Борис Зосимов Атанасов е роден на 15 юли 1895 г. в Цариброд, в семейството на учителя Зосим Атанасов – човек, посветил живота си на просвещението и духовното израстване на българския народ.
Още от ранна възраст Борис попива патриотичните ценности и стремежа към знание, които ще оформят по-късно неговия жизнен път. Образованието му преминава през различни кътчета на родината – основно училище завършва в Етрополе, прогимназия в Трън, а гимназия в Харманли, където през 1915 г. получава зрелостното си свидетелство. Но още преди това, през 1912 г., когато България тръгва да възстановява историческата си правда в Балканските войни, младият Борис, като мнозина други родолюбци, се записва доброволец в Трета балканска дивизия.
За проявената храброст и себеотрицание е произведен в чин подпоручик и награден с орден за храброст.
След края на войните, с амбиция да бъде не само воин, но и стожер на справедливостта, Борис Атанасов постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет.
На 24 ноември 1922 г. завършва висшето си образование и се дипломира като юрист. Но правото за него не е само професия – то е средство да се бори за истината, за добруването на съгражданите си, за изграждането на едно по-добро бъдеще.
Още преди да заеме кметския пост, Борис Зосимов Атанасов осъзнава, че за да се промени обликът на Етрополе, е необходимо активна гражданска ангажираност.
През 1927 г., вече утвърден адвокат, той става инициатор и организатор на общогражданския комитет „Развитие“ – структура, която поставя основите на градоустройственото и икономическото обновление на Етрополе.
На 1 август 1934 г. Борис Зосимов е назначен за кмет на Етрополе – мисия, която той изпълнява не просто като управленска длъжност, а като свое лично призвание.
Заварва град с криви калдъръмени улици, оградени с високи каменни дувари, осветяван единствено от мъждукащи газени фенери.
Но в своето сърце носи голяма мечта – да преобрази Етрополе в модерен и привлекателен град, с перспектива за развитие и достоен живот на своите жители.
Той не работи хаотично, а с ясна стратегия за благоустройство и развитие. Сформира екип от най-уважаваните и компетентни хора в общината – специалисти в различни области, с които заедно започват мащабна трансформация на града.
Първата стъпка е регулационният план – улиците са разширени и изправени, а на мястото на старите дувари, плетове и навеси се оформят просторни и приветливи пространства.
По негова инициатива шлаката от видните в местността „Баш Самоков“ се използва за насипване на улиците – така с калта в града е приключено завинаги.
С визионерски поглед Борис Зосимов свързва усилията си с архитекта Васил Пеев, проектирал Съдебната палата и гимназията, и под негово ръководство в центъра на града изникват масивни и красиви сгради.
Построени са ветеринарната лечебница, модерна кланница, кожарските фабрики на братя Билеви, две дърводелски фабрики и новата млекарница. Тези промени не само подобряват облика на града, но и дават хляб на десетки етрополци.
Едно от най-значимите начинания на Борис Зосимов е изграждането на квартал за бедните в „Парцал махала“.
Той не само ръководи проекта, но и лично следи строежа, като не допуска отклонения от плана.
Най-нуждаещите се получават общински средства за изграждане на къщи – истински жест на социална загриженост, рядко срещан по онова време.
По негова идея се създава кооперация „Възход“, благодарение на която Етрополе получава електрическо осветление – голямо постижение за града, реализирано до края на 1943 г. Като кмет той не забравя и природата – заедно с ученици, учители и лесничеи организира залесителни инициативи, които превръщат районите около параклиса „Свети Никола“ и „Свети Илия“ в живописни зелени паркове.
В горния край на града е изграден плувен басейн, предназначен както за гражданите, така и за гостите на курортното вече Етрополе.
За девет години управление Борис Зосимов Атанасов успява да преобрази Етрополе от западащо селище в модерен, добре устроен град, който става гордост за своите жители.
Но както често се случва в българската история, големите строители и визионери не винаги получават заслуженото признание навреме.
След 9 септември 1944 г. Борис Зосимов е подложен на жесток тормоз от новата власт, въпреки че самият той е сред основателите на БКП в Етрополе.
Обвиняван несправедливо за събития, с които няма нищо общо, той носи дамгата на „враг на народа“ чак до края на живота си – 9 април 1976 г.
Едва през 2003 г., с решение на Общинския съвет в Етрополе, Борис Зосимов Атанасов получава постмортем признание, като е удостоен със званието „Почетен гражданин на Етрополе“.
Днес, когато вървим по широките улици на града, когато виждаме запазените сгради от неговото време, когато се наслаждаваме на красотата на парковете, ние виждаме отпечатъка на един човек с визия, кураж и отдаденост.
Борис Зосимов Атанасов не просто е бил кмет – той е бил строител на бъдещето на Етрополе.
