Институционален провал или целенасочено прикриване?
Този въпрос виси във въздуха над община Етрополе!
Подадения сигнал за замърсяване на реката отново фокусира вниманието върху тежкия екологичен проблем в района на Етрополе.
Замърсяването е особено тревожно поради дългогодишните подозрения за връзка с дейността на Рудничен комплекс „Елаците мед“ АД.
След подадения онази вечер сигнал, на място пристигна екип на Регионалната инспекция по околна среда и водите – София (РИОСВ-София).
Резултатът от тази „спешна“ проверка обаче предизвиква не просто недоумение, а остро възмущение и поражда сериозни въпроси за интегритета на институцията.
Свидетелствата сочат, че екипът на РИОСВ е извършил оглед, но е отказал да вземе водна проба от критично важната точка, тръба, от която видимо изтича силно замърсена и некачествена вода.
Тази тръба, според подателите на сигнала, очевидно идва от посоката на рудник „Елаците“.
Защо е отказана пробата?
Това е въпросът, който ехти в община Етрополе и изисква незабавен и ясен отговор.
Отказът да се вземе проба от очевиден източник на замърсяване, особено когато има исторически данни (както случаят от 2010 г., когато ИАОС установява замърсяване на Малък Искър именно от „Елаците мед“), може да има само две тълкувания:
1. Институционална некомпетентност и безотговорност:
Екипът не е изпълнил задълженията си по процедурата.
2. Очевадна корупция и защита на корпоративни интереси:
Отказът служи за прикриване на реалния източник и обхвата на замърсяването, предпазвайки един голям индустриален замърсител от санкции и отговорност.
Нарушените задължения на РИОСВ Съгласно основните си функции, работата на РИОСВ е именно:
• Да реагира незабавно на сигнали за замърсяване (което формално е направено).
• Да установи източника на замърсяване чрез обход и оглед.
• Да вземе водни проби от засегнатия воден обект и от предполагаемите източници (какъвто е въпросната тръба) за лабораторен анализ (често с помощта на Изпълнителната агенция по околна среда – ИАОС).
• Да сравни резултатите от анализа с нормативните изисквания.
Отказът да се вземе проба от тръбата е пряко нарушение на тази процедура!
Това е все едно полицията да разследва местопрестъпление и да откаже да събере очевидно уличаващо доказателство.
Въпросът не е само за една мръсна река.
Става дума за здравето и безопасността на населението на община Етрополе.
Замърсяването на водите с тежки метали или кисели води (както се е случвало преди) е пряка заплаха. Неглижирането на този сигнал и отказът да се проследи замърсяването до неговия източник, който сочат към един от най-големите замърсители в района, е институционално предателство.
РИОСВ има задължението да действа като пазител на природата, а не като чадър за замърсителите.
Случаи като този подкопават доверието в държавните институции и показват, че тежките екологични престъпления могат да останат ненаказани, когато зад тях стоят сериозни икономически интереси.
