Роден на 06.12.1952г. починал на 06.07.2023г. в гр. Етрополе
Наследник на стар етрополски род известен още от 1790г.
Син на Стоян Стоянов Кринчев (17.05.1910г. – 05.01.1996г.) който е завършил Първа Мъжка гимназия, образование равносилно на висше образование за онова време.
Строител и пръв началник на новата пощенска сграда след 9 септември 1944г. в гр. Етрополе.
Внук на Стоян Вълков Кринчев (14.10.1872г. – 04.01.1951г.) учител и агроном, който създава известната Кринчева бахча – 40 декара и засажда 180 дървета, различни сортове ябълки, круши, череши, дюли, орехи, сливи, джанки, мушмули и други.
Също създава и прави над 25 овощни градини (бахчи) в Етрополе и околностите, на видни етрополци.
По време на Балканската и Междусъюзническата война участва в опълчението на фронтовете. Бил е общински съветник. Член е на демократическата партия. Той е един от интилигентите на града. Човек с изключителна любознотелност и патриотизъм, който за щастие е възпитал тези ценности и в децата си.
Началното си образование Иван завършва с класен ръководител Дора Вутова. Прогимназия завършва с класен ръководител Николина Хлебарова. Гимназия завършва в СОУ Христо Ясенов през 1970г. с класен ръководител Милка Дочева.
Отбива военната си служба в периода 1970 – 1972г. в гр. Благоевград.
През 1974г. е приет във ВИФ “Георги Димитров”, където следва за учител по физкултура.
През 1979г. сключва граждански брак с Елисейка Павлова Каменова. Имат двама сина – Александър и Стоян. От 1979г. започва работа в СПТУ-ИС “Георги Димитров” (Сега ПГ “Тодор Пеев”), като учител по физкултура и остава там до края на професионалния си път през 2014г. – 35 години трудов стаж.
Имаше голяма памет – като класен ръководител знаеше и трите имена на свойте ученици и кой от къде е. Беше доволен когато го срещаха и го поздравяваха, че е дал частица от себе си в тяхното образование.
От малък е сред природата, игрите на децата от махалата са по реката “Малки Искър”, да се къпят, да правят вирове, да ловят риба, водата е чиста. Детството е весело и забавно.
Разходки до “Бележката”, до “Брега”, до “Камичето”, познавал е всяка пътека, всяка местност.
От малък опознава Етрополският балкан, знаеше местностите, върховете.
Като ученик в гимназията свири в духовата музика с ръководител Маестро Манол Манолов – свири на тромпет. Обичаше и познаваше различни стилове музика.
В часовете по физкултура е пленен от учителя си Виктор Кирилов – играе гимнастика, участво в състезания, спорта остава завинаги в сърцето му, което е повод да запише и завърши ВИФ. Голямата мечта и силното желание е постигната и изпълнена.
Познаваше географията, знаеше всички върхове, реки, планини и градове. Обичаше туризма, обичаше да пътува, беше голям родолюбец.
Като студент е на ски курс на “Мальовица”.
На 17.10.1983г. когато е на бригада в “Боровец” с колегата си Николай Николов изкачват връх “Мусала” – 2925, 40м. за първи път!
На следващата седмица агитира учениците и пак го изкачват.
На 25 август 1985г. семейно изкачване на върха, малкият син е на 5 години, а големия е на 6 години.
След 25 години – 18 юли 2010г. семейно върхът е покорен отново за четвърти път!
Изкачване до хижа Вихрен над Банско и много други, “Свищи Плаз”, “връх Баба”, “Шиндарника”, “Мара Гидия”, “Острума”, “Боготвор” и Етрополските зъбери.
Какво по-хубаво от това да познаваш родния край и Родината си.
Обичаше екскурзиите – посетени пещери: “Магурата”, “Леденика”, “Съева дупка”, “Проходна пещера” (Божиите очи), “Ягодинска пещера” и др.
Бригадирско движение
Участник в 22 национални бригади, като ученик, студент и учител.
През 1967г. над село Антон, Пирдопско, като ученик засаждат борова гора.
Като студент в Копривщица събират картофи, по това време там се снима филма “Записки по Българските възстания”! Студентите ги вземат за статисти, участва във филма!
Като учител на строителни обекти в Жерково, Самоков, Боровец, Стражица, Свиленград и др.
Без да се щади, такъв е бил, когато е полагал основите на Окръжен пионерски лагер в местността Шумнатица край Боровец. При строежа на пистите “Ястребец-1“ и “Ястребец-2” също в Боровец.
Такъв е бил и като командир на отряд от Софийски окръг в Национална младежка бригада в Свиленград.
В Стражица след земетресението е изпратен да правят основите на къща. Той с личният си автомобил и още пет ученика от “Дом майка и дете” заминават.
По пътя край град Велико Търново е спрян за проверка от полицай и му е съставен акт за превишение на пътниците.
Настанени са във военни палатки. Времето се разваля, започва да вали три дни. Децата са уморени и мокри. Той отива на “Вторични суровини” намира печка, която монтира в палатката за да сгрее децата.
Видях апатията у хората, психичния тормоз от сполетяното и най-вече едно безразличие и недоверие. Веднага реших, че трябва с нашия труд и умения да върнем вярата у хората на които започваме нов дом – нова къща.
Вярвам, че всички които сте строили нов дом знаете какви трудности и проблеми трябва да се решават, като се започне от плана на къщата, та се стигне до покрив, а от там нататък и до щастливия момент на влизането в новия дом. Твоя дом. Нашия дом. Споменавам тези неща, защото лично аз съм ги изживял и малко хора могат да усетят приятния момент от сътвореното от тях с тежък и упорит труд в безсънни нощи!
