Място с дух, традиция и незабравими спомени Село Ямна носи духа на времето и спомените на поколения.
Официално съществува като самостоятелно село от 1962 г., но преди това е било съвкупност от шест махали към село Лопян.
В онези години, когато животът е бил по-прост, но по-смислен, хората от Ямна са ходили в Лопян за всички важни дела. Времето е било такова, трудът, солидарността и общността са били в основата на всичко.
Партийният секретар и председател на местното ТКЗС, Марко Йолов Ботев, играе ключова роля в развитието на селото.
Още преди административното отделяне на Ямна, жителите започват да градят новите си домове, завършвали една къща, започвали следващата.
Работели са задружно, с доверие и вяра, че заедно всичко е възможно. В онези години в Ямна е имало пълномощник (Марин Атанасов), човек, който не е получавал заплата, а хонорар, но вършел работата си със сърце и чувство за отговорност.
Жените обработвали нивите, мъжете се трудели в дърводобива. ТКЗС-то е разполагало с два големи животновъдни комплекса със стада овце, крави и волове, както и със собствена ковачница.
Овчарите Гето Василев, Васил Гетов, Гено Христов, Лазар Кръстев, Цако Иванов, Стефан Марков и Васил Николов, както и грижливата Василка Сълева, която се е занимавала с кравите, са част от хората, оставили диря в стопанския живот на Ямна. Селото не се е изчерпвало само със селско стопанство.
Тук са работили различни цехове, за пластмасови изделия, за дървообработка (с гатер, банцизи и др.), както и тъкачен цех, чийто килими са се изнасяли в чужбина.
В махалите е имало цели седем магазина, днес са останали само два, но споменът за оживлението остава жив. Във всяка къща е имало поне по две деца. Селото е гъмжало от живот, а младите хора са били неговият двигател.
Имало е редовен автобус Ямна – Лопян – Ботевград.
Днес, три автобуса на ден по линията Етрополе – Ямна – Етрополе, а около нас, повече тишина.
И все пак, духът на Ямна не угасва! Пенсионерският клуб е отворен и пълен с живот.
Селският събор продължава да събира хората, млади и стари, около масите, около хорото, около любимата Етрополска духова музика.
Населението на Ямна намалява, но тук се пази история, човешка топлота и онази простичка, но истинска връзка между хората.
Това място остава дом, за корените, за паметта, за надеждата.
Христо Генов
Бел. ред. – Съвсем наскоро пътят до Ямна беше основно ремонтиран и асфалтиран, промяна, която носи надежда, че достъпът до селото ще става все по-лесен, а животът, по-удобен.
Един малък, но важен жест към хората, които пазят това красиво място живо
