Петър Димитров Гаврилов се ражда на 7 август 1933 г. в гр. Козлодуй в семейството на свещеник Димитър Гаврилов. Още в най-ранните си години съдбата го отвежда в Етрополе, където той прекарва детството си и завършва основното си образование.
Там, сред величествените балкански върхове и уюта на малкия град, се формира неговият неспокоен, търсещ дух. Жаждата му за знания го води в Смесената етрополска гимназия, а по-късно, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където през 1958 г. завършва със специалност инженер-физик.
Науката става негова страст, но още по-голяма страст се оказва способността му да я предава, с любов, с разбиране, с вдъхновение.
По-голямата част от живота си Петър Гаврилов посвещава на преподаването във СПУ „Христо Ясенов“. Там той не просто преподава физика, той я превръща в приказка, в приключение, което пленява умовете и сърцата на учениците му.
Под негово ръководство клубът по техническо научно творчество на младежта постига завидни успехи, ученическите разработки печелят национални конкурси, а самият той е удостоен с престижни отличия, сред които и златни значки. Благодарение на неговата отдаденост, много от възпитаниците му свързват бъдещето си с науката, някои стават блестящи специалисти, други, преподаватели, достойни негови наследници.
Сред тях изпъкват двама професори, доктори на физическите науки.
Но Петър Гаврилов не е само учител. Той е артист, поет, сатирик, композитор и музикант.
Сцената на читалището и местното радио „Етрополе“ често са огласяни от неговия неподражаем хумор и музикални изпълнения.
Остроумието му, неизчерпаемата му енергия и любовта към словото го превръщат в душата на всяка компания.
За своята многопластова и вдъхновяваща дейност, за следата, която оставя в образованието, науката и културния живот на Етрополе, на 31 юли 2003 г. той е удостоен с „Почетен знак на община Етрополе“.
Но най-голямото му признание е любовта и паметта на поколения етрополци.
За тях той остава „даскал Петьо Попа“ – учител с голямо сърце, творец, артист, човек, който е успял да запали искрата на любопитството и познанието у мнозина.
Петър Димитров Гаврилов напуска този свят през 2004 г., но духът му продължава да живее – в уроците, които е дал, в песните, които е създал, и в усмивките, които е оставил след себе си.
Петър Димитров със своите ученици Мирослав Печев и Нарцис Найденов.
