Заслужилият деятел на културата Йордана Борисова Атанасова – Георгиева е родена на 27 декември 1925 г. в гр. Етрополе.
Завършва класическия отдел на Втора девическа гимназия – София.
През 1944 г. е приета за студент в СУ ”Св. Климент Охридски”, специалност „История“, но през 1947 г. се прехвърля в профил „Археология“, под ръководството на акад. Димитър Димитров.
През 1950 г. е назначена за учителка във Видинската девическа гимназия „Лиляна Димитрова“, но работи на доброволни начала и в местната археологическа сбирка.
През 1952 г. е назначена като уредник в историческия музей.
През периода 1956 – 1983 г. е директор на Окръжния исторически музей – Видин и успява да издейства сградата на бившия съвет и турски конак да се предостави за музейна експозиция.
Под нейно ръководство се изграждат музейте в Белоградчик и Кула и се създадат музейни сбирки в редица села на окръга.
По нейна инициатива Видин е домакин на няколко национални съвещания и конференции по проблемите на музейното дело.
Заслуга на Йордана Атанасова е и промяната на статута на крепостта „Баба Вида” от военно поделение в туристически обект, както и реставрацията, проучването и включването й сред 100-те национални исторически и туристически обекти.
Пословични са и грижите й за паметниците на културата и почитта, за които полага много грижи чрез реставрации, проучвания и популяризиране в страната и чужбина.
За времето на нейното директорство в РИМ – Видин експонатите се увеличават от 522 на над 50 000, от които над 43 000 са археологически.
Под нейно ръководство Видинският музей е национален първенец в съревнованието по експозиционна и културно-масова работа през 1969 г. и 1974 г.
Още като студентка и млад научен работник Йордана Атанасова се включва в археологическите разкопки на тракийския град Севтополис и на античния град Ескус /с. Гиген/.
Интересите й към археологията я свързват с проф. Теофил Иванов, с помощта на когото се извършват спасителните разкопки на некропола в Рациария.
С проф. Стамен Михайлов установяват строителните периоди на крепостта „Баба Вида”.
С проф. Велизар Велков /виж отделна статия/ провеждат мащабни разкопки и проучвания на Рациария при Арчар, Вила рустика при Макреш, центъра за строителна керамика до с. Златен рог и пещите при кастел Дортикум при с. Връв.
Сериозни постижения в научно-изследователската й дейност са проучването на римската крепост „Кастра Мартис” в Кула и реставрацията, консервацията и изграждането на музейната сбирка към нея.
Автор е на експозициите – „Археология“ /1958/, „История на крепостта „Баба Вида“ /1964/, „Пещера „Магура“ /1965/, „Античен отдел на новата експозиция на отдел „Археология“ /1977/, „Късноантичната крепост „Кастра Мартис“- Кула“ /1978/ и е съавтор във всички останали експозиции във Видинския музей и музейните сбирки в окръга.
Здк Йордана Атанасова е автор на над 80 научни статии, албуми, пътеводители и материали самостоятелно и в съавторство с други специалисти.
Участвала е в множество регионални, национални и международни научни прояви по музейно дело.
В съавторство издава книгите „Видин. Пътеводител“ /1969/, „Антична пластика от Видинския музей“ /1985/ и др.
Избирана е многократно за общински и окръжен народен съветник и е членувала в ръководните органи на редица обществени организации и съюзи.
За своята активна научна и обществена дейност е удостоена със званието „Заслужил деятел на културата” /1977/ и е наградена с ордените „Кирил и Методий” І и ІІІ степен.
През 1996 г. Общински съвет – Видин й присъжда званието „Почетен гражданин на Видин“.
Умира през 2004 г. във Видин.