Българската история е изпълнена с примери за саможертва и героизъм, но сред тях често остават в сянка личности, които с делата си са допринесли за народното освобождение.
Един от тези незаслужено забравени герои е Павел Попов – етрополски патриот, който през 1870-1871 г. организира структура, насочена към освобождението на България с подкрепата на Сърбия.
Докато Васил Левски изгражда революционната си мрежа, Попов поема по различен път – търси помощ от външни съюзници.
С неговото участие се създават комитети в различни български села и градове, включително в село Вереница, където семейството на Мечкарови играе ключова роля.
Макар тази организация да не е част от комитетите на Левски, тя доказва несломимия стремеж на българите към свобода.
Свидетелство за тази дейност е анонимно писмо-донесение, открито в историческия архив на Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград.
Адресирано вероятно до сръбския министър Йован Ристич, писмото съдържа стратегическа информация за османските военни сили, икономиката и културните паметници в Северозападна България.
Това показва сериозната подготовка и размах на мрежата, ръководена от Попов.
Тайната организация, изградена от него, включва предани българи като Горан и Лило Пуйови от село Мокреш, Лозан Първанов Анджарко, поп Димитър от Ковачица, Симеон Диков от Вълчедръм и много други.
Те са готови да се жертват за свободата, очаквайки сигнала за борба.
Тази организация действа паралелно с комитетите на Левски, като разширява обхвата на националното освободително движение.
Днес е наш дълг да почетем паметта на Павел Попов.
Неговата решителност и визия оставят дълбок отпечатък в българската история.
Делото му е доказателство, че свободата не е плод на случайност, а резултат от дългогодишна борба и саможертва. Не бива да забравяме този етрополски патриот.
Освобождението на България е дело на множество знайни и незнайни герои, които с кураж и преданост са проправили пътя към националната независимост.
пс Продължаваме с проучванията по темата.
