Имало едно време, в една далечна страна, един млад владетел, който наследил трона след дълги години на очакване. Той бил с убедителна реч и с обещания, които стопляли сърцата на всички поданици. В деня на коронацията си той заявил тържествено:
– Аз, вашият нов владетел, ще донеса златна ера на просперитет! Ще намаля данъците, ще намаля тежестта върху раменете ви и ще ви осигуря мир и благоденствие!
Народът избухнал в овации. Всяко семейство вярвало, че новият владетел ще сложи край на бедите им.
Но ето че не минала и година, когато нещо странно започнало да се случва.
Първо, владетелят обявил, че ще повиши данъците “само малко”, защото “държавата има нужда от средства за развитие”. Хората примигнали, но си помислили: “Той го прави за нас. Ще го изтърпим.”
После дошли нови такси – за ползването на пазара, за преминаването през мостове, дори за камбаните в църквата. Владетелят обяснил:
– Това е за да изградим нови пътища и да направим кралството по-голямо и славно!
Хората пак си замълчали, макар че вече започнали да се мръщят.
Но когато дошъл есенният месец, владетелят обявил нещо невиждано – “данък дъжд”!
– Всеки, който ползва водата, която пада от небето, трябва да допринесе за благото на държавата! – казал той.
Това вече било твърде много. Народът започнал да шепне:
– Как така? Нали той обеща да не увеличава данъците? Нали каза, че ще живеем по-добре?
Владетелят обаче не спрял дотук. След “данъка дъжд” последвали “такса слънце” и “налог на сянката”, защото всеки, който се криел от слънцето, “ползвал ресурсите на държавата безплатно”.
И така, година след година, тежестите ставали все по-големи. Хората започнали да продават животните си, земята си, а някои дори напускали кралството. Владетелят обаче не изглеждал притеснен. Той стоял в своя замък, заобиколен от богатства, и казвал:
– Аз изпълних обещанието си – благоденствието е тук. Просто трябва да се научите да го виждате.
Но народът му отвърнал:
– Благоденствие има, но само за теб.
И една студена есенна нощ, когато звездите блещукали на небето, хората се събрали в тъмното и решили:
– Щом владетелят не иска да чуе гласа ни, ще трябва да му покажем какво мислим с делата си.
А как завършила тази приказка, ще оставя на теб да решиш.
Може би хората свалили владетеля и заживели по-добре. А може би той останал на трона, но вече нямало кой да му плаща данъците, защото всички напуснали кралството.
Както и да е, тази история е урок за всички владетели – думите са семена, но плодовете им зависят от делата.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
