Вчерашната „открита среща“ на общинското ръководство в Етрополе остави след себе си повече въпроси, отколкото отговори.
Докато инж. Владимир Александров говореше за „проектна готовност“ и „предстоящи инициативи“, залата остана притеснително празна.
В политиката има едно златно правило:
В средата на мандата резултатите трябва да говорят по-силно от ПР съобщенията!
Къде са резултатите след две години и половина?
Намираме се в третата година от мандата, изминали са две години и половина от общо четири.
Това е моментът, в който кметовете на успешните общини в България вече не правят обществени обсъждания за „бъдещи намерения“, а режат ленти на завършени обекти.
Докато в други общини хората вече се радват на модерни пречиствателни станции, нови велоалеи, изцяло подменени и представителни входни табели на градовете си и чисто нов асфалт по основните входове, в Етрополе ни се предлага нов „диалог“ за това какво евентуално ще се случи.
Две години и половина са напълно достатъчно време „проектната готовност“ да се бе превърнала в реална инфраструктура.
Вместо това, вчера отново чухме оправдания с миналото.
Митът за „наследените дългове“
Кметът отново извади темата за наследените задължения от 1 милион лева.
Изнесените цифри обаче просто не отговарят на истината и се използват само като параван за липсата на реални действия.
Още по-важно е да припомним, че инж. Александров не е „външен“ за управлението на Етрополе.
Преди да стане кмет, той беше общински съветник.
Ако като съветник е гласувал „ПРОТИВ“ тези кредити и бюджети в миналото, значи е бил напълно наясно с финансовото състояние на Общината още преди две години и половина.
Да знаеш за един проблем, да спечелиш изборите и след повече от половината мандат все още да го ползваш за основно извинение – това не е управление, а административно безсилие.
Общинските структури: Привидната и реалната картина
Докато на срещата вчера всичко се представяше в розови тонове, реалността в общинските предприятия далеч не е толкова идилична.
Съвсем скоро ще стане ясно, че в ОП „БКС – Етрополе“ нещата съвсем не са толкова розови, колкото ни се представят от трибуната.
Изникват сериозни въпроси около разходите на предприятието, въпроси, на които гражданите едва ли ще получат честен и изчерпателен отговор, но които засягат джоба на всеки един от нас.
Прозрачността не е в организирането на срещи пред празни столове, а в отговорността за всяка похарчена стотинка от данъците на етрополци.
Времето изтича
Слабият интерес към вчерашната среща е ясната оценка на хората. Гражданите не искат да слушат за „предстоящи ремонти“ и финансови проблеми, които кметът е знаел още от времето си в Общинския съвет.
Етрополе има нужда от това, което виждаме в успешните общини – завършена инфраструктура, достойни табели на входовете на града и реални европейски проекти, а не празни папки.
Мандатът е към своя залез.
Ако за две години и половина „слънцето на промяната“ не изгря, едва ли ще го направи през оставащото време само с доклади в празни зали.
Време е за рязане на ленти, г-н Кмет, а не за нови планове за бъдещето.
