Павел Христов Чакалов – преподавател по производствено обучение в Промишлено училище по дървообработване гр. Етрополе.
Роден на 24 май 1903 година в с.Лом Черковна, община Бяла, област Русе.
Началното си образование завършва в с.Лом Черковна, основното – в с. Камен.
През 1924г завършва с отличен успех Средното художествено мебелно училище в град Русе.
Учителският съвет го предлага за двегодишна специализация по специалността в Австрия, със стипендия от училището.
Условието е да има поне една година учителски стаж по специалността.
Започва работа в Етрополското Окръжно практическо столарско училище. Но след изтичането на необходимата година, се оказва, че този стаж не му се зачита и не могат да му отпуснат стипендия, защото не работи в училище на държавна издръжка, а в такова, издържано от Софийската Окръжна постоянна комисия.
Отказва се от специализацията в чужбина и продължава да учителства в града, който вече обича.
През 1930г се жени за будната етрополка Мария, дъщеря на известния търговец Бончо Никовски, която се увлича по изкуствата, пише стихове, рисува пейзажи и свири на китара. Имат две деца.
През 1937 г е назначен в сградо- строителното училище в гр.Трън, а през 1940 е назначен за директор в новооткритото столарско училище в гр. Ракитово.
След няколко години го връщат в училището в Етрополе, където работи до пенсионирането си през 1959 година. Желанието му да търси нови хоризонти в специалността, да намира информация и да затвърждава знания, не го напуска.
Работи упорито в усвояване на сложното изкуство на създаване на струнни инструменти – лютиерството.
Тази страст пламва у него още през ученическите му години в Русе, като там започва първите си опити и си прави една китара.
През 1938 година участва с музикални инструменти на Пловдивския панаир и е награден със сребърен медал. Съосновател е на етрополското колоездачно дружество.
Запален пчелар. Членува в Пчеларското дружество, ходи по конференции, получава пчеларски списания и гледа петнадесет кошера в Лъга.
През 1968 година участва в реставрацията на етрополския музей.
Изработва цигулки, китари, цитри, гъдулки, музикални инструменти за цели фолклорни състави.
Изключително надарен, трудолюбив и честен, светъл пример за професионализъм и взаимоотношения с ученици, колеги и съграждани. Общителен, с неизчерпаема енергия, чувство за хумор и чест.
Почива през 1989 година.
Евгения Накова
