Новата пречиствателна станция на „Елаците-Мед“ – триумф на технологиите или закъсняло признание за десетилетни проблеми?
Преди броени дни в рудник „Елаците-Мед“ официално бе открита нова пречиствателна станция за отпадни руднични води.
Събитието бе белязано от рязане на ленти и високопарни слова за екологична отговорност.
Безспорно, наличието на такова съоръжение е огромна стъпка напред за опазването на околната среда и чистотата на реките ни.
Но докато наблюдаваме доволните лица на официалните гости , няма как да не си зададем един типично по нашенски, леко горчив въпрос:
„Ручааме ли жабета“ етрополци през изминалите десетки години?
Истината, която „изплува“ над повърхността
Години наред обществеността в община Етрополе беше заливана от уверения.
Ръководството на предприятието и свързаните с него фигури пламенно обясняваха, че проблеми със замърсяването на реките няма, че всичко е в нормите и че притесненията на гражданите са плод на „некомпетентност“ или „злонамереност“.
Днес обаче, самите цитати от откриването на станцията действат като неочаквано признание.
Инж. Владимир Александров акцентира: „Пречиствателната станция е от изключително значение не само за община Етрополе, но и за целия регион.“
Ако всичко е било наред досега, защо това съоръжение е от такова „изключително значение“?
Официалните съобщения добавят, че станцията вече допринася за по-чисти води в реките Негърщица и Малък Искър и води до „видимо подобрение“ на екосистемата.
Логиката е елементарна : За да има „видимо подобрение“, е имало видимо влошаване. За да се борим за „по-чисти води“, значи сме имали замърсени такива.
Една десетгодишна битка за правото на чиста природа
В този контекст няма как да не споменем многогодишните усилия на г-н Димитър Димитров.
Повече от десет години той водеше последователна битка, сигнализирайки за щетите, които предприятието нанася върху природата.
Днес става ясно, че неговите опасения не са били просто „шум в системата“, а абсолютно основателни и своевременни предупреждения. Инвестицията в новата станция е де факто косвено признание, че природата на Етрополе е плащала висока цена за индустриалния подем на региона.
Поглед към бъдещето
Ще загъмжат ли реките от живот?
Въпреки иронията в заглавието, откриването на станцията е позитивен акт.
Надеждата на по-голямата част от обществеността е, че с това съоръжение се слага край на ерата на „мътните води“ – буквално и преносно.
Реките в Етрополе най-накрая да се освободят от тежкия отпечатък на рудодобива.
Въпросът: Дали „стабилната популация на балканска пъстърва“, за която се говореше при откриването, ще се превърне в реалност навсякъде, а не само в докладите?
Етрополе заслужава правото да диша и да живее в чиста среда.
Дано оттук нататък жабетата, които „ручааме“, да са само метафора за миналото, а бъдещето да ни носи само кристално чиста вода.
