На 31.03.2025 година, Читалище „Тодор Пеев – 1871“ проведе Общо отчетно-изборно събрание, белязано от безпрецедентен опит за манипулация от страна на кмета на община Етрополе, Александров.
След представянето на отчетите, включително и на финансовия, стана очевидно, че целта на общинското ръководството, дирижирано от кмета, е подмяната на настоятелството с негови лоялни приближени.
Александров не се поколеба да отправи тежки обвинения към досегашния състав, като без никакви доказателства ги нарече нарушители на финансовата дисциплина, с други думи:
Крадци!
Това поведение от негова страна е познато, всяка фигура, която представлява реална заплаха за личната му власт, бива очернена с клишетата: кражби, корупция, далавери.
Очевидно г-н Александров все още не е проумял, че публичните обвинения следва да бъдат подкрепени с конкретни доказателства, а не да се размахват безотговорно, уронвайки достойнството и репутацията на честни граждани.
Ако наистина разполага с данни за нарушения, би следвало незабавно да сезира прокуратурата.
Или може би кметът вече се възприема като надпрокурор, надсъдия, самодържец?
Парадоксът е пълен, когато разберем, че само два дни преди събранието Александров е направил цинично предложение към председателя на настоятелството г-н Христо Андреев – „някаква заплата“ към общината, в замяна на оттегляне от участие в изборите.
Това беше официално потвърдено на събранието от самия Андреев.
Как да наречем подобно поведение, ако не корупция в чист вид?
В разгара на дебатите бившият кмет на Етрополе и настоящ общински съветник г-н Димитър Димитров предложи Александров да поеме неговото място в читалищното настоятелство, логичен ход, щом като кметът толкова държи да контролира процесите в институцията.
Но, за учудване на всички, Александров отказа.
Какво всъщност иска кметът на Етрополе?
Да контролира всичко задкулисно, чрез подставени лица?
Да хвърля обвинения, когато не му изнася?
Да купува позиции, а след това да бяга от отговорност?
Подобно поведение не приляга на демократично избран лидер, а на човек, който използва властта не в полза на обществото, а като инструмент за лична разправа и авторитарен контрол.
И все пак, доброто надделя!
Александров не успя да постигне своето.
Опитите му да подчини независима културна институция се провалиха под тежестта на гражданската съвест и моралната устойчивост на хора, които отказват да бъдат мачкани, купувани или манипулирани.
Това е ясен сигнал, дори и най-безцеремонната власт има своя предел.
И този предел се чертае от хора с достойнство.
