В началото на XIX век градовете в Стара планина и Средна гора преживяват значителен културен, стопански и родолюбив подем.
Това развитие обаче среща съпротива от османските власти, които отговарят с насилие и насилствени потурчвания. През 1821 г. в Етрополе е потурчен даскал Панайот Паун – известен разобличител на гъркоманията.
Това събитие е отразено в епистолията на даскал Тодор Пирдопски.
В тези смутни времена Хино Лазаров, родом от Етрополе, успява да достави печатарска машина през Оршова с намерението да основе печатница.
Лазаров е образован и родолюбив българин, отдаден на просветното дело.
Въпреки благородните си намерения, страхът от репресии и беззаконието го принуждават скоро да продаде машината.
Това събитие е документирано от неизвестен летописец върху наустницата на етрополеца Никола Татов около 1845 г. През 1820 г. в манастира „Варовитец“ неизвестен граматик преписва Ирмологии – сборник с църковни песни и канони.
Именно този ръкопис е бил подготвен и отпечатан в печатницата на Хино Лазаров.
Авторът на ръкописа изрично посочва, че книгата е напечатана с благословията на игумена:
“Напечата се книга сия Ермолoгия в господстующем великом граде Етрополия в лето от сотворение мира от Рождеството во плоти слова 1820.”
Това е първото печатно издание, отпечатано в Етрополе, което свидетелства за ранното проникване на печатарската дейност в града и стремежа към книжовно просвещение.
