В първото интервю за новия сезон на вестник „Етрополе- вчера, днес и утре“ г-н Иванов споделя своето житейско и професионално посвещение на образованието.
От първите си стъпки като учител в село Малки Искър през 1985 г. до дългогодишното управление на ОУ „Христо Ботев“ – Етрополе, той разказва за страстта си към преподаването, любовта към децата и усилията си да открива и развива техния потенциал.
Иван Иванов акцентира върху важността на сътрудничеството между учители, родители и ученици, споделя успехите и предизвикателствата през годините и очертава визията си за елитно и развиващо се училище.
Г-н Иванов, изключително ни е приятно, че се съгласите да бъдете първия събеседник и лице на новия сезон на издаването на вестник „ЗА Етрополе“. Като човек, отдал живота и кариера си на образованието и влагането на усилия да възпитате у подрастващите любов към учението, какво Ви мотивира да изберете учителската професия и по-късно да станете директор?
– Любовта към децата. Харесва ми да работя с деца и с млади хора. Радвам се да виждам онова пламъче в очите им, когато са разбрали някоя новост, и ми е приятно да ги подкрепям да успяват в нещо. Знам, че всеки човек е подценяван донякъде от околните. Твърдя, че у всеки се крие огромен потенциал, който може да се развива цял живот. Няма дете, на което да не му се удава математика, примерно. Просто не се е намерил някой, който разбрано да му обясни нещо. У хората лежи огромно количество интелектуално съкровище, което те могат да откриват и усъвършенстват.
2. Нека да запознаем нашите читатели с Вашата кариера. От колко години сте в сферата на образованието и науката?
– Учител съм от 1985 година. Станах учител в село Малки Искър. Помня любознателните очи на Стоимен, които непрекъснато търсех за обратна връзка, докато преподавах уроците си. Срещнах Петко, когото доведоха плачеш, останал да повтаря първи клас, защото не обичал да ходи на училище. Поговорих с него. Подкрепих до. Стана много старателен ученик. Сега е прекрасен специалист и чудесен баща. Не мога да забравя и Невена, която беше с три години по-голяма от другите. Помагаше ми да общувам с децата, които не говореха добре български език. След година бях разпределен в училището в Пирдоп. Повериха ми отново първокласници. Едвам успявах да им пиша задачи на дъската, които те бързо решаваха. Родителите много ме подкрепяха. Аз подготвях с децата драматизации, а те осигуряваха реквизита. Съдействаха ни да водим децата по хижи, на екскурзии, на летни лагери. Преди няколко години порасналите ми ученици ме поканиха на среща. Чудесни специалисти и много добри хора са станали. Хората от Пирдоп винаги се обръщаха към мен с онова възрожденско “Учителю“, от което ми настръхваше кожата и предизвикваше високо чувство за отговорност в цялата ми същност. – В ОУ „Христо Ботев“- Етрополе започнах през есента на 1988 година. Бяхме 18 кандидати за мястото. Тогава само аз бях завършил висше образование с тази специалност. В софийска област бях първият специалист в начален етап на обучение. Децата бяха много усърдни и мотивирани. Родителите винаги бяха до тях. Един мой ученик вече е доцент и доктор по физика. Пише професура. Помня, когато задавах нестандартни задачи на класа и той отговаряше много интелигентно. Знаех, че един ден ще успее. Имах и един изключителен математик. Умножаваше наум трицифрени числа с трицифрени. Предлагах да се яви пред една комисия за талантливи деца, но процедурата не беше на наша страна. Отдавна е инженер. Можеше да стане страхотен специалист на международно ниво, но по онова време нямаше възможност за индивидуални планове. Невъзможността да помогна на това момче да израсне на много високо ниво бе причината да се съглася да се кандидатирам за директор, когато господин Светослав Иванов се разболя и излезе в пенсия. През годините не срещнахме друг такъв ученик, но пък първи в областта осигурихме индивидуално обучение на едно момиче със специални потребности. Това дете имаше късмет да има чудесни родители. Завърши магистратура. Надявам се някой да го подкрепи за работа, защото то заслужава. От училището ни излязоха много инженери, счетоводители, учители, мениджъри, юристи, журналисти, доктори, предприемачи, много, много успяващи и възпитани хора, с които се гордея. Възпитаниците на училището са моята награда.
