Поради неуспешните войни с Русия и Австрия през втората половина на XVIII век, спахийството в Турция загубило своята военна сила.
Престижът на централната власт също бил разклатен. Бягащите войски от фронта се отдавали на безчинства и грабежи. Скитащи еничари, дребните спахии и недоволните от настъпилото безправие в Отоманската империя също се отдали на грабеж и разорение.
Областните управители преминали към своеволия и облагали населението с такси и данъци за своята лична издръжка.
Султан Селим III направил опит да укрепи държавата, като създаде една абсолютна военно-феодална монархия. Предприетите реформи засегнали всички съсловия, а най-тежко дребните чифликчии (феодали).
Бил пресечен пътя на агите, ходжите и чиновниците към прекомерно и незаконно забогатяване.
Това ги принудило да минат в неподчинение на султанските разпоредби и, страхувайки се от военно-наказателни мерки на правителството, образували на много места въоръжени групи за отбрана.
След 1774 год. тези групи се превърнали в разбойнически банди, а към 1780 година те се превърнали в добре организирани кърджалийски орди, които в продължение на 30 години били страшилището за мирното християнско и турско население.
Кърджалийското време е най-черното петно в историята на разлагащата се османска феодална империя.
Интензивната занаятчийска дейност в Етрополе донесла едно завидно благосъстояние и го превърнала в едно цветущо балканско градче, изгодна примамка за кърджалийте.
Етрополци, турци, сакси, евреи, гърци и др. живеели под непрестанна заплаха и грижа за своята отбрана.
Изградените през 1710 година кули били снаражени така, че да издържат няколкоседмична обсада. За да се следи движението по пътищата към Златица, Стъргел, Побрат и Падеж на планинския масив „Бележката“ бил поставен постоянно наблюдателен пост.
На самият връх поставили голямо знаме. Свалянето на знамето означавало знак за тревога.
Агите се скривали в кулите, а мирното население се пръскало в горите.
За опазване и бързо пренасяне на парите, накитите, документите и търговско-занаятчийските тефтери, всяко семейство разполагало с малък, лек сандък с кована брава и дръжки за носене при даден сигнал за бягане.
Много години след това тези сандъци имали положението за домашни каси в Етрополе.
За първи път Кърдджалийте се появили пред Етрополе през 1793 година, но не предприели обичайното си нападение. Нападнати били само домовете на някои градски първенци и след като ги ограбили се оттеглили. За това нападение неизвестен летописец е направил преписка върху миней, печатен в Русия през 1850 година, в която бележи:
„1793 година- да се знае куга се представи богъ Кръскю, синъ Савовъ пресъ месеца ноември, денъ 28 и почина на горат пресъ този денъ заранта у видело и кърджалийте дохождаха та го убиха. И фанаха го сасъ ножове беха го боле. И колториса се убитъ до гората утиде и много имане му зеха. И безкрайно обиръ. Обраха градъ и людието повече инимъкъедеха… Ох, ох, ох, горе на сиромаси и християне от тешко даване“.
Според разказа на даскал Христо Иванов Бойчев, когато кърджакийте дома на поп Кръстю Савов, той оказал бойка съпротива, поради което бил отвлечен и убит в гората.
На следващата 1794 година градът бил отново нападнат от голяма кърджалийска орда. Агите бързо се скрили в кулите, а населението избягало в горите, предимно в Хумата. И за това нападение летописецът е направил преписка върху ръкописен миней от Варовитец (Света Троица), със следни текст:
„В лето 1774 да се знае куга беше духовникъ григория додоха първо кърджалийте на Етрополе и много золумъ сториха: дека що найдоха се изобраха. Саде на ста Тройца не доходиха, и коги си оутидоха, зеха дукати от агите, защо беха се затворили турците у кулето, а християните у от гурето, и то ги запреха турците заради парите що беха дале на кърджалийте та си ги зеха от християните дукати кесии тридесетъ и расипаха тия пари по кашите, та се падна на духовника Григорияу та даде заради метоха двеста и петдестъ гроша и велика нужда беше в това време.“
Според разказите на стари етрополци Етрополе е нападано 5-6 пъти от кърджалийте, но това е малко вероятно.
Достигналите до нас сведения сочат само за две нападения.
От тях пострадали физически само българите, саксите, гърците и евреите, защото турците събрали от тях пари за откуп.
Евреите били оскърбени, защото турците използвали отбранителната им кула „Колото“ да се крият вътре, поради което голяма част от тях се изселили.
Изселили се напълно и саксите-рудари.
От това време ни делят много години, но още векове наред историята ще ни напомня за черното османско робство, тежкото положение на раята, своеволията, грабежите, убийствата, разоренията на мирното население.
Но те калиха дедите ни за една неравна борба – борба за свобода и човешка правда.
Публикувано в брой 7 на вестник „Етрополски Преглед“ – 10.08.1963 година.
Бележка: Името кърджалии е съставено от турцизмите КЪР – поле, ЧАЛ или ДЖАЛ – планина и АЛИ – името на първия организатор на кърджалийските орди. Неговия гроб сега се намира в гр. Кърджали.
Името кърджалий още тогава е било осмислено на разбойник, нападател, грабител и е било символ на кръв и разорение.