Роден е в семейството на чорбаджи Цено Христов табак и търговец и член на тайния революционен комитет.
Живял е в Царската махала в гр. Етрополе през 1865 г.
Възпитаван в дух на родолюбие от малък, започва училище през 1872г. при учителя Петко Горов.
Времето е опасно и бурно след обира на хазната при Арабаконак.
Турската управа на града търси виновниците, но успешното бягство на Тодор Пеев и Илия Вълчов прекъсват веригата и въпреки репресиите не е разкрит целия комитет.
След завършване на основно и класно образование в Етрополе той става свидетел на идването на княз Александър Батенберг в града през 1885г.
И след 1886г. постъпва в юнкерското училище в гр. София.
Младият ученолюбив етрополец е произведен в чин подпоручик в ротата на капитан Мутикаров.
Превратът срещу Батенберг и последвалите репресии го дистанцират от военното поприще.
Връща се в Етрополе и става учител.
През 1896г. още е учител и то един от водещите, умен, интелигентен и изключително човечен.
Бил е църковен настоятел в църквата „Свет Георги“: 1903-1907, 1922, 1923, 1924, 1925 и 1926 години.
През 1898г. става директор на училището и работи заедно с такива учители като Дойно Левчев, Харалампи Крайчев, Димитър Поп Симеонов, Иван Гаврилов и др.
Участва в Балканската и Междусуюзническата война, където става подпоручик.
В Първата световна война вече е капитан като началник на боеви склад за боеприпаси.
Още в началото на завтъщането си в Етрополе се оженва за Мица (Димитра) и имат десет деца, от които седем момичета и три момчета- две, от които умират Цено на една годинка, а Иван катоа семинарист на 21 години, това съсипва Павел Ценов Христов.
На втория събор на Демократическата партия през 1902г. Тодор Влайков начело с Найчо цанов и др. се отцепват от партията.
На третия събор на Демократическата партия, когато за лидер е избран Александър Малинов се взимат важни решения за работата й.
Павел Ценов Христов, който е в ръководството на ДП в Етрополе се договаря с Тодор Влайков и двамата през 1904 г. и организират в Етрополе Млекарска кооперация „Малък Искър“.
Тази кооперация е важна стъпка за реализацията на продукцията от земеделските производители в града и млечните им продукти.
Кооперацията се прочува с превъзходното си масло, сирене и балкански кашкавал.
Първи председател на кооперацията и дългогодишен такъв е Павел Ценов Христов.
Павел Ценов Христов като председател на Етрополска дружба в Етрополе е този, който на 15.02.1927 година с писмо вх. Номер 6, с.69 от дневника на дружбата, определя Петровден 12.07.1927 г. за освещаване на паметника в Етрополе.
Скръбта му по изгубения син Иван бързо го сломява и през декември 1927 г. той умира на 62 години.
Изпратен е от много граждани, учители и негови ученици към вечният му дом.
