Боевете при Етрополе са успешно действие на Западния Руски отряд за отхвърлене на Орханийската османска армия от Орханийското поле (дн. Ботевградско поле), както и за подготовка на атаката на силно укрепената позиция Арабаконак – Шиндарника.
Оперативна обстановка Успеха на Западен отряд (Гурко) в битката при Правец прави възможно заемането на изгодни позиции за преминаване на Стара планина.
Първа стъпка е овладяването на Етрополе. Възложено е на Предния отряд (командир, генерал-майор Виктор Дандевил).
Разделен е на две колони : северна (4 батальона, 3 сотни и 6 оръдия, командир генерал-майор принц Александър Олденбургски) и източна (3 батальона, 3 сотни и 8 оръдия, командир полковник Ридзевски). Боевете (21-24 ноември) На 10/22 ноември, източната колона извършва обходно движение по направлението с. Голям извор – с. Брусен – с. Лопян – с. Рибарица (Етрополска) – гр. Етрополе.
Северната колона се придвижва по планинската пътека с. Правец – гр. Етрополе. Идвайки от Лопян и Ямна, привечер източната колона достига Етрополския манастир.
Води се силна артилерийска и пушечна престрелка. Заета е височината Здравеца, с командно положение по отношение на Етрополското поле.
На 11/23 ноември северната колона продължава движението на юг към Етрополе по долината на р. Малки Искър. Вечерта руските артилеристи и доброволците от четата на Георги Суранджиев изкачват оръдията на височината, заета от частите на полковник Ридзевски.
На 12/24 ноември след изненадващ артилерийски обстрел (полковник Михаил Ореус), османските сили са атакувани в Етрополското поле от частите на северната колона.
Към 16.00 часа срещу смутения и объркан противник е предприета обща атака, последвана от стихийно отстъпление към с. Стъргел.
До края на деня Лейбгвардейския Преображенски полк води преследване, а главните руски сили потушават пожарите в гр. Етрополе.
Когато във все още турска София се разнася вестта, че генерал Дандевил е превзел Етрополе, сред османското командване настъпва тревога. Строго секретната заповед, дошла от Сераскерата (военното министерство в Истанбул), e градът да се превърне във втори Плевен. Така според турския генерален щаб на пътя на руската армия през настъпващата зима ще има два могъщи опорни пункта. А през пролетта войната може да придобие съвсем друг обрат…
Когато генерал Виктор Дандевил превзема Етрополе през ноември 1877 г., Плевен все още не е паднал, макар и притиснат в желязната обсада на генерал Тотлебен. Плановете са в София да пристигне с огромна армия самият Сюлейман паша, който яростно търси реванш за лятното си поражение на Шипка, където най-позорно е разгромен и отблъснат от „раите” в опълченски униформи.
Османското командване не допуска дори мисълта, че в настъпващата сурова зима някой ще се осмели да премине през ледените вихрушки, засипващи Старопланинските преходи. Въпреки това дръзката атака на генерал Дандевили превземането на Етрополе хвърлят в паника турските генерали. Сюлейман все още не е успял да пристигне и да се укрепи в София. Но се надяват това да стане скоро. И въпреки че на 10 декември 1877 г. изтощеният Осман паша след неуспешен опит за пробив слага оръжие, остава надеждата за крепостта София. Но и тя рухва при невероятния зимен преход през Балкана, в който генерал Гурко заедно с генералите Отон Раух и Виктор Дандевил изпреварват Сюлейман и освобождават града. Възможност да започне този поход дава именно превземането на Етрополе от Дандевил, с което е осигурен плацдарм за настъплението. По време на този удивителен зимен поход много българи помагат на освободителите с превоз, работна ръка, като водачи, помагачи при бутането и тегленето на оръдията. И много от тях загиват заедно с руснаците в снежните виелици или в дълбоките пропасти. Балканджиите честно и всеотдайно, от цяло сърце и с всички сили, изпълняват заповедите на генералите, командири на настъпващи колони.
Художник на рисунката към статията: Георги Георгиев Вълков