Имало едно време едно кралство, където всички хора обичали да общуват и да се събират в голямото виртуално село, наречено Интернетия. В това село хората се забавлявали, споделяли новини, учели се един от друг и разказвали за преживяванията си. Но един ден, сред тях се появили странни същества, които никой не познавал до този момент. Наричали ги Тролове.
Троловете обичали да създават раздори и да обиждат хората. Когато някой споделял хубава новина, троловете веднага пускали язвителен коментар. Ако някой разказвал за мечтите си, те му се подигравали и казвали, че никога няма да ги постигне. И колкото повече внимание им обръщали хората, толкова повече растяла силата на троловете.
Скоро цялото виртуално село се променило. Хората започнали да се страхуват да споделят мненията и мислите си, за да не привлекат вниманието на троловете. Вместо радост и приятелство, Интернетия била изпълнена със спорове и омраза.
Един ден, млад човек на име Мартин, който обичал да общува и да учи нови неща, решил да се изправи срещу троловете. Той не искал виртуалното село да бъде място на страх и омраза. Отишъл при мъдрата старица на Интернетия, която била известна със своите познания и я попитал:
– Как да победим троловете? Всеки път, когато се опитаме да им се противопоставим, те стават все по-силни и по-гръмогласни.
Старицата се усмихнала и казала:
– Троловете се хранят с вниманието на хората. Колкото повече се опитваш да им отговаряш, колкото повече им се гневиш, толкова по-силни стават те. Единственият начин да ги победиш е да ги пренебрегнеш. Без внимание, без отговори, те ще загубят силата си и ще изчезнат.
Мартин разбрал мъдростта на думите и и решил да разкаже на всички в Интернетия. Събрал хората и им обяснил, че единственият начин да победят троловете е просто да не им обръщат внимание. Казал им:
– Когато видите трол, просто подминете коментара му. Не му отговаряйте, не го обсъждайте. Нека думите му увиснат в тишина. Само така ще го лишим от силата му.
Хората решили да последват съвета на Мартин и започнали да пренебрегват троловете. С всяка пропусната обида и всеки игнориран коментар, троловете ставали все по-слаби и по-малко забележими. Скоро те започнали да изчезват, защото без внимание, нямали причина да останат в Интернетия.
Виртуалното село отново станало спокойно и приятно място за всички, и хората запомнили важен урок: не всяка обида заслужава отговор, а понякога тишината е най-силното оръжие срещу онези, които се хранят от чуждото внимание.
И така, в Интернетия хората продължили да общуват и да споделят с радост, знаейки как да запазят селото си от злонамерените тролове.
