.
Никола Стефанов Аламанов е роден на 22 май 1937 г. в град Пирдоп в свещеническо семейство.
Никола е най-голямото дете от общо седемте деца на отец Стефан Аламанов.
Възпитан е още от малък във вяра в Бог, трудолюбие и честност. Основното си образование получава в град Етрополе, където по онова време неговият баща е свещеник. Средното си образование получава в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“, току-що „заточена“ на гара Черепиш, Врачанско. Семинарията Никола Аламанов завършва с отличие като първенец на класа. След отбиване на военната служба е приет в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която също завършва с отличие. Винаги се е ползвал с добро име сред състудентите и преподавателите си като умен, добър, отзивчив и готов да помага.
След завършване на Духовната академия се връща в Етрополе и започва да работи в завод за метални изделия. По-късно започва работа в мина Елаците като сондьор.
В продължение на 6 години е бил чиновник и в други предприятия, а също така секретар на читалището, ръководител на хор. Винаги е работил за доброто на града. 8 години е бил общински съветник, като се отличавал с голяма честност и отстоявал за истината. През 1983 г. приема свещенически сан, като до 1993 г., когато умира неговият баща отец Стефан, служат заедно в храм „Свети Георги“ в гр. Етрополе.
Награден е с офикии протойерей и иконом. Той служи в храм „Свети Георги“ 31 години, до пролетта на 2014 г., когато поради болест и немощ се оттегля в пенсия. Хората казват, че винаги бил стриктен и изпълнителен като свещеник, отличавал се с честност и точност. А в своите проповеди напътствал своите енориаши в любов към Бог и един към друг, към вяра и благочестие.
През своето служение успява да възстанови параклиса „Свети пророк Илия“ в Етрополе и ремонтира параклиса „Света Петка“. Има две дъщери и трима внука.
