Имаше едно много кратко филмче от поредицата Nature Is Speaking, в което въздесъщият Кевин Спейси дава гласи си на дъждовната гора, за да чуем какво има да ни каже. „Хората… Толкова са умни. Те могат да измислят неща, удивителни неща. Защо ще им е необходима някаква стара гора като мен, джунгли, дървета…?
E, все пак те дишат въздух, а пък аз правя въздух. Замисляли ли са се за това? Хората… толкова са умни, ще го измислят някак. Хора, правещи въздух – ей това ще е забавно за гледане.”
Дефорестация – ето това сме измислили засега. Знаем как да сечем дървета и да променяме предназначението на почвата под тях, и тя става ранчо, път, билдинг, пасище или нива. И това вероятно не би било чак такъв проблем, ако можехме да го компенсираме. Въпросът е, че не можем. Изсичаме световните гори много по-бързо, отколкото им помагаме да се възстановят с нови насаждения. Това води до разрушаване на хабитата на редица животински видове, а на места и да изчезването им; рефлектира и във вдигането на световната температура, защото дърветата, които могат да погълнат емисиите CO2, стават по-малко; влияе пряко на засушаването – там, където няма дървета, няма вода и няма живот.
Според WWF светът губи гората си със скорост 36 футболни игрища в минута. За последните 50 години 17 % от горите в Амазония са изчезнали. Често се случва така, че уж непредизвикани пожари унищожават огромни площи горски масиви, които се превръщат в плантации (за какво ли не) в първия удобен момент. Плантации вече са и голяма част от дъждовните гори на Суматра, което е причина за високото ниво на въглеродни емисии в Индонезия. Сега държавата има нова политика и си е поставила за цел да намали емисиите CO2 с една трета в следващите 15 години, но защо трябваше да се стига дотук, би попитал някой.
Безразборното изсичане на гори е проблем и у нас и ефектът от него ще се усеща все повече. Наводненията и ерозията на почвата са само малка част от онова, което предстои.
Източник: https://gorichka.bg/