Проф. Павел Павлов: „Все още неосъществена мечта на нашето семейство е да запазим родовата си памет, ако може и да възобновим родовите си символи, и ние и нашите деца и внуци да задълбочаваме и укрепваме връзките си с нашето родно Етрополе.”
Павел Георгиев Павлов е роден на 3 декември 1945 г. в гр. София. Завършва 48-мо средно училище „Йосиф Ковачев“ – гр. София. По-късно завършва с отличен успех Образцов техникум по механотехника – гр. София. Висшето си образование получава в гр. Москва, с профил Техническа кибернетика, специалност „Електронни изчислителни машини“. Там, на 28 години, защитава и докторската си дисертация. По това време в него се пробужда интереса към научно-изследователската и преподавателската дейност.
След завръщането си в България работи в Информационно-социологически център – гр. София и преподава (по съвместителство) в Националния център по информатика, като главен асистент, и в последствие и като старши научен сътрудник – втора степен. По-късно става преподавател в УНСС (тогава ВИИ „Карл Маркс“) – София, където се хабилитира като доцент. В последствие е назначен и за зам. генерален директор на „Транс бизнес“ и директор на неговата бизнес школа.
Междувременно е избран и за действителен член на Международната Академия по информатизация към ООН и на международната академия по сигурност и безопасност. През последните 25 години е доцент, а в последствие и професор във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Заемал е длъжностите зам. ректор по научно-изследователската дейност, ръководител катедра „Администрация и управление“. Понастоящем е директор на Центъра за подготовка на докторанти на ВСУ и продължава да бъде гост преподавател в УНСС.
Каква е връзката Ви с Етрополе?
Родът ми произхожда от град Етрополе. Ние сме стар, възрожденски 350-годишен български род, който винаги е живял в този град. Родовата ни къща (до Зольовската чешма) беше обявена за паметник на културата, където заедно със съседната, е отсядало руското командване по време на Руско-Турската Освободителна война – 1878 г.
Със семейството ми живяхме в Етрополе, аз съм учил в началното училище, до Часовника (ОУ „Христо Ботев”). Двете ми баби са учителки. Единият ми дядо е бил майстор осми разряд в ж.п. завода в гр. София, а другият е бил юрист.
Дядо ми по бащина линия Павел Х. Христов след пенсионирането си се е завърнал в Етрополе, където живя до смъртта си. Баща ми – Георги Павлов е роден и учил в Етрополе. В началото на кариерата си беше главен директор Химическия комбинат в гр. Димитровград, а в последствие, повече от 20 години беше заместник-министър на химията и металургията, а след това и председател на Комитета по опазване на природната среда при МС.
Като потомък на ген. Павел Христов, нашето семейство се гордее и с кариерата на дъщеря ми Лиляна Павлова, която е била два пъти министър на регионалното развитие и благоустройството, народен представител, министър на българското председателството на Съвета на ЕС, а до края на 2023г., четири години вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка. Продължавайки традицията в рода, едно от децата ѝ също носи името Павел.
Какво си спомняте от дядо ви и баща ви?
За мен моя дядо Павел Х. Христов, както и баща ми Георги Павлов оказаха силно въздействие върху формирането на моя мироглед. В определени периоди от живота си дядо ми беше активен общественик със силно развито чувство на справедливост и откровеност. От баща ми Георги Павлов наследих чувството за социална ангажираност и съпричастност към проблемите на трудовите хора. И двамата бяха изключително работоспособни и целеустремени личности.
Какво е мнението ви за образованието днес?
Като човек посветил своя живот на научно-изследователска дейност и преподаването, с убеденост считам, че високо образованите хора са онзи източник, който допринася за нравственото възпитание и морала в обществото. Съвременните условия, ефикасната връзка и взаимодействието между образованието и пазара на труда са едни от ключовите фактори водещи до просперитет и растеж на обществото. Моите преки наблюдения са, че в България расте едно интелигентно, работливо и амбициозно поколение, което за съжаление се реализира в неблагоприятна социално- икономическа и политическа среда. Ето защо грижите за изграждане на съвременни високо образовани и мотивирани млади хора ще бъдат двигателя на общественото развитие на държавата.
Как се случи паметника на ген. Павел Христов?
Паметника е едно безкрайно патриотично и благородно начинание, което заслужава дълбок поклон към сдружение „За Етрополе“ и лично към неговия председател г-н Борил Караканов, за стремежа да увековечи славните дела и памет на един от най-достойните и изявени етрополци.
Знаете ли, че сдружение „За Етрополе“ предложи генерала да бъде удостоен с титлата Почетен Гражданин на община Етрополе (посмъртно)? Бихте ли приели титлата от негово име?
Благородната инициатива на сдружението да предложи на уважаемия общински съвет и кмета на гр. Етрополе да удостои ген. Павел Христов с титлата почетен гражданин, подчертава съвременното признание на народната памет, че той е един от най-достойните родолюбци и патриоти, и е носител (посмъртно) на най-високия български орден „Стара планина“, както и на редица български държавни и военни отличия.
За мен като един от представителите на нашия род е огромна чест, която ме изпълва с вълнение и патриотична гордост да приема званието от негово име.
Защо е важно да пазим и помним историята си?
Сдружението със своята многообразна, високо-стойностна патриотична дейност – и като публикации, мероприятия и инициативи, дава своя достоен принос, не само да пазим и помним историята си, но и да извисяваме името на нашето Отечество в този глобализиращ се свят, изпълнен с много предизвикателства.
Мислите ли, че все пак някой ден, някое от децата или внуците ви биха се върнали да живеят в Етрополе или поне да почиват в Общината?
Все още неосъществена мечта на нашето семейство е да запазим родовата си памет, ако може и да възобновим родовите си символи, и ние и нашите деца и внуци да задълбочаваме и укрепваме връзките си с нашето родно Етрополе.
Лични въпроси:
Чай или кафе? ЧАЙ.
Опишете се с три думи: почтен, патриот, комуникативен.
Как се справяте с умората и стреса? С ентусиазъм, вдъхновение и труд.
Какво обичате да правите през свободното си време? Да работя, да бъда изпреварващо информиран за събития и явления по света и у нас.
Какво или кой ви вдъхновява? Васил Левски и исторически личности оставили славна и значима следа в нашата история, както и родствените ми ген. Павел Христов, Тодор Пеев (един от най-значимите съратници на В. Левски) и Вълчан Войвода, както и баща ми Георги Павлов, дъщеря ми Лиляна Павлова и моите внуци.
Каква музика слушате? Българска и руска музика.
Какви книги четете? Публикации, аналитични, исторически, политически и социално-икономически.
Любима фраза/мото/девиз? Оцелей и се съхрани.
Интервю: Светлана Христова – Бошов
