Уважаеми съграждани, за да съм по убедителен и точен за събитията и проблемите, които ще коментирам като пътен специалист, следва да обърна поглед назад към моята автобиография от преди 50-60 години.
Роден съм в гр. Етрополе на 23 май 1934 г.
Част от ранното детство съм прекарал тук. Завършил съм Строителен техникум „Христо Ботев” – София през 1953 г. и ВИАС – София, специалност „Пътно строителство” през 1963 г.
Постъпих на работа в ИПП „Пътпроект” към ГУП през 1960 г. и започнах да се занимавам с проектиране на пътища и контрол на тяхното изпълнение.
Точно в периода /1969 г. – 1970 г./ беше възложено на нашия институт „Пътпроект” изготвяне на работен проект за реконструкция на път 1-38 Етрополе – Златица.
Аз проявих интерес към проекта, тъй като беше свързан с моя роден град. Поех го с голямо желание и започнах работа незабавно, за неговото срочно завършване.
Съществуващият път през този период беше в трагично състояние, особено от страна Златица /юг/. Най-високата част на Златишкия проход се заснежаваше и през целия зимен сезон оставаше непроходим.
След изготвяне на проекта от наша страна, всички тези проблеми бяха решени.
Минаването на най-високата част /Кашана/ се реши с пътен тунел – 800 м. След тунела, новият път се развива по нов терен, с добро изложение и отлични технически характеристики /надлъжни наклони и хоризонтални криви/.
Проекта беше завършен и приет спешно от ЕС на ГУП и възложен на строителна Организация „Пътни строежи” – София с директор инж. Мирон Динев и техн. р-л Иван Ганчев /лека му пръст/.
Първоначално работата вървеше добре. Проблеми възникваха по изпълнение на земните работи по нов терен и свързаните с това отчуждения.
Не след дълго, строителната организация заяви, че има подготвено голямо предложение за изменение на основния проект с голям икономически ефект.
В тази връзка се спря строителството на обекта, до представяне на изменението на възложителя.
След като беше предоставено предложението на ЕС на ГУП, председателя на ЕС – инж. Марин Цанов /лека му пръст/, ми го даде на мен за становище, като автор на проекта.
Аз го прегледах и по всички точки, беше отхвърлено категорично. По същия начин постъпиха и всички членове на ЕС. Както се коментираше от всички, „предложението стана на пух и прах”.
Въпреки това, спрялата работа по обекта не се възобнови в нормални темпове. По тази причина, главният изпълнител „МОК Елаците” с гл. проектант инж. Алексов, който финансираше до сега пътния обект, го извади от генералната сметка на „МОК Елаците” и го прехвърлиха към ГУП.
За съжаление ГУП нямаше предвидени средства и обекта беше замразен. Картината сега е възмутително трагична. Особено със самотния тунел стоящ на върха на Кашана построен за милиони левове. Без да се включи в експлоатация към държавната пътна мрежа.
Да не говорим за изоставените пътни и земни работи по нов терен от страна Златица, изпълнени по основния проект.
За всичко това, което се случи са виновни алчните автори на неграмотното предложение, начело с инж. Мирон Динев.
Той заслужва да бъде подведен под отговорност за неизградения изключително важен планински път през Златишкия проход и големите материални и финансови загуби.
Във връзка с подобряване на транспортния коридор – „АМ Хемус” Правец – Етрополе – Златица и включване в път 1 – София – Бургас, ни се възложи за проучване участъка между Правец и Правешкия връх.
С цел избягване на острата крива преди върха и серпентината с голям наклон след него.
Помощ за започване на това проучване ни оказа инж. Марин Цанов – зам. н-к на ГУП /лека му пръст/.
Разработиха се два пътни варианта :
Първи вариант с къс тунел /около 100 м./, без нарушаване на околния ландшафт.
Втори вариант с дълбока траншея с нарушаване на природната среда.
За съжаление цялото проучване отпадна, поради липса на средства за проектиране и строителство в бюджета на ГУП.
От гореизложеното става ясно, че в миналото сме допуснали сериозни грешки с нереализиране на важни транспортни обекти, като цитираните по-горе и други такива.
Това налага, сега и в бъдеще, да се положат сериозни усилия за тяхното ускорено проектиране и реализиране.
Всички те представляват участъци от основната пътна мрежа и тяхното бързо построяване ще подобри пропускателната способност и сигурността за движение.
В този период /1971 г. – 1972 г./, ми беше възложено лично на мен от инж. Рашко Рашков –директор на „Пътпроект” комплектуването на първия „Автомагистрален отдел за проучване и проектиране на автомагистрали” в България.
Той се ръководеше от мен, непрекъснато от образуването му /1971 г./, до разформирането на ИПП „Пътпроект” /1990 г./ и разпродажбата му.
Денят, в който изгря „демокрацията” започнаха да се рушат добре функциониращи държавни институции, включително и ИПП „Пътпроект”.
Първите автомагистрални обекти, които проектирахме в началото на нашата дейност, бяха:
АМ „Тракия “ – София – Пловдив, у-к София – Ихтиман /1972 г./
АМ „Хемус“ – София – Ботевград – Правец /1973 г./
Историята на пътното проектиране е обширна и сложна.
Ето защо, само пътни специалисти, работили в тази област ще могат най-точно да я анализират и коментират.
Нека други „специалисти“ и политици не се захващат с тази задача.
05.04.2024 г. инж. Иван Коларов
