Четете, за да живеете! – Гюстав Флобер
(Есе)
Преди повече от 150 години френският писател Гюстав Флобер съвсем набързо написал утешително писмо до близката на сърцето си приятелка госпожица Шанталие. От съдържанието на писмото обаче останало и до днес изречението „Четете, за да живеете!“, което се разпространява като завет сред онази част от човечеството, която чете.
За тези хора понятието „живот“ се свързва с книгите, които четат. Те са част от ежедневието им или от почивката им. Представляват удоволствие, безплатен билет за други различни светове, животи, мечти, мисли. Отваря пред тях вратата към душите на хората и умовете им. Едновременно преодкриваш света и самия себе си в този период от няколко страници и няколко дни или нощи. Отделяйки време за една книга сякаш спестяваш часове от живота си в губене на време, в мисли за неща, на които не можеш да си отговориш, в заблуждения, в грешки. Това не е губене на време. Това е спестяване на време!
Книгата може да те научи как да живееш, как да се справяш с проблемите. Може да ти покаже правилния път за постигане на целите, които имаш. Затова най – голямата грешка, която можеш да направиш, след като вече си взел книгата в ръце, е да преминеш през нея подобно на водолаз. Потапяш се, но без да поемеш и капка вода. Просто така без в главата ти да се родят въпроси, да се появят отговори, без да откриеш в написаното част от себе си и собствения си живот. Какъв би бил смисълът от прелистването на всяка страница, с единствената цел да стигнеш по – бързо до края? Какъв е смисълът от края, когато по време на „пътуването“ не си се наслаждавал на пътя, не си вложил нищо от себе си, не си бил съпричастен с болките и радостите на героите? Какъв е смисълът, когато за миг не си отворил тайното ковчеже на емоциите си?
А онова, което различава книгите от филмите и същност е най – голямото богатство, което могат да ти подарият, е въображението. С него можеш сам да създадеш света, който е описан, да облечеш и „нарисуваш“ героите, да подредиш света им. И тъй като можеш да създадеш свят, който да наподобява собствения ти, защото това е реалността, с която си свикнал, то тогава въображението ще го проектира, така че да те приближи още повече до случващото се в книгата. На кратко, можеш да ги направиш част от живота си или напълно да „потънеш“ в техния. Няма нищо лошо да избягаш от ежедневието, за да отидеш в нечие друго. Ясно е, че „Човек живее само един живот!“, но четенето дава възможност да живееш повече от един и спокойно да заявиш, че си живял повече от веднъж.
Да четеш помага и на разбирането ти за света и за хората и за самия теб, поставяйки се на мястото на лошия и на добрия герой откриваш и добрите и лошите си страни и защо и какво те кара да мислиш и да действаш по определен начин. Също така помага да се поставиш на мястото на тези, които те заобикалят и техните реакции, мнения, решения и така нататък ще бъдат много по – лесно освоени и общуването с хората би станало много по – открито и приятно преживяване. А когато достигнеш до хармония с хората, няма какво да тормози съзнанието ти и да попречи да потдържаш хармонията и в самия теб. Следователно, щом тези два компонента са в добър цялостен обмен, животът става по – пълноценен и е нормално и това съвсем буквално да те кара да живееш и да удължи живота ти и то по прекрасен начин.
Още нещо, което всеки, който все още не е наясно от ползата да четеш, трябва да знае е, че това не толкова трудно занимание, дава на хората сила, която няма равна на себе си. Ето защо най – великите владетели са били именно такива благодарение на това, че са знаели силата на книгата и какво въздействие има тя над хората и ако използваш магията на словото, си способен да отовриш много врати пред себе си и народа си. И начетеността е много по – голяма сила от физическата такава. Това е и причината всеки нов режим и всяка нова религия първо да опитват да унищожат книгите, написани от тези преди тях, или пък да заличат най – големите интелектуалци. Историята ни е запознала с хитлеризма като пример за това.
Лошото е, че в наши дни много често четенето на книги ти дава сила, но едновременно с това те превръща в аутсайдер, но ако аутсайдер, означава да си различен от масата, какво толкова притеснително има. Просто останалите са невежи, които не знаят тайната, която ти. С това можеш да си по – добър от тях. Ти знаеш какво е нужно, за да живееш!
Автор: Светлана Христова (Бошов) – специалност: Култура и медии, член на Асоциацията на Европейските Журналисти.