*

„В Етрополе не казват пасхално яйце, защото тук думата „пасха“ в нейния религиозен смисъл е непозната. В топонимиката на етрополско се среща думата  паскал съ значение на „пасбище, полян.“

В Етрополе приготовляват три вида великденски ейца: червени iаiца, цицарки и плескани iаiца.

През велики/апосяйцата грижливо се събират от полузите и се съхраняват в кошник или шиник на студено в клетаилизимниказа предстоящия  великден.

На средупосница (средната среда на великия пост) домакината в присъствието на целото домочадие тържествено изброява събраните до тогаваейца. Домочадието изчислява въпросния брой на ейцата, който ще имат за великден, и  вероятния брой ейца, който ще получи като равен дел от общия брой всеки член от домакинството на празника. Целият следобеден ден на средопостница из улиците децата се разправят за изброените ейца и за деловете, които ще имат на великден. Сиромашките деца посрещат изявленията на богаташките с примирение и ги облажват:

По възрастните деца от домакинствата на табаците, на кожата отиват да берат риган и киселичова шума. Същия ден въ всеко домакинство приготовляват жалтил’ка (жълта растителна боя от  кукурека или осеновите листа, като ги сваряват). В табааните (кожарските работилници) пък приготовляват от ригана и от листата на киселица червена бу’а по следния начин: в iамбуштата /големо дървено корито, в което се газат кожите защавене/ насипват ригана и киселичовите листа, заливат ги с врела  (вряща) вода и остават отварата да престои 12 часа. После с металическа кратуна гребват от отварата и от високо и бавно измиват загребаната отвара в ямбощата – това гребане и изливане продължава точно хиляда пъти, за да се разбие  боята.

Сутринта на велика среда  въ всеко домакинство, след като привършат ежедневните домакински работи, поставят всичките събрани ейца (без една малка част, предназначена за плескани iaiца) в котел и ги заливат съ студената жълта растителна боя + (жалтил’ката). Като престояват известно време в растителна боя, ейцата стават жалти iaiца.

Неколко съседски или роднински домакинства си служат с една и съща жълтилка. Вечерта на същия ден жълтите ейца се разпределят на два нееднакви дела. По-големият дел е предназначен за червени iaiца, а по-малкия за цицарк’и. Предназначените жълти ейца за цицарки ги навръзват още същата вечер с тесни ленти влажно меко лика от липа така: овързва се ейцето с ликото от вър до газар (от полюс до полюс), за да се получат гъсто или редко меридияни; последният край на ликото се завързва много изкусно на полюс.

Рано сутринта на велик’и четвиртак всички жълти ейца и тия навързани с лико се потопяват в гореща червена растителна боя, купена от табаците – една кратуна боя за едно бело сураво ейце.

Котелът с червената боя и ейцата в нея се окачва на веригата на огнището, за да ври на слаб огън според желанието на домакинята (едни обичат преварени ейца, други – рохки ейца). Като се сварят ейцата, изваждат се от котела и се нареждат в решета, за да обсъхнат. После червените ейца се изчистват внимателно с кърпа, а навързаните с лико ейца се развързват и почистват. Първите ейца са червени iaiца, а вторите са цицарки –

На червените ейца и цицарките червената боя е положена върху тях по горещ начин. Меридианите от лико на цицарките са запазили под себе си жълтата боя, та след изваждането им от котела и развързването й от ликото, всека цицарка представлява едно красиво ейце от тъмночервени широки меридиани и ясножълти тесни меридиани. Ейцата след сваряването им в червената растителна боя стават много вкусни и могат да траят дълго време растителна боя.

Докле спат още децата в собата (спалнята) под общата черга (в Етрополе спалните покривки са вълнени черги), домакинята изважда от котела горещо червено яйце и с него, ощи топло, поглажда лицата на всички деца за здраве. Ако в къщата има болник /болен човек/, пазят най-грижливо от него, да не види червено ейце доизминаването на първия ден от възкресение Христово, за да не умре. Ако болникът е безнадеждно болен, сутринта на първия великден, след черковния отпуск, дават му червено ейце, коeто той поема, прекръства се, целува го и се поглажда с него по лицето, – и още същия ден той издъхва; – така гласи народното поверие в Етрополе, което фанатически сочи на конкретни случаи.

Тия два вида великденски ейца, червени и цицарки се приготовляват  въ всеко домакинство от ступаницата (домакинката), подпомагана от домочадието. На бабичката в домакинството, докле още види и ръцете й могат, т.е. не треперят, е длъжност, в среда вечерта на страстната седмица да навързва изкустно лико около ейцата за цицарки. Когато бабата навързва ейцата, снахите й внимателно следят движенията и похватите на свекърва си,  за да изучат изкуството за приготовление на цицарки.

