Иван Гаврилов Дивчев е роден в гр. Етрополе на 31.03.1880 г. Първоначално и прогимназиално образование той завършва в родния си град с отличен успех. Мечтата му е била да бъде учител. Едва 16 годишен, през есента на 1895г. той се записва да учи в Педагогическото училище в гр. Кюстендил. През 1901 г. успява да завърши образованието си в Педагогическото училище в гр. Кюстендил и се връща в родния край. Назначен е за учител в махала Равна (днес с. Бойковец), където работи до 1903 г.
През 1908 г. Иван Гаврилов е назначен за учител в първоначалното училище „Кирил и Методий” в Етрополе. Същата година той се жени за Кръстана Димитрова Златарева и двамата отглеждат пет деца.
С избухването на Балканската война през 1912 г. Иван Гаврилов се сражава в 38-ми пехотен полк като младши офицер. Участва и в Първата световна война в състава на 42-ри пехотен полк. За участието си във войните Иван Гаврилов е награден с орден „За военна заслуга” V-та степен, орден „За храброст” ІV-та степен и Германски железен кръст.
След края на Първата световна война той се връща в Етрополе и работи като първоначален учител до пенсионирането си през 1936 г., отдал 34 години от своя живот като учител и офицер.
Иван Гаврилов е бил главен и пунктов учител, бил е подпредседател на Орханийското околийско учителско дружество към Българския учителски съюз. Като главен учител и член на съюза той се бори за правата на учителите в града. Той работи активно за обновяване на училищата в Етрополе, за тяхното хигиенизиране и снабдяване с учебници и помагала. През 1927 г. по негово настояване в Етрополе е проведен едномесечен курс за учителите от Орханийска, Пирдопска и Тетевенска околия, за овладяване на нова методика в часовете по пеене. Курсът е посетен от над 200 учители. По негова инициатива се организират и други такива курсове – по ръчен труд и други предмети. По настояване на Иван Гаврилов към всяко училище по това време се обработвали училищни градини с цел онагледяване на обучението и полагане на личен труд от учениците. Получената продукция от градините се използвала в училищните трапезарии или се продавала за набиране на средства за книги и помагала, както и за подпомагане на най-бедните ученици.
Иван Гаврилов освен учител е бил и виден общественик. Той е участвал активно в дейността на читалището в гр. Етрополе. Бил е негов председател и активно е работил за построяването на читалищната сграда на Малкия пазар в Етрополе. Бил е член е на Дружеството на запасните офицери в града, на Пчеларското дружество, на Водния синдикат, на Кредитната кооперация.
През целия му съзнателен живот за него учителската професия е дълг и призвание.
„През всичкото време на учителството ми – пише той- моята мисъл бе учителството да бъде авторитетно, с висок морал, прогресивно, да служи всеотдайно на народа и да носи с правото името „народен учител”.
Тъй съм работил и действал, в което имах подкрепата на отрудения народ.”
Умира на 3.VІІІ.1958 г.
