Когато държавата стои зад портала, а местната власт, на колене пред работодателя си!
Скандал с особена тежест разтърсва Етрополе в последните дни.
По сигнал за замърсяване на река в района, екип на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) се опита да извърши проверка на рудника, стопанисван от „Елаците-МЕД“.
Резултатът: Контролиращият орган не е допуснат на територията на предприятието.
Да, точно така!
Държавна структура, натоварена със задачата да следи за спазване на законите и защита на общественото здраве, е спряна на входа.
А вътре, тишина.
И мълчание от страна на местната власт.
И въпреки този безпрецедентен отказ, инспекторите са взели проби от водите, извън територията на рудника. Очакват се резултати, които би трябвало да дадат отговор на въпроса: замърсена ли е реката?
Но независимо от показанията в епруветките, фактът, че една фирма спира държавата, е показателен за реалното разпределение на силите в нашия град.
Мълчи и общинската управа.
Кметът Александров и общинското мнозинство, доказали се като “матросови” защитници на интересите на „Елаците-МЕД“, отново не намират за нужно да коментират.
Техните гласувания в Общинския съвет са предвидими, винаги в услуга на предприятието, без въпроси, без спорове. А когато беше внесено предложение за извършване на проучване на социално значимите заболявания в Етрополе за последните 10 години в Общинския съвет, мнозинството отказа да го гласува!
Вече не говорим за пасивност.
Говорим за пълна институционална капитулация.
Защото когато частна структура отказва достъп на държавата, а местната власт не реагира, това е знак, че не законът управлява. Не гражданите. А зависимости, интереси и мълчание!
„Преди 40 години се гордеехме, че живеем тук.
Чист въздух, бистра вода.
Сега се страхуваме!
Няма кой да ни защити, няма кой да ни чуе.
А горе, в Общината, сякаш не знаят в кой град живеят“, споделя възрастна жена, жител на града, пожелала да остане анонимна.
ВЪПРОСИТЕ ОСТАВАТ:
• Защо РИОСВ не е била допусната?
• Защо Общината мълчи?
• Какво се крие зад портите на рудника?
• Какво ще покажат пробите от реката?
• И най-страшното: Ще го има ли Етрополе след години?
Това не са въпроси за утре.
Това са въпроси за днес.
Защото когато държавата стои отвън, а частният интерес определя дневния ред, бъдещето на града е вече заложено.