Работата за която е изпратен е изпълнена. Представя достойно училището, града и Софийски окръг. За цялото това напрежение, отговорност за децата които води, вместо награда – не беше му изплатено и командировъчното, а трябваша да плати и акт.
Защо не изпратиха учител по практика – нали е строително училище, а учителя по физкултура.
Той можеше и умееше всичко! И кофраж да прави, и бетон да бърка и пирони да кове!
Много държеше на правилата:
- Попитай – ще ти се каже
- Почукай – ще ти се отвори
- Поискай – ще ти се даде
Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш!
Човек който иска да свърши работа, намира начин!
Човек, който не иска да свърши работа търси причина!
Започнеше ли някаква работа докато не я свърши не се спираше. Никога не отлагаше, правеше го на момента, защото после щеше да бъде късно или вече му е минало времето.
Вземаше бързо решения, не се колебаеше, беше зодия Стрелец. Винаги беше уверен в себе си – можеше ВСИЧКО!
Не обичаше някой да му върши работата. Обичаше да помага, беше всеотдаен във всяко отношение.
Обичаше да казва “Доволен съм от себе си” – на 28 години построих една къща, а на 56 години втора. Изпълних мечтата на майка ми, на родителите ми и на предците си!
Чест и гордост е да бъда достоен наследник на своите предци!
Да бъдем истински човеци: да си помагаме, да се уважаваме. Да пазим ценностите на града.
Истински човек, това звучи гордо!
Така съм възпитан, да бъда добър, да помагам на хората, да бъда истински човек.
Обичам България, обичам забележителностите – исторически, географски, природни.
Обичаше гостите – в нас са гостували и отсядали известни личности – професори, артисти, певци, музиканти, писатели, художници, архитекти, военни, лекари и много други! Имаше какво да покаже, знаеше как да го покаже и знаеше какво да разкаже.
Обичаше хората – човеците с главно “Ч” умееше да ги преценява и отсяваше кой е приятел и кой е фалшиф. Не удобряваше фалша, лъжата и измамата.
Бистра Александрова – местна поетеса:
„Най-истинския етрополец, най-голям местен патриот, няма празник на който да не е развял българският трикольор, няма традиция която да не е уважил. Съхранява много ценни неща в неговия музей. Човек достоен, който присъства на всички културни и исторически мероприятия в града.“
Иван Хлебаров – негов съученик:
„Кринчев никога не бил на първия ред в обществото в първите редици, но като правостоящ е имал това предимство, да се появи навсякъде и да помогне навсякъде, където е необходимо и той го е правил. Допринесъл и подпомогнал историческия музей на града, на който предоставя исторически материали и стари исторически вещи.
Беше любознателен, обичаше да чете, знаеше историята, умееше да разказва. Познаваше историята по дати, събития и имена на участници.
Впечатляващо за мен беше, когато се запознаеше с някой и започваше да разказва за града, за околностите, за най-различни неща с подробности, накрая всички го питаха какво работи – той отговаряше – учител. По какво? Истоия или география?! А той отговаряше – по най-хубавия предмет – физкултура! Всички бяха учудени от неговите знания, а тези които го познаваха и от неговите умения.
Знаеше с подробности за историческите събития и традиции не само за града, но и за страната.“
Това го накара да бъде един от основателите на Национално дружество Традиция в гр. Етрополе. С вълнение вземаше участие в много възстановки в страната в продължение на 10 години. Член е от 2012г. За всяко участие е награждаван с грамота!
Зимен празник “Кринчев камък”
Иван се грижи и облагороди мястото, направи маса и пейки, развяваше националното знаме.
Създател и организатор на първия зимен празник-излет, първата събота на месец януари “Камичето”.
През декември 2002 г. прави дъбова маса с железни крака, изкачва я и я монтира, прави пейки за сядане. През 2003г. с група приятели се организират и откриват празника. Поръчва духовата музика да свири, прави пилон и вдига знамето. Музиката свири химна и така започва празника.
Това е мястото от което града се вижда най-добре, също и планините и манастира.
Винаги когато имахме гости от други места ги качвахме на “Камичето”, той им показваше планините и разказваше историята на Етрополе.
Николай Христов етрополски музикант и композитор написа специално песен и по негова идея мястото беше наречено “Кринчев камък”!
Така през месец януари всяка неделя в Етрополе има излет до:
- “Кринчев камък”
- “Лишавия камък”
- “Камичето”
- “Свети Атанас”
“Кринчев Камък”
Неръкотворен паметник си той създаде, намери над града скала и там всеки 7 януари на Ивановден се правят тържества.
“Кринчев камък” , “Лишавия камък” , “Камичето” и “Свети Атанас”.
Тез народни ритуали са връзка с вечността за нас!
19.01.2024г. – Тодор Петров Тодоров
Грамоти
28.10.2024г. Граждански комитет за връщане Паметника на загиналите във войните (1868-1918) и по случай Ден на будителите Награждава Иван Стоянов Кринчев за значителен принос при съхраняването и популязирането на историческото минало на гр. Етрополе.
Хвала на такива достойни граждани, за които Патриотизмът е не само дума, а и действие!
01.11.2014г. Послучай 1 ноември – “Ден на народните будители” Община Етрополе награждава Иван Стоянов Кринчев ст. Учител по физическо възпитание и спорт с Грамота за дългогодишен принос, всеотдайност и отговорност в обучението и възпитанието на подрастващите през годините.
29.06.2016г. Благодарствена грамота за приноса, за развитието на град Етрополе за неговата история в аналите на Българската историческа памет. В знак на признателност на г-н Иван Кринчев – родолюбец съхранил част от историята на Етрополе Послучай 424г. от създаване на Етрополската Книжовна Школа, 156г. от построяването на храм “Света Троица”, 110г. от смъртта на Архимандрит Хрисант.
