Имало едно време един малък, спокоен град, скътан в полите на високи планини. Градът бил като всяко друго място – хората се трудели, събирали реколтата си, пазели домове и мечтаели за по-добър живот. Един ден в този град се появил мъж с красноречие и излъчване на човек, роден за велики дела. Той обещал промени, които щели да преобразят живота на всички.
“Ще построим нови пътища, ще построим училища, ще построим пречиствателна станция, ще направим този град най-красивия и най-богатия в цялото кралство!” – говорел младият мъж с увереност и огън в очите. Хората, изморени от тежкия си живот и копнеещи за нещо по-добро, повярвали на обещанията му и го избрали за техен владетел.
Минавали дни, седмици, месеци… Годината се изтърколила неусетно. Дошло време за отчета на младия владетел пред народа. Всички се събрали на големия площад с трепет и очакване да чуят какво е направил техният избраник през изминалата година. Владетелят се появил на сцената, усмихнал се широко и започнал да говори.
“Приятели, каква година само! Толкова усилия, толкова планове, толкова идеи, които ви обещах, че ще реализирам… Ние изминахме дълъг път, макар да не се виждат всички резултати на повърхността. ” Гласът му бил мелодичен, думите му – умело подбрани. Но в разказа му нямало нищо конкретно – нито пътища, нито училища, нито промени, които хората да могат да докоснат или видят с очите си.
Хората започнали да се споглеждат с нарастващо недоумение. Една старица, която цял живот копнеела за промени в града, събрала смелост и запитала гласно: “Но, господарю, къде са нашите пътища, къде е пречиствателната станция? Къде са обещаните училища за децата ни?”
Владетелят се усмихнал още по-широко и отвърнал: “О, драги ми хора, тези неща изискват време и търпение! Всичко ще дойде на мястото си, но трябва да вярвате и да подкрепяте моите идеи!”
Хората се прибрали по домовете си с чувство на разочарование. Постепенно разбрали, че зад красивите думи на владетеля нямало действия. Започнали да говорят помежду си, че не е достатъчно един човек да обещава, ако няма смелостта да изпълни обещанията си. И докато минавала още една година, доверчивите жители на малкия град започнали да губят всякаква вяра във владетеля си.
Така вярата на хората се превърнала в недоверие, а владетелят, който някога бил избран заради мечтите, които продал на всички, останал сам, загубил уважението и подкрепата на народа си.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
