*

Докато по страниците на вестниците се леят суперлативи за „героични“ кметове и „безстрашни“ аварийци, хората в Бойковец се чудят в кой век живеят.

При всеки по-силен вятър или малко сняг, селото преминава на свещи.

Вече е ясно: шумната „отворена комуникация“ и срещите с властта са били просто прах в очите, зад който стои пълно безхаберие.

В интервю за „Етрополе за хората“ Милен Христов – шеф в „Електрохолд“, начерта една паралелна реалност, която няма нищо общо с калта и тъмнината в общината. Христов, чиято визитка блести с дипломи от Шефилд и Москва, не пести хвалебствия:

„Етрополци трябва да се гордеят, че имат такъв кмет… комуникацията с инж. Владимир Александров беше отлична – не са много лидерите, които излизат на терен“.

Докато г-н Христов разказва за „мега генератори“ и високопроходима техника, в Бойковец реалността е друга. Истината е, че на терен нищо съществено не е пипнато.

Въпреки „отличната комуникация“ между кмета и енергото, жителите изкараха над 10 дни без ток през октомври. Днес, месеци по-късно, мрежата продължава да „пада“ при най-малкото влошаване на времето.

Тези „мега генератори“ от интервютата явно не са стигнали по-далеч от пресцентъра на дружеството, защото семействата в селото бяха принудени сами да купуват агрегати с лични пари, за да не измръзнат и да не изхвърлят храната от фризерите си.

Седем дни след октомврийското бедствие в читалището беше свикана „отворена среща“ с кмета Александров и представители на „ЕРМ Запад“.

Тогава залата беше пълна с хора, които вярваха, че ще ги чуят. От дистанцията на времето се вижда, че това е било чист ПР за „изпускане на парата“. Жителите на Бойковец, сред които и Камен Курдов, посочиха конкретни опасни дървета и обрасли трасета.

Нулев.

Поддръжката липсва.

И докато г-н Христов нарича работата на своите момчета „геройство“, мъжете в селото сами хващат резачките и разчистват паднали клони, оплели се в жиците, за да не чакат с дни „безстрашните“ екипи.

Търпението на живущите в Бойковец окончателно се изчерпа.

Заради системните прекъсвания, изгорелите електроуреди и провалените зимни запаси, жителите на селото стартират масова подписка.

Тя не е просто лист хартия с имена, а първата стъпка към колективен съдебен иск срещу монополиста.

Хората са категорични: ще търсят правата си по съдебен път за всички нанесени щети и непредвидени разходи. Вече не е въпрос само на ток, а на справедливо обезщетение за месеците безхаберие.

В интервюто си управителят на „Електрохолд“ сравнява реакцията им с „приоритет в спешно отделение“.

Ако Бойковец беше пациент, досега да е издъхнал от небрежност, докато „хирурзите“ (кметът и енергото) си правят снимки за социалните мрежи и си разменят благодарствени писма.

Изводът е горчив: любезностите между Милен Христов и кмета Александров са само параван.

Зад него се крият системно необосновани високи сметки и пълно пренебрежение към потребителите.

Когато следващият сняг завали, дипломите от Шефилд и ПР-акциите на общината няма да спасят мрежата.

Ще я спаси само работата на терен, която в момента липсва.

Вестник „Етрополе- вчера, днес и утре“ и сайта ни, разполагат с пълната кореспонденция и документи (жалби до КЕВР, КЗП и Омбудсмана), предоставени от Камен Курдов и други жители, които доказват, че сигналите им са останали без никакъв резултат.

Цитатите на Милен Христов са взети от интервюто: „Колеги изминаваха по 100 км на ден, за да върнат тока в най-засегнатите райони – Етрополе“ – https://etropolezahorata.bg/kolegi-izminavaha-po-100-km-na-den-za-da-varnat-toka-v-naj-zasegnatite-rajoni/