Всеки народ си има своите литературни гении и кумири. Времето, в което творят е различно, но, колкото и да се променя то, талантливите автори успяват да напипат пулса на своята епоха, да отразят онези обществени и лични въпросителни, вълнения и тревоги, които ги превръщат в неотменна част от историята на обществото и народната памет.
Такъв е и творецът, който успя без протекции и пропаганда да извоюва със своя талант и обич към България званието „народен поет и писател“ – ИВАН ВАЗОВ! Малко са поетите, които могат в толкова малко текст да съберат цялата красота и самобитност на нашето отечество:
„Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти… Отечество любезно, как хубаво си ти!“
И каква прекрасна дума – „Отечество“, която носи със себе си усещането за семейство, род, родина. Това е и основната тема в творчеството на Вазов – България, нейното минало, настояще и бъдеще, пречупени през призмата на неговия поглед и идеали. И творбите му донесоха признанието на народа, за когото Вазов пя и твори цял живот. Затова и всички следващи поколения, колкото и да се отдалечават от историческото време, в което твори той, продължават да намират нещо, което да ги развълнува, да докосне струна в душата им, да ги накара да се гордеят, че са родени на българска земя.
Скъпи приятели, погледнете наоколо и си спомнете думите на Иван Вазов, посветени на нашата Стара планина:
„Хубава е много Стара планина: лете стада, буки нея веселят, зиме сняг облича нейни рамена, пролет при крака й шипъци цъфтят.“
Ние, от Сдружение „За Етрополе“ се гордеем, че сме част от народа на Вазов и свеждаме глава пред неговото дело! Направете го и вие на 22.09., когато, освен Деня на независимостта на България, ще отбележим и 100 години от кончината на народния поет Иван Вазов!
