Имало едно време един град, който бил оживен и пълен с усмивки. Хората се събирали на площада, обсъждали общите си грижи, а децата играели заедно, независимо от различията между семействата им. Но един ден всичко се променило.
В града дошъл нов кмет – властолюбив човек, който не понасял критики. В началото обещавал светло бъдеще, но скоро започнали да се появяват признаци на мрак. Той се оглеждал внимателно кой с кого говори, кой кого подкрепя, и започнал да дели хората на “свои” и “чужди”.
Първото, което направил, било да заповяда, че който говори с неговите опоненти, ще загуби работата си. Не само че заплашвал, но и наистина уволнявал хора – при това без никакво обезщетение.
Учителката Мария, която от години учела децата на писане и четене, била изгонена само защото поздравила бившия кмет на улицата.
Съседът ѝ Петър, който ремонтирал пътищата, бил уволнен, защото казал на съседа си, че новият кмет не върши добра работа.
Децата започнали да странят от децата на уволнените, защото родителите им се страхували да не си навлекат гнева на кмета. Площадките опустели. Приятелствата изчезнали.
На всичкото отгоре, кметът наложил цензура – никой не можел да каже нищо против него, нито в кръчмата, нито в пазара, нито дори вкъщи.
Хората скоро разбрали, че кметът вярва в думите на Макиавели: „По-добре да те е страх, отколкото да те обичат.“ И наистина, всички в града се страхували. Но този страх не траял дълго.
Един ден на площада се събрали онези, които кметът разделил. Разбрали, че разделението е направило живота им непоносим. Осъзнали, че колкото и да ги заплашва, кметът няма власт, ако всички застанат заедно. Решили да говорят, да не мълчат повече, и да не позволяват страхът да ги контролира.
Кметът се опитал да спре вълната – размахвал пръст, крещял, уволнявал още хора. Но било късно. Гражданите си върнали града. А кметът… завършил там, където завършват всички самодържци – на бунището на историята, забравен и презрян.
И така, градът отново станал място, пълно с усмивки, където децата си играели заедно, а възрастните разговаряли свободно. Защото хората разбрали, че единството е най-голямата сила.
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
