Тук природата е живописна, пътят живописно извива през селото, а хората – топли и добри.
Някога животът кипеше – имаше развито селско стопанство, а в здравната служба всеки ден приемаше фелдшер.
Два пъти седмично идваше и зъболекар.
Гледахме филми в киносалона, четяхме книги в библиотеката, а децата учеха в прекрасното училище „Св. Св. Кирил и Методий“.
Училището и читалището бяха построени през 1956 г. с доброволен труд от жителите на селото – всички, които можеха, помагаха.
През 1965 г., когато бях в първи клас, в училището учеха 135 деца – всички от селото.
Всяка паралелка имаше своя учебна стая. Директор тогава беше другарят Цвятко Кусев, акова бе обръщението по онова време.
Учителите ни бяха:
Гена Вутева, Иванка Павлова, Вета Василева, Лидия Николова, Марин Василев, Иванка Димитрова, хора, които ни учеха не само на знания, но и на доброта и отговорност.
Когато завършихме седми клас, бяхме един сплотен клас: Христо Генов, Пашко Иванов, Володя Вълов, Станка Василева, Мария Василева, Дафинка Георгиева, Григор Михайлов, Венко Иванов, Марийка Цакова, Надка Цветкова, Марин Стипцов, Иванка Генчева, Дафинка Лазарова, Гина Лазарова, Митко Панчев и Боянка Цакова.
За съжаление, както някои от нашите учители, така и част от съучениците ни вече не са сред нас…
Колко весело беше в нашето училище!
Но преди около 25 години то бе закрито – нямаше достатъчно деца.
Жалко, много жалко…
Още през 80-те години започна постепенното преселване на хората към градовете.
Някога в Ямна живееха над 600 души, а днес – едва 180.
Училището пустее, врати отворени, прозорци изпотрошени.
Безстопанственост…
Но има и нещо, което ни дава надежда, читалището, пощата, салонът за събрания, библиотеката и пенсионерският клуб продължават да съществуват.
Наскоро чрез избори бе сменено ръководството на читалището и за председател бе избрана г-жа Марийка Цанова Иванова– човек с опит в банковото дело и счетоводството.
Тя е добра, сериозна и отговорна, работи с желание и обединява хората.
Благодарение на нея селото отново се събира за празници.
А какво му трябва на човек?
Сплотеност!
Днес в Ямна къщите пустеят, а повечето жители са възрастни.
Но вярвам, че ще успеем да върнем наследниците по бащините им къщи.
Автор: Христо Генов
