Радослав Василев Чипев е роден на 20.05.1989 г. в Етрополе.
Той е един от най-активните местни ентусиасти, посветили времето си на съхраняването на старите фотографии, легенди и родолюбиви традиции на града.
За някои Етрополе е просто точка на картата.
За Радослав Чипев обаче то е необятен свят, пълен с истории, които чакат да бъдат открити и разказани.
Той не е историк по професия, но е сърцето на инициативите за съживяване на местната памет.
Разговаряме с него за магията на старите снимки, за силата на легендите и за предстоящия проект, свързан с мистичния „Чумен камък“.
Какво е за Вас Етрополе, повече от родно място, кауза или вдъхновение?
Етрополе не е само мой роден град. Етрополе е моята кауза и моето вдъхновение – мястото, което ме кара да вярвам и да действам.
Откъде идва страстта Ви към историята на Етрополе и кога осъзнахте, че искате да посветите времето си на нейното съхраняване?
Страстта ми към историята на Етрополе тръгва още от детството – от разказите на близки, от старите снимки и места, които винаги са ме карали да се чудя какви хора са живели тук преди нас. Именно тяхната смелост, труд и ценности ме вдъхновяват да пазя и разказвам историята на нашия град.
Кой е най-старият или най-интересният предмет/снимка, който сте откривали досега, и каква е неговата история?
Сега ще разкажа историята на най-интересната снимка и нейната история. Ще започна малко от по-далеч, назад във времето. Живея в местността „Поповец“, където някога се е намирала воденицата на „Васил Райчинов“. Когато бях малък, 7-8 годишен, като деца ходехме да си играем в тази воденица, тогава покривът беше паднал и стояха само стените и воденичните камъни от нея. Голяма част от ежедневието на нас, децата, минаваше в игри в тази воденица. Минаха години, аз пораснах, воденицата вече не съществуваше, но споменът за нея си стоеше дълбоко в сърцето ми. Когато на по-късен етап от живота ми започнах да се занимавам със снимки и историята на Етрополе, изведнъж попаднах на стара снимка на тази воденица. Тази снимка докосна нещо в мен – върна ме към спомени, предизвика емоции и ми даде нова перспектива. За мен кадърът носи нещо повече от изображение, носи история.
Колко време и усилия отнема издирването и съхраняването на стари снимки от града? С какви предизвикателства се сблъсквате най-често в този процес?
Много време и усилия ми отнема издирването на стари снимки от града. Тук искам да отбележа, че по-голяма подкрепа намирам от хората, които не живеят в Етрополе, като Евгения Накова, Недялка Левчева и т.н. Това са хора, които ми изпращат много снимки и тяхната история. Единствената подкрепа, която срещам тук в Етрополе, е от родолюбеца Боян Шаранов. Това е човек, който ми изпраща много снимки и относно някаква информация за дадена снимка, мога да разчитам на него. Няма ден, в който да не му звънна за помощ, за което съм му много благодарен.
Има ли история или легенда за Етрополе, която Ви е направила най-силно впечатление и която смятате, че заслужава да бъде преразказана?
Да. Историята на Етрополе е изпълнена с разкази за смелост, духовност и майсторство – като традициите и историята на манастира, местните будители и преданията, пазени от старите етрополци. Всеки от тези разкази носи поука и вдъхновение.
Според Вас, защо е важно днес, в ерата на новите технологии, да съхраняваме и популяризираме тези стари фотографии и устни предания?
Старите снимки съхраняват лица, места, традиции и моменти, които никой разказ не може да пресъздаде напълно. В дигиталния шум те са нашият „твърд диск“ на човешкото минало. Когато споделям стари снимки, помагам на хората да видят корените си. Това създава чувство за принадлежност – особено важно в свят, който често е безличен и глобализиран.
Какво е отношението на младото поколение в Етрополе към тези родолюбиви инициативи? Успявате ли да ги ангажирате?
Наблюденията ми са, че младото поколение в Етрополе все повече се включва в доброволни инициативи. Интересуват се от историята и традициите на родния си град.