3. Разбирам, значи целият Ви живот е бил отдаден на професията? Имате богат професионален опит, но най-важното според нас е това, че сте успели да преодолеете кризите на училище „Христо Ботев“. Когато се върнете назад във времето – кое считате за най-големия успех на училище Христо Ботев през годините на вашето управление?
– Училището има много необходими ресурси, но най-важни са учителите и учениците, всеки служител и родител. Когато екипът е подкрепян от родителите, резултатите скоро ще са налице. Гордея се с учителите и служителите, с които съм работил! Не бива да споменавам имена, за да не пропусна някого. Благодаря на всички!
– Мисля, че най-добри резултати имахме с онези випуски, с които реализирахме Ранно чуждоезиково обучение. От студент се увличах по научната работа и по времето на РЧЕО бях аспирант на самостоятелна подготовка. Дисертацията ми бе на тема: „Технология за развитие на пространственото мислене у учениците от 1-4 клас“. Знаете затрудненията на учениците да решават геометрични задачи. Точно това исках да правя с малчуганите. Темата с математическите знания е на дневен ред пред обществото едва от половин година. Когато избрахме да работим по учебния план за РЧЕО, бях наясно, че ще предстои много труд на високо ниво и затова избрахме да подбираме учениците за тези паралелки с тест за интелигентност. Професор Г.Бижков и доцент Ф.Стоянова от СУ „Кл. Охридски“ ни подкрепиха с тестовете. Благодаря на родителите на децата, защото присъстваха при тестването. Декларирам, че никой никога не се е опитал да „уреди“ нечестно детето си. С чиста съвест гледам и деца и родители и колеги, защото всичко беше професионално и коректно. Преподавал съм лично на тези деца. С удоволствие си спомням възможностите им. Те са моята гордост и днес! По подобен начин организирахме и паралелка с разширено изучаване на изобразително изкуство . Те също имаха прекрасни резултати. За мен е празник да срещна мои ученици, където и да е. Малцина остават в градчето ни, за съжаление. Понякога съм в друг град и някой млад човек ми се представя, ще е учил при нас. Радвам се, че толкова много можещи хора са учили в ОУ“Хр.Ботев‘- Етрополе. Всеки е важен. Обществото ни има нужда и от доктори, но и от шофьори, строители, най-вече – от добри хора.
4. Поздравления, трябва да притежаваш много търпение, упоритост и отдаденост, за да постигнеш това. Във тази връзка, кои са били най-болезнените компромиси, които Ви се е налагало да правите заради системата?
– Животът на всеки човек е изтъкан от компромиси. Важно е да не са изключително съществени. Изправял съм се често пред дилемата „Да воювам ли каузата, или да премълча?“ . Имам силно изградено мислене за историчност. Чета и помня много събития, от които се стремя да черпя поуки. Общочовешките ценности понякога се забравят, подценяват, но винаги идва тяхното време. Така е сега с възпитанието. Мен са ме учили, че в училището се осъществява учебно-възпитателен процес. Всяка дума, изречение, текст, празник, инициатива и активност на ученика и на учителя могат да се използват с възпитателна цел, с позитивизъм към възможностите за развитие и усъвършенстване, ако учителят умело ръководи този двустранен процес. Малките деца подражават на най-близките си и за три години усвояват майчиния език. Училището има изключителен потенциал. Добре е, че се заговори пак за възпитанието. Може да не са всички професори по знания, но в обществото е добре всички да се уважават, да се стремят към общоприетите ценности. Припомням отново, че винаги подценяваме децата. Убеден съм, че имат изключителен резерв от възможности. Всяко дете, всеки възрастен. Хората трябва цял живот да учат, да се усъвършенстват. Отдавна училището не е найдобрият източник на знания. На дневен ред е ИИ. Учителят трябва да формира умения за учене през целия живот на младите хора.
5. Казаното от Вас, не може да не ни накара да зададем въпроса какви са най-големите трудности, пред които се изправят училищата в Етрополе днес?
