Инициатори за построяване на пощенската палата са група етрополци, най-вече Григор Ангьозов, който е бил началник на пощенска спестовна каса в София. Той е бил главния инициатор и е положил грижата да се направи. Образува се комитет чрез кмета на Общината, в които влизат видни етрополци, за началник на този комитет е избран Стоян Кринчев.
Взема се решение за мястото на новата поща, като се взема място от овощната градина на горното училище.
На това място е имало и увеселителна градина „Родина“.
Г-н Ангьозов действаше от София и там се изработи строителния план.
Реши се пощата да се построи по стопански начин, тоест, всеки гражданин е длъжен да отработи трудови дни или да даде пари ако е зает.
При направата на основите се включиха почти всички граждани.
Беше ми възложено да наблюдавам и да следя за строежа, ако нещо не е наред.
От техническа служба гр. София ми беше наредено да възлагам на хората акорданти работа и всяка сутрин идваха хора за работа с голямо желание.
Провеждах търгове с наддаване и тези хора акордантите действаха по снабдяването и строителството.
Та по този стопански начин се направи пощата в гр. Етрополе само за три години.
Изключителен ентусиазъм и отговорност от всеки!
Трудностите, които имах, бяха такива, щото парите по заплащането идваха след извършена работа и не можех да се разплащам веднага с хората.
Принуден бях да вземам пари на заем от местни заможни хора като братя Билеви, най-вече гаврил Билев, който ми е давал колкото съм му поискал, било то 100 000 или по 200 000 лева.
За тези пари давах съответната разсписка.
Хорарата ми имаха голямо доверие и с радост се отзоваваха на моите искания, щото това правеше голямо удоволетворение и чест.
Както казах вече, пощата се построи за три години от 1945 до 1947 г. и беше открита.
Като началник на новата пощенска палата е назначен Стоя Кринчев.
Поща в Етрополе има от 1882 г.
През 1982 г. се навършиха 100 години.
Искам да споделя как баща ми преживя тази радост.
На деня, определен за честването на юбилея, Стоя Кринчев се бе пременил с нови дрехи и тържествено се разхождаше по главната улица с надеждата някой да го поздрави и покани на тържество.
Но уви!
Никой от тогавашното ръководство не се сети за него, само раздавачът Борис Драгански го поканил устно.
Никога не съм го виждал така ядосан. По характер той бе тих и спокоен човек и живееше с мисълта да помага на хората.
Като си дойде вкъщи, аз го попитах как беше, а той помисли и каза:
„Сигурно са ме забравили, отдавна беше“.
Сега е мястото да кажа:
Господа началници и ръководители, отворете ИСТОРИЯТА и си спомнете за хората, правили нещо за този град, което е станало и сега!
Тогава баща ми беше на 72 години, но до края на живота си остана обиден и огорчен.
Има и други такива забравени етрополци.
Предлагам в местните вестници да има рубрика „ЗАБРАВЕНИ ХОРА“.
Народ, който забравя предците си, е народ без история.
Бил си направил барака и спял в нея, за да пази строителните материали,когато се е налагало, работил е и на строежа, а вечер до късно, та чак до зори, се е занимавал с всички сметки и документи, които грижливо пазеше в няколко екземпляра.
Направил е някои промени.
Стълбището е направено с тристранно изкачване, изходната врата е с орнамент изгряващо слънце и е по-голяма.
Телефонната кабина е с гише и врата за по-голямо улеснение.ьИмаше приземна столова.
На втория етаж през лятото идваха лагерници от София, всяка сутрин на висок пилон издигаха знамето, придружавано от мощно ура.- това радваше етрополци и ги правеше горди.
Искам да разкажа и един вълнуващ спомен.
Това се случи през лятото на 1990 година. Баща ми и моето семейство бяхме поканени на чесването на 100 г. от основаването на с. Манастир в Родопите- там баща ми е бил назначен за началник пояа и е изкарал шест години от 1935 до 1941г.
Като разбраха, че е пристигнал Кринчев, всички хора ни наобиколиха и започнаха да го прегръщат и здрависват. Бях много изненадан, към нас се приближиха две жени в родопски носии и ни посрещнаха с хляб и сол.ьЗнам, че с този ритуал се посреща голям гост и прияте.
Гледах и не вярвах на очите си и се разплаках от радост и умиление.
Беше много трогателно- стари приятели не бяха се виждали повече от 50 г.
Всеки канеше настоятелно Кринчев и семейството му на гости, на гости и да пренощува, някои като бай Колщо идваха четири пъти да ни канят.
В този момент си казах:
Татко, аз не съм те познавал!
За тези хора той е бил и лекар и обущар и архитект. Ще питате защо?
Сам е проектирал каптажа и водохващането на водата за пиене.
Поръщва чак от Германия Манесманови безшевни тръби през 1940г. и от гара Пловдив хората с мулета ги докарват до селото, което е на 63 км. От Пловдив и на 1500 м. Надморска височина, за 45 дена построяват училището, за 75 дена- черквата!
Застрои ли някой къща- всички идват да помагат.
От с. Манастир до курорта Имарет дере са 9 километра и има построени 33 чешмиот бял мрамор с ликовете на хората, дето са ги направили.
Никъде не видях счуена чешма или портрет… И си зададох следнип въпрос:
–Какви са тези хора, и те ли са Българи?
За жалост по нашия Етрополски край това не е практика.
И как ще станем туристическа атракция, като сами сами не пазим направеното от човека и природата?
ИВАН КРИНЧЕВ