                                    ___________ . ___________

Третият вид великд. ейца – плесканите iaiца не могат да се приготовляват въ всеко домакинство, защото работата по приготовлението на тези ейца не е вече само една техника, както при приготовлението на цицарките, а е цело художество, което си служи с четка и багрила и предполага надарена и школувана ръка. Този вид великденски ейца се приготовляват от неколко само бабички в града, които са школували некога по това изкуство при своите майки или при други баби художнички. Предназначените за плескани ейца се изпращат от домакинствата сурови на художницата.

Багрилата на художницата са восък, разтопен в отделни малки панички или кафени чашки, поставени в горещата пепел на огнището; въ всека паничка е поставена отделна боя на прах, за да обагри растителния восък /+.  Багрите, с които си служат при това изкуство са: жълта, червена, зелена и кафена. С кафената боя полагат само контурите. Разтопеният восък за жълто багрило се обагря с желтък от ейце.

Четката на художницата е дървена и се нарича – писал΄к΄а.

На плесканите ейца плескат (рисуват с писал΄к΄ата) върху едното полушарие петли, а върху другото – клончета и цветя въ ваза или стилизирана розетка. Орнамантиката е птича и растителна.  Контурите се

А. Петли.

(Петелът е служил при езическите обреди)+. Той е свързан и с християнството. У нас през епохата на възраждането е служил за емблема на народната просвета (издълбан върху училищните печати). При народните ни свадбени обичаи той играе известна роля. Върху стари пръстени – се около епохата на възраждането, над инициялите се среща издълбана хвърчаща птица или петел. /++

Великденският петел е разкошно накитен: гребенът му е корона,  шлем или калпак; шията и краищата на крилете му са препасани с ленти;  в крилото му до гърба е забодено полмово клонче или върбов цвет, върбов лист, слънчогледов цвет, кръст; в крилото му до корема с направление на опашката е забоден върбов цвет или: върбов лист, палмово клонче, градинско цвете; на крилото му е прилепена златна монета, или благороден камък с форма на сегмент, назъбен в основата си трапец или топка; в клюницата си държи палмово клонче или: върбов цвет, градинско цвете; опашката му е стилизирана в палмово клонче.

Петелът е сам, стоящ в лево или десно, или кацнал върху купел или красива лейка; или пък петлите са два.

а. Стоящ сам петел в лево. Характерното у този петел е, че пред клюницата и в основата на забодените палмово клонче на гърба и върбов цвет на корема има по две свещени гвоздейчета. 

У този петел гребенът е представен в шлем На гърба му е забоден върбов цвет, а на корема – върбов лист.

Характерното в него е /неясно защо този текст е бил задр.?/ тризъбеста корона, на гърба му е забоден слънчоглед, а на корема – градински цвет. 

Многозъбеста корона, на гърба кръст, на крилото прилепен скъп камък с форма наръбен в основата си трапец.

б. Стоящ сам в десно петел.

Много отрупани по липса на консерватизъм и худ граница.

в. Стоящи два петли.

Стоят един срещу друг. Държат в клюниците си общо палмово клонче.

г. Кацнал петел.

Петелът е кацнал върху триножен купел, в който е натопено градинско цвете. 

Петелът е кацнал върху лейка /ибриче/.

Б. Палмовиклончета

Кръстовидна розета от две по две срещуположни триперести и двуперести палмови клончета.

Розета от двуперести палмови клончета, приплетена с розета от върбови цветове; всички в основата си излизат от края или по-скоро от туловището на лейката при кацналия петел.  

Розета от две по две срещуположни триперести и двуперести палмови клончета, в чиято основа няма ……….? или туловище. /вж. № 18 в приложението/.

Една розета от четири триперести стилизирани листа, приплетени с върбови цветове; в основата й кръст. /в № 19/

Една красива стилизация от листа, потопени в лейка, в чието устие е ………………/?/ основа на стилизацията / № 20/

/Останалите образци на „ейца” маже да видите в приложението – № 21 –  27/.

________________________

 + Освен боя друго не поставят ли въ восъка, като белтък, за да прилепне от развала, защото шуплите на черупката са изпълнени съ засъхнала багрилото о ейцето?

+ Вж. Речника на Геров, Енциклопедията рисуват само с кафен восък.

Събирането и систематизирането на материала е работа на Ал. Тацов,

а рисунките – на художника ……………………………………………..”.

/Документален препис от цифровото копие на ръкописа, с малки съкращения.

В преписа липсват някои букви от старата ни азбука , като дълго е, голяма носовка и др, използвани от автора.