Свободата на словото е основен стълб на всяка демократична държава. Тя е гарантирана от Конституцията на Република България, а и от европейските ценности, към които уж всички се придържаме.
Но има едно място, където тези принципи са потъпкани и където демокрацията е сведена до празна дума, това място е нашият град Етрополе.
Натискът тук започва от общинската администрация и завършва с корпоративен диктат.
Не е тайна, че една компания застана открито зад настоящия кмет Владимир Александров още по време на изборите. Оттам нататък общината и свързаните с нея предприятия се превърнаха в инструмент за налагане на цензура и контрол над хората.
Днес служителите на тези структури са поставени пред абсурдна дилема, да харесват и споделят единствено публикациите на кмета и на официалната страница на общината, или да рискуват незабавно уволнение.
Всеки опит за подкрепа на опозиционно мнение или дори безобидно харесване в социалните мрежи може да доведе до репресии.
Черни списъци, натиск, откровен шантаж, това е „демокрацията“ в нашия град.
Като че ли това не е достатъчно, но първата стъпка на новоизбрания кмет беше не да изпълни обещанията си към гражданите, а да си повиши собствената заплата.
Втората, да сложи край на десетилетния общински вестник „Етрополски преглед“.
Това издание беше истинският глас на града – живата му памет, платформа за обществен дебат и независима хроника на местните събития.
С неговото закриване жителите на Етрополе бяха лишени от свободна медия. На негово място бе наложен корпоративният вестник „Етрополе за хората“, издание, което не служи на обществото, а на властта и на интересите на „Елаците“.
Това не е вестник в истинския смисъл на думата, а пропаганден бюлетин, инструмент за едностранно излъчване на „правилните“ послания.
А какво става със същинската работа на управлението?
С реалните проблеми на хората?
С предизборните обещания, които звучаха толкова гръмко?
Те потънаха в забрава.
На тяхно място дойдоха тържества, семинари, празници и зрелища, които да замъгляват липсата на реални решения. Истината е, че в Етрополе се е наложил модел на управление, в който властта и корпоративният интерес вървят ръка за ръка, а свободата на словото е жертва.
В града ни се шири страх, а демокрацията е заменена от цензура и зависимости.
И ако някой все още си мисли, че това е нормално, трябва да си припомни:
България е член на Европейския съюз, а не придатък на едно предприятие.
Етрополе е град с история, традиции и свободолюбив дух, и този дух не може да бъде потиснат завинаги.
