Живял някога, в едно далечно царство, владетел, когото наричали Цар Имиджиос. Той не бил нито велик войн, нито мъдър законодател, но владеел едно изкуство до съвършенство – това на публичните отношения. Царството му било бедно, със слаба икономика и недоволни поданици, но той успявал да ги държи омагьосани с образа, който създавал за себе си.
Началото на царуването
Когато Цар Имиджиос се възкачил на трона, първата му заповед не била свързана с армията, данъците или селското стопанство. Вместо това, той създал Дворцов отдел за Прекрасни Истории и Сънища. Този отдел отговарял за разпространяването на приказки за велики победи, които никога не били постигнати, и за грижовни реформи, които никога не били осъществени.
С помощта на художници, поети и магьосници, Цар Имиджиос създал образа на владетел, който бил справедлив, могъщ и обичан. Из града се пускали слухове за чудеса – как царят нахранил гладни деца, как прогонил великан, който тероризирал селяните, или как тайно посещавал бедните, за да чуе болките им.
Народът вярва
Поданиците му били толкова запленени от тези истории, че рядко задавали въпроси. Веднъж се оплакали, че мостът на реката е разрушен и никой не може да премине. Цар Имиджиос веднага организирал грандиозна церемония, в която се преструвал, че освещава нов мост. Всъщност мостът си стоял разрушен, но на следващия ден всички в царството разказвали колко красиво изглеждал „невидимият мост на надеждата“.
Когато някой се осмелявал да пита защо царството е все така бедно, Цар Имиджиос отговарял с усмивка:
– Всичко е въпрос на гледна точка. Гледайте към светлото бъдеще!
Тайната му сила
Тайната на успеха на Цар Имиджиос била в магическия предмет, който държал – Огледалото на Очакванията. Това огледало можело да отразява не истината, а онова, което хората искали да видят. Когато един пратеник от съседно царство дошъл да преговаря за земя, Цар Имиджиос го накарал да се вгледа в огледалото. Пратеникът веднага видял величествени армии, златни съкровища и непобедима сила. Уплашен, той се отказал от всякакви претенции.
Но самото огледало било и проклятието на царя – колкото повече го използвал, толкова по-слаб ставало истинското царство.
Гибелта на Цар Имиджиос
Един ден, млада селянка на име Ана решила да разбере истината. Тя тръгнала към двореца и намерила Огледалото на Очакванията. Когато погледнала в него, видяла не красота, а разруха – гладни хора, празни хамбари и разбити пътища. Ана отнесла огледалото на площада и го показала на народа. За първи път всички видели реалността.
Царството на Цар Имиджиос рухнало, а самият той изчезнал. Някои казват, че се затворил в стая с хиляди огледала, където живеел в собствения си свят на илюзии. Други вярват, че заминал за далечна земя, където никой не знаел за неговите измами.
Така завършва приказката за владетеля, който управлявал единствено и само с ПР. Народът осъзнал, че външният блясък не може да замести истинската работа, а празните обещания не хранят гладните.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