В какви родолюбиви инициативи сте участвали досега и коя от тях смятате за най-успешна или значима за Етрополе?
Не обичам много да говоря за себе си. В днешно време трябват дела, не думи. Най-голямото постижение за мен беше възстановяването на счупения кръст на архимандрит Хрисант в двора на етрополския манастир „Света Троица“. Това дело лично за мен беше знак на почит към духовник, оставил ярка следа в историята на манастира.
Какво е влиянието на Вашата дейност върху местната общност – усещате ли повишен интерес към корените и историята на града?
Да си призная, че започнах да срещам много хора, които се интересуват от дадена снимка и нейната история. Не са малко хората, които ми благодарят, че съм ги върнал към някой ярък спомен от тяхното минало. И тук е мястото да отбележа, че получавам и доста подаръци от хора, които съм докоснал по някакъв начин.
Тук ще повдигнем малко завесата и във връзка с една предстояща инициатива, свързана с една интересна легенда от Етрополе, легендата за чумения камък. Можете ли да ни разкажете повече за този камък и какво точно планирате да направите?
Това е една много дълго обмисляна идея. Тази легенда ме впечатли не само с мистиката си, а и с човешкия дух, който стои зад нея. Силата да вярваш, да търсиш светлината в тъмното, да се бориш. Това ме накара да осъзная, че тази легенда заслужава да бъде разказана отново. Този камък стои години наред, тънещ в забрава. При мисълта, че има толкова много хора, които не знаят за камъка и легендата, решихме с Борил Караканов с лични средства да потърсим видимо място на този камък и да бъде обозначен с информационна табела. Ето че започнахме. Направихме една много красива табела с надпис на легендата и се надявам скоро време „Чумният камък“ да стане посещавана дестинация за туристите и жителите на Етрополе. Предстои внасяне на документацията, свързана с разрешителния режим в община Етрополе.
Освен проекта с Чумения камък, какви други бъдещи инициативи планирате, свързани с популяризирането на историята и духа на Етрополе?
Идеи винаги има. Но за огромно съжаление, всяка идея опира до финанси и свободно време. Бих добавил, че всяка една идея, която имаме, ще е в полза на жителите, пък и за туристите на Етрополе.
Кой е любимият Ви кът или обект в Етрополе, който задължително бихте препоръчали на гост на града?
Бих отговорил така: На ръцете си имам десет пръста, не бих казал, че има някой, който да ми е излишен. Ще се радвам Етрополе да стане дестинация за все повече туристи, любители на традициите и невероятните природни маршрути.
Лични въпроси: Чай или кафе?
Обичам да пия кафе без захар и чай с много захар. Не мога да кажа, че предпочитам едното пред другото.
Опишете се с три думи?
Инат, твърдоглав и щур.
Как се справяте с умората и стреса?
С умората и стреса се справям само с релакс в природата. Обичам мириса на борова гора, това ме презарежда.
Какво обичате да правите?
Аз съм работохолик и обичам да работя.
Какво или кой ви вдъхновява?
Живеем във времена, в които човек трудно може да се вдъхнови от някой, но ме вдъхновяват нещата, които правя, за да бъда полезен.
Какви книги обичате да четете?
Нямам време за четене на книги, иначе като цяло се интересувам от историята на България.
Любима фраза/мото/девиз?
„Времената се менят и ние се меним заедно с тях“.
Вашето пожелание за читателите ни по случай настъпващите празници?
Скъпи етрополци, нека коледните светлини озарят домовете ви с топлина, мир и доброта. Нека Новата 2026 година донесе здраве, сили и вдъхновение – да пазим духа на нашия град, да продължаваме традициите, така както са го правили нашите баби и деди, и да изграждаме бъдещето с вяра и единство. Пожелавам ви повече усмивки, повече светлина в сърцата и повече моменти, които да ни напомнят колко ценно е онова, което ни свързва.
Линк към фейсбук профила на Радослав Чипев, там ще откриете невероятни снимки от миналото на град Етрополе:
https://www.facebook.com/profile.php?id=100088174280443
Интервю: БВК
