Първият футболен клуб в Етрополе е “Стрела”, основан през 1920 година. Тогава, а и десетилетия по-късно, за футболно игрище се ползвала общинската мера- източно от града (Ромската поляна) и западно (Пипонкьовото).
Какво е представлявало тогава футболната игрище?
На поляната се забивали дървени врати, а очертаването на терена се извършвало с дървесни стърготини непосредствено преди всяка среща. Игрището било общодостъпно- без ограда, без трибуни, зрителите стояли прави в дъжд и сняг. Но въпреки липсата на елементарни условия, популярният спорт се развива, тук се провеждат футболни срещи на разменни начала с отбори от Ботевград, Тетевен, Пирдоп, Троян и други.
През 1954 година етрополският отбор е домакин на областното първенство.
Това е повод ръководството на футболния клуб да направи опит за благоустрояване на футболната игрище. Председател на ръководството е Ганчо Ганчев, тогава директор на БНБ.
От ДИП “Етрополски бук” са издействали дъски и бичмета, от които са сковани първите трибуни: Два реда пейки по дългата страна на игрището, като първия ред е по нисък. Каква радост за спортисти и зрители, но не за дълго! Пейките те можаха да просъществуват и един сезон. В областното първенство взеха участие отбори от Перник, Кюстендил, Петрич и други. Гостуващите отбори обаче нямаше нито къде да се преобличат, нито къде да се измият. За гардероб се използваха камионите с които пътуваха (тогава за автобус не можеше да се мечтае), за баня и измиване- вода от чешмата.
През петдесети години на ХХ век повечето градове (предимно бивше околийски) построиха стадиони: Ботевград, Тетевен и т.н. В Етрополе футболът бе любима игра на голяма част от населението, особено на младежта и учениците. Голяма бе нуждата от модерен футболен стадион, на футболният клуб нямаше никакви средства, Градския съвет също. Откликна населението! За да се построи стадион, имаше голямо желание в хората да полагат доброволен труд.
Тогава бе приет и закона за самооблагане на населението (22 март 1958г.).
При обсъждане в ГНС ( с председател Михаил Червеняков и секретар Димитър Димитров) на въпроса за приложението на закона за самооблагане в общината и в кое обекти да се насочат средствата и доброволния труд се реши: Да се предложи на населението чрез събрания, проведени от организациите на ОФ (с председател на ГК Атанас Гребенаров) самооблаганията за районната болница и градския стадион.
Такива събрания се проведоха, на тях единодушно бе прието да се проведе самооблагане за 1958 година и средствата да се изразходват за тези два обекта, като строителството се изпълнява по стопански начин.
За мястото на стадиона единодушно бе становището той да бъде на общинската мера “Ромската поляна”.
През 1961 г. по време на строителството, теренът бе включен в регулационния план на града и отреден за спортен комплекс.
Следваше проектирането- то бе възложено на техника Бутански от отдел строителство при ЦС на БСФС.
За два месеца проектът бе готов: Затревено поле с олимпийски размери- 400 метра, кортова кръгова писта с шест коридора, сектори за скокове и хвърляне и трибуни с 3500 седящи места.
Общата площ е 16000 кв. м., строителството бе предвидено на пълно дренажна система. Цялата документация възлизаше на 160 000 лева.
Открита бе сметка в Инвестиционна банка- клон Ботевград, инвеститор- ГНС Етрополе по стопански начин (той бе най-евтиният).
На “Ромската поляна” закипя подготовката за самото строителство, футболното игрище ще се измести на ливадите, собственост на ТКЗС “Чавдарци” до пътя за Рибарица.
На секретаря на ИК на ГНС бе възложено да се организира строителството на стадиона. По това време (есента на 1958г.) се строеше базата на автомобилното предприятие в града.
От изпълнителя “Трансстрой” София се отзоваха с техен булдозер да започнат изкопните работи на стадиона. И така през есента на 1958 година започна строителството. От сутрин до вечер, в късите есенни дни, работеше булдозера. Но сред два месеца “Трансстрой” си изтегля булдозера за София.
Тогава подаде ръка за помощ инж. Върбан Джамбов- директор на МТС Ботевград. Ат базата в с. Лъга две години изпращаха булдозер “Ц-100” с булдозерист Лазар Симеоново Божков. Огромно количество пръст- глина изкопа той, скатът в източната част бе свален с 6,5 метра и с толкова направени насипи насипи за трибуни в западната и Северна част на стадиона. Изключително много трудности създаваха лепкавата глина на терена и дъждовете, особено през 1969 година- десетки пъти булдозера затъваше в неулегналата глина, но Лако булдозериста проявяваше героизъм. До есента на 1960 година теренът бе подравнен.
От ГНС бе определен технически ръководител на обекта- Татяна Петкова. Започна ръчно изкопаване на каналите за дренажната система и колектора за събиране на водите околвръстно и отвеждането им в река Кърчищница. Всичко това бе извършено от гражданството- спортисти, младежи, работници, служители в делник и празник работеха на обекта. Трудовите бригади изкопаха каналите, положиха и зариха стотици метри грътчеви и циментови тръби. След завършването на дренажната система за очна застилане с речен камък- 5000 куб. м. бяха превозени от местността “Иванчовец” и разстлани на 15000 кв. м. Отгоре са застла и поравни 1209 куб. м. баластра.
Всичко това също бе направено от трудовите бригади на населението, квалифицирания труд се изпълняваше от наети майстори, превозът от бордови камиони на ДАТ, а основната работа- ръчно.
След изливате на циментовите бордюри и очертаването на стадиона, пак на ръка, се извърши разтоварване и превозване с ръчни колички на 1000 куб. м. сгурия. Върху нея се положиха 100 000 броя чимове- два месеца майсторът от Пазарджик Марин Петров и работник от ГНС изваждаха чимове от естествените ливади, бригадата на Димитър Атанасов от с. Рашково ги полагаше на терена. Така зелен килим очерта футболното поле.
Пистите и секторите за лека атлетика бяха покрити с 400 куб. м. шамот, желязната декоративна ограда между пистата и трибуните бе изработена с помощта на ТПК “Прогрес” с председател Васил Дочев.
Започна строителството на трибуните. Ската с терасите за пейките и пешеходните пътеки се оформиха ръчно, на трудови начала. Циментовите крачета и гърбовете на седалките бяха излети в цеха да циментови изделия на ТКЗС “Чавдарци” с председател Панел Глагов.
След като бяха бетонирани, се наковаха бичметата и трибуните с 3500 места бяха построени.
Следваше боядисване с блажна боя, ограждане и озеленяване. Така це осъществена мечтата на етрополци да имат свой стадион. Той е тяхно дело: 18 000 безплатни трудови дни изработиха те тук, с което строителството бе поевтинено с повече от 60 000 лева.
Трудещите се от Етрополе пет години се самооблагаха и вложиха 96 000 лева от своите доходи в него.
След откриването му стадионът бе радост и гордост за всички- материално свидетелство за общо дело.
Димитър Ив. Димитров
