През последните две години една нова практика тихомълком превзе цяла България, масовият внос на работници от държави извън Европа.
Внезапно във фабриките, прдприятията, складовете и ресторантите все по-често започна да се чува чужда реч от Непал, Индия, Пакистан и Узбекистан.
Въпросът, който все повече българи си задават, е:
До какво всъщност води това и какво ни чака след две-три години?
Защо спират да вдигат нашите заплати?
Шефовете и фирмите постоянно повтарят: „Няма хора за работа“.
Истината обаче е друга, няма българи, които да се съгласят да блъскат за жълти стотинки.
Когато от чужбина пристигнат хора, готови да работят за 300–400 евро на месец (което за тях в родината им са много пари), шефовете спират да вдигат заплатите на българите.
Защо да дават по-високи пазарни заплати на нашите момчета и момичета, след като могат да си доведат евтини работници от Азия?
Така българският работник е поставен до стената. Заплатите спират да растат, а цените в магазините продължават да скочат.
Опасността за малките градове и общини!
Тази политика удря най-жестоко малките населени места у нас. Там, където има само един или двама големи работодатели, препитанието на целия град зависи от тях. И тук идва големият въпрос:
Какво става, ако утре шефът реши да замени местните хора с евтина чужда работна ръка?
В един малък град това не е просто статистика. Ако нашите хора останат без работа, те няма къде да отидат. Това значи фалит за семействата, празни училища и бавно умиране на целия регион. По-малко пари за пенсии и болници Когато чуждестранните работници се осигуряват на минимални суми и ниски заплати, в държавния бюджет влизат много по-малко пари. Фирмите си увеличават печалбите, но държавата олеква.
А откъде идват парите за нашите пенсии, за болниците и за пътищата?
Идват от осигуровките. Когато те са ниски, утре няма да има пари нито за свестни пенсии, нито за здравеопазване. Българите заминават, чужденците идват
Така влизаме в един абсурден омагьосан кръг. Когато млад българин види, че трудът му не се оценява и че няма как да хранят семейство у нас, той прави единственото възможно, стяга куфарите за Германия, Англия или Испания. Вместо държавата да направи така, че нашите деца да останат тук и да вземат европейски заплати, тя подкрепя политика, която прогонва българите и ги замества с евтина чужда работна ръка.
Накъде отиваме?
Ако това продължи без спирачка и без контрол от държавата, след някоя друга година българите ще станем чужденци в собствената си страна. Крайно време е да се разбере едно: икономика, която разчита на евтин чужд труд и обрича собствения си народ на бедност, няма никакво бъдеще
