Лука Боцов е роден през 1853 г. в будния балкански град Етрополе.
Още от ранна възраст закърмен с трудолюбието и родолюбието на своя народ, той помага в кожарската работилница на баща си, но съдбата му е отредила да служи не само на занаята, а и на отечеството.
През 1867 г. едва 14-годишен, Лука Боцов се включва в четата на славния войвода Панайот Хитов – един от стожерите на българската революционна борба.
Жаждата му за свобода и справедливост не стихва и през 1876 г. той отново хваща оръжието, записвайки се като доброволец в Сръбско-турската война, за да се бори срещу вековния поробител.
Великият миг на България идва с Руско-турската освободителна война (1877-1878), а Лука Боцов е сред смелите опълченци, които с кръвта си изписват новата страница в историята на родината.
Той е зачислен в I-ва дружина, 4-та рота на Българското опълчение и с невероятна храброст се сражава в епичните боеве на Шипка – онзи връх, където се решава съдбата на България.
Там, сред огън и желязо, получава рани, които го оставят инвалид, но духът му остава непреклонен.
След войната, на 3 юни 1878 г., е уволнен с чест и достойнство в чин ефрейтор.
Макар вече далеч от бойното поле, Лука Боцов не спира да служи на отечеството.
Завръща се в родния си град, където се занимава със земеделие – благороден труд, с който укрепва свободна България. От 1882 до 1888 г. работи като пощальон – още една служба в полза на народа.
Неуморен патриот, той остава активен общественик и носител на българския дух.
Гордо развява бойното знаме като знаменосец на Поборническото опълченско дружество в Етрополе – символ на верността му към святото дело на свободата.
Лука Боцов напуска този свят на 1 януари 1930 г., но делото му остава безсмъртно.
Името му е вписано в пантеона на българските герои – тези, които с кръв, чест и саможертва изковаха свободата ни.
