава, в тези последни мигове искрици живот българската земя го е приласкала- като негова втора майка Родина. Дали в тези последни мигове, прощавайки се със живота, той е зовял моето име? Той беше мъртъв и никога повече нямаше да го видя, да усетя нежността на целувките му, топлината на неговите прегръдки, никога повече нямаше да потъна в дълбоките му сини очи… остана ми само споменът. Споменът за една спечелена война, в името на българската свобода и споменът за една чиста и истинска любов. Спомен, вплел завинаги нашите две сърца- българското и руското.
Спомен за една започнала любов, прекършена от войната, но… събрала ни във вечността!

Автор: Никол Павлова
СУ „Христо Ясенов“, 10- Б клас

Никол Павлова

СЪОБЩЕНИЕ ОТ ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ !

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

С цел недопускане на риск за здравето на населението, Общинска Администрация – Етрополе провежда мониторинг на нерегламентирани водоизточници.
От направените проби на 10 водоизточника бе установено, че водата не е годна за питейна употреба на „Бончовата чешма“ в кв. Вранащица.