– Аз съм роден на 1 ноември. Денят на Будителите в нашия град е бил на почит от векове. На Св.Йоан Рилски съм кръстен. Живея и се вълнувам от възможностите за развитие на образованието в нашия град. Тези, които вземат решения за образованието в общината ни, е добре да умеят да общуват с учителите, да търсят мнения от родителите, да се стремят непрекъснато към новите тенденции, но да помнят и традициите-ние имаме организирано образование от 1613 година. Тогава е създадена Етрополската книжовна школа. В нашия град са подготвени първокласни учители, университетски преподаватели, дипломати, доктори, инженери, музиканти, икономисти, предприемачи и т.н. Добре е да се търси мнението на такива хора. Знам, че с радост споделят ценен опит. В Етрополе има много позитивни хора и знам, че ще подкрепят добрите идеи.
6. Успява ли общината да осигури достатъчно подкрепа-финансово, материално и административно?
Когато става дума за финанси в образованието в нашата община, най-силни ще са аргументите на числата. Всеки може да провери последните 20 години какви средства са заделени за всяко училище и какви са резултатите от инвестициите. В нашето училище знаехме как се купуват материали за 1000 лева и се правят всякакви ремонти с участието на целия екип. Но това са традиции от Възраждането. С 1000 лева за една година за поддръжка на 4 стари сгради не можеш да създадеш уюта, който искаш. Пишеш проекти, но проекти за всичко няма. Ние мислим, че рецептата е много проста: преди бюджетните дебати, да минат специалисти от ОбА във всеки имот на Второстепенен разпоредител с бюджет в Общината и да внесат професионално предложение за инвестиции .Така всяка година ще се извършват ремонти и ще се подновяват проблемни обекти. Няма да се влагат огромни средства ежегодно все на едно и също място и накрая да се пита публично: “Защо това е старо?Защо друго не е модерно?“ Това е подход от мениджмънта, който всеки собственик на къща прилага. Поправя това, което има нужда, а не винаги най-слънчевата стая, защото тя му е наймила, примерно…
7. Има ли решение на проблема с избора на нов директор, след Вашето пенсиониране?
– Изборът на директор на училището е регламентиран в ЗПУО. Аз не мога да коментирам закона. Изпълнявам го. Това е общински проблем, а не партиен. Никога не съм се интересувал кой служител от коя партия е, когато съм назначавал някого. Децата са на всички . Родителите са заинтересовани да са подготвени децата им. Когато търсим лекар, едва ли ще питаме от коя партия е. Всеки човек има потенциал и обществото ни има нужда от добре подготвени всякакви специалисти. Смятам, че директорът трябва да мисли и да се грижи за всеки ученик, за всеки служител по пътя им към постигането на все по-добри резултати. Директорът трябва да е визионер, да мисли поне 12 – 17 години напред. Аз знаех, че математиката е важна за успеха на страната още когато бях студент. Това не ми попречи да рисувам, да пиша и да издавам поезия и проза, да печеля награди. Радвам се, че днес математиката пак е важна цел пред обществото ни.
8. Какво бихте искали да се промени в системата, за да стане училището не просто „оцеляващо“, а развиващо се?
Тази есен пак ще видим на автогарата два автобуса с ученици, които ще пътуват към училищата в Правец. Предлагах концепция за бъдеще на училището като елитно училище. Само по една паралелка, но с подбрани мотивирани ученици. Математика, физика, биология, химия, компютърни науки и чужди езици, заедно с роден език и история могат да създадат чудесна основа на бъдещи инженери,технолози, техници, предприемачи, доктори, медицински сестри. Такива специалисти все повече ще ни трябват. Познавам чудесни учители от града ни и от страната, които могат да подготвят децата, но трябва да има подбор, трябва добро заплащане. Който осъзнае това, лесно ще види добри резултати. Не се прие моята концепция. Сега са на дневен ред други. Сигурен съм, че ще постигнат много. Етрополци заслужават най-доброто!
9. И на края, какво послание бихте отправили към младите учители и към родителите на учениците в Етрополе?
– Пред всички учители, родители и ученици мога да споделя , че винаги могат повече. Не е вярно, че на някого не му се удава този, или онзи предмет. Ако има късмет да случи на добър учител, с труд ще стигне до професорска титла. – Пиша това за трети път тук, защото малцина го вярват. – Уважаеми съграждани, можете много, много повече отколкото предполагате! Трудете се упорито и ще постигнете всичко!
– Благодарим Ви за участието и за това, че с Вашето интервю открихме новия сезон на вестник „Етрополе- вчера, днес и утре““, пожелаваме Ви успех и очакваме развитие по темата.
