С настъпването на Новата година, идват и новите обещания, които даваме на самите себе си. Но за да се случат те, ние трябва да започнем с нова нагласа за света, целите, идеите, възможностите ни, да видим от различен ъгъл хората и това, което ни се предоставя. За целта избрах няколко книги, които могат да постигнат това. Чрез историите описани в тях, можем тотално да преобърнем съзнанието си и да поемем руля на кораба си, плаващ хаотично в морето на живота, в свои ръце.
- Първата книга, която ще ви предложа е „Проницателят” на Анди Андрюс, която прочетох тази година. Намерих я за 5 лв. в страница предлагаща книги втора употреба. Но истините казани в нея струват милиони.
Проницателят е човекът, който идва на помощ, когато нямаш нищо, стигнал си дъното и си пуснал корени в него, та точно като едно дърво да останеш там и да не се помръднеш никога. Проницателят идва и когато смяташ, че всичко ти е наред и нямаш нужда от него. Точно това е проблемът. Повечето хора свикват с положението си, а не вървят към промяна. А знаем, че оцеляват само тези, които умеят да се приспособяват. Но да се приспособиш не означава да се вместиш в ситуацията, а да видиш положителното в нея, да застанеш на правилния ъгъл и да си дадеш сметка какво искаш, как го искаш, защо го искаш и защо тук не е твоето място. Да се отделиш от дъното ти трябва само един тласък. Проницателят ти дава точно това – позиция, ъгъл и стимул, за да решиш сам да се оттласнеш.
Повярвайте ми, това е книгата, която може да ти помогне да започнеш годината различно, да промениш начина си на мислене и да започнеш да работиш за успехите си, а вселената да ти подаде ръка, когато имаш нужда от доза късмет. Трябва само ти да пожелаеш!
- Следващата книга, която ще ви предложа следва същите правила –
„Алхимикът” от Паулу Коелю.
Много хора имат странно грешно мнеие за автора, от там и за книгата, но „Алхимикът” е нова и вечна класика. Защо?
Когато все пак реших да я прочета се оказа, че в нея има смисъл и то такъв, че си заслужава да бъде прочетена от всеки човек. Можете да знаете или пък да не знаете, че алхимиците са търсели извора на живота, философският камък, безсмъртието, смисълът на живота. А героят търси алхимик, който да му „открехне вратата”. Отговорът е един, а именно, че човек трябва да разбере каква е неговата цел, мечта, за какво го бива и да живее с мисълта и стремежа към целта. И каквото и да прави, с каквото и да се захване да знае, че всичко извън целта е само малка крачка и трябва да се придържа към пътя. През цялото време трябва да не спираш да вървиш. Това разбира героят, но то важи за всички ни.
Много лесно би било всеки да знае какво иска от малък, да знае своята мисия и да започне да работи и върви по пътя от рано. Повечето хора обаче не знаят какво искат, не знаят какво могат и живеят просто така. Работят работата, която мразят, общуват с хора, които не харесват, намират си място, което да е удобно и никога, никога не бягат от комфорта си или „дъното” и вечно са недоволни и мрънкащи. Никой от тези хора не търси вината в себе си, нито пък търси път към нещо различно. Така изживяват живота си, ако това е живот.
А вечният живот за всеки един от нас, е онова, което оставяме след себе си. Колкото по-дълго живее то, толкова по-дълго живееш ти. Името ти, спомена за теб, изкуството ти и целият ти живот, не остават без смисъл.
Всяко нещо, което правиш оставя следи във вселената. Какви следи ще оставиш ти, зависи от теб!
- Как да се случи по-лесно и бързо промяната в нас? „Човекът в търсене на смисъл” от Виктор Франкъл може да помогне. Затова това е третата книга, която ви предлагам.
Виктор Франкъл е психотерапевт от еврейски произход, който попада в концентрационен лагер по време на Втората Световна война и оцелява благодарение на практиката и идеите си. Той развива идеята за смисъла на живота и как да намериш щастието.
Книгата е разделена на две части. Първата част описва преживяването му в лагера, а втората какво представлява логотерапията или как човек да намери смисълът и да живее за него. Толкова поучително и полезно.
Франкъл е основоположник на логотерапията и я развива, за да помага на хората. На мен също ми помогна да се намеря и в моментите, в които се изгубя, ще я прочета пак. Честно казано бих ходила с удоволствие на логотерапии. По-добре това, отколкото психолог, залитане в алкохол, наркотици и глупости.
- И една история за човек като теб и мен. Човек, както се казва, от „живия” живот. „Човек на име Уве” от Фредрик Бакман, представя Уве, който е преживял смъртта на любимата си жена и не му е останало нищо, освен правото да вини себе си и живота си, заедно с всички негови несправедливости, безнаказанности, липса на ред и идиотите, превръщайки се в стар мърморко. Той гледа зорко и следи всичко да е в ред.
Един ден среща новата съседка и семейството ѝ. Тя започва постоянно да му досажда. Кара го да се чувства жив и щастлив и всеки път, в който реши най-после да се самоубие и да се приключва, тя идва, за да му попречи. Става ясно, че „мърморкото” има „страшно голямо” сърце, което просто има нужда да бъде запълнено от любов.
Каквото и да става пазете се от момента, в който ще заприличате на Уве. Колкото и да е жесток света, винаги трябва да намирате причина да живеете и да вървите напред.
Това е книга хем смешна, хем трагична. Това е книга за онези мрънкащи хора, които същност имат нужда само от малко разбиране и много любов.
- Та като стана дума за любов, в „Любов” Елиф Шафак описва живота на Ела, която става рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени „Сладко богохулство” – роман на неизвестния за нея Азис Захара. Ела осъзнава, че историята на Руми, великият философ, духовен учител и софистки мистик, живял по време на Златния век на исляма и срещата му със странстващия дервиш Шамс от Тибрис, е огледало на нейния живот. А Захара като Шамс, идва да я освободи.
Това е книга, която е посветена на свободата да търсиш своя Бог, преплитайки съдби и култури от различни времена. Представя радостта от това да намериш пътя на другия.
А учението на Руми и Шамс предава едно послание на всички нас: любовта е градивна частица на живота, която ни свързва и тя е това, което може да промени света и живота ни.
Светлана Бошов
