Днес се отбелязват 45 години от полета в Космоса на първия български космонавт Георги Иванов.
На 1 март 1978 г. Георги Иванов e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.
На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ на борда, на който е и първият български космонавт Георги Иванов. Командир на полета е Николай Рукавишников.
Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Баща му е електротехник, който по-късно е ръководител на електроснабдителния район в Ловеч. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958). Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г.
През 1979 година Георги Иванов е избран от Българската академия на науките да се присъедини към екипажа на космическия кораб “Союз 33”. На 10 април същата година той стартира от Байконур, Казахстан, заедно със съветския космонавт Николай Рукавишников. Георги Иванов става първият български космонавт, който излита в космоса. Мисията му е да извърши научни изследвания и да тества нови космически технологии. Така в онзи момент България става шестата космическа страна в света след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.
И всичко е наистина като в Холивудска продукция и по-точно като при неуспешната мисия на NASA Apollo 13 до Луната през 1970 г. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. От центъра за управление на полетите казват на космонавтите да отложат скачването за един ден и така те обикалят около Земята 31 пъти. Следва инструкция за връщане на земята. Космическият кораб е приземен, но не плавно, а по т.нар. балистична крива от екипажа на 320 км югоизточно от Джезказган.
Престоят на Георги Иванов в космоса продължава денонощие, 23 часа и 1 минута. Той успешно изпълнява всички свои задачи и се завръща на Земята на 12 април 1979 година. Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.
Любопитен факт за Георги Иванов е неговият световен рекорд, който и до днес не е подобрен. Този рекорд е именно, че по времето на цялата мисия той остава спокоен, пулсът му не повишава нормата, дори когато мисията е прекратена и се налага да кацнат аварийно.
Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.
А от открития космос той си „взема“ 72 кадъра, които прави лично по време на мисията. Голяма част от снимките са включени в документалния филм на Валери Маринов „Полет на ръба на безкрая” и са показвани не веднъж в Музея на авиацията в Крумово.
След завръщането си в България, Георги Иванов става национална герой и е удостоен с орден “За заслуги пред Републиката България”. Той продължава да работи в космическата индустрия на България и е активен член на международната космическа общност.
Георги Иванов е известен не само като първият български космонавт, но и като човек с изключителни постижения в областта на космическите науки. Той е автор на множество научни статии и публикации и продължава да вдъхновява нови поколения космически изследователи в България и по света.
