ОУ „Христо Ботев“ в Етрополе не е просто училище.
То е дом на поколения ученици, които тук са направили първите си стъпки към знанието, приятелството и мечтите си. От онзи паметен 15 септември 1968 година, когато училището отваря врати за първия си випуск от 620 деца, до днес – повече от половин век по-късно, то остава символ на отдаденост, традиция и възпитание в духа на българските ценности.
Тук, в класните стаи, сред учители, които с обич и търпение са вдъхновявали своите ученици, са израснали достойни българи, професионалисти, хора с кауза и характер.
Първият директор, Васил Стипцов, заедно с екипа от 38 учители и служители, поставя началото на едно училище, което винаги е било средище на знанието и новаторството.
В годините се присъединяват още преподаватели–бивши възпитаници, които се връщат с желание да дадат обратно на училището онова, което самите те са получили като деца.
ОУ „Христо Ботев“ е училище, което винаги е вървяло в крак с времето.
През 1994 година то става едно от първите в страната, които въвеждат ранното чуждоезиково обучение.
Десетки деца получават шанс за по-добро бъдеще, учейки английски и немски език по модерни програми, подкрепени от учени и специалисти от Софийския университет.
Вратите на училището се отварят и за доброволци от САЩ, Русия, Украйна, Бразилия, Китай – млади хора, които с ентусиазъм и отдаденост помагат на учениците да овладеят чужди езици и култури.
Но това училище не е само средище на знанието, то е и дом на красотата.
През 2000 година, в Националния конкурс на МОН, ОУ „Христо Ботев“ е отличено като едно от 12-те най-красиви училища в страната.
Това признание не е просто за сградата, а за духа, който тя носи, за усмивките на децата, за любовта на учителите, за уюта, който поколения ученици са усещали в тези стени.
Но днес това училище е застрашено.
И това не бива да се допуска!
Не можем да позволим една такава светиня на образованието да остане в историята само като спомен. ОУ „Христо Ботев“ заслужава да продължи да съществува, да бъде дом на знанието за нови и нови поколения.
Нека не забравяме, че училището не е просто сграда.
То е дух, памет, традиция.
И този дух трябва да бъде съхранен!
