Брусенската битка е сражение по време на партизанското движение в България от 1941-1944 между трета чета на партизански отряд „Георги Бенковски“ и жандармерийски части край село Брусен, Етрополска община, Софийска област.
На 26 юни 1944 четата, наброяваща 33 души, осъмва обкръжена, вследствие на предателство, от около 350 жандармеристи в горичката в м. Черни дол край Брусен.
Първоначално жандармеристите уверено настъпват в гората, като дори не залягат. Първият събудил се партизанин, командирът Йото Врачев прострелва смъртоносно жандармерист и това всява паника сред правителствената част. След като цял ден партизаните оказват упорита съпротива на превъзхождащия в жива сила и въоръжение противник, жандармерията запалва горичката от няколко страни. С падането на вечерта, поелата командването след смъртта на двама командири, Митка Гръбчева заповядва на останалите живи партизани да бягат към съседната гора, където да търсят прикритието на нощта. Гръбчева хвърля две гранати в редиците на настъпващите жандармеристи и спасителният бяг започва. Само тя и още един партизанин достигат гората, където успешно се скриват от жандармеристите.
В крайна сметка 19 партизани от битката в Черни дол край Брусен са заровени във варница край селото. Един от тях е бил полужив и на сутринта са видели ръката му, стисната в юмрук да стърчи над ямата. В тяхна памет на това място е издигнат паметник и всяка година на 26 юни се организира възпоменателен митинг.