Светлана Бошов е псевдонима на Светлана Христова, която е родена на 02.04.1993г. в гр. Етрополе. Завършва средното си образование в СОУ „Христо Ясенов” в английска паралелка. След това завършва висшето си образование в Югозападния университет „Неофит Рилски” в гр. Благоевград със специалност „Култура и медии“. По–късно заживява в гр. Варна заедно с мъжа си. Има син на 5 години. През 2022г. издава първата си стихосбирка „Непозната”. Същата година започва да работи в редакционната колегия на вестник „Етрополе – вчера, днес и утре”. Става член на сдружение „За Етрополе”, а след това и негов заместник-председател. Последно работи в една от големите вериги книжарници в страната, част е от редакционния екип на вестник „Етрополски преглед”, а съвсем скоро излиза втората ѝ стихосбирка „Душа в мъглата”. Занимава се и с изработка на книгоразделители от метал и камъни и е представител на марка козметика.
Първо да ви попитаме, от къде идва фамилията Бошов във вашия псевдоним?
Бошов е фамилията на сина ми и на мъжа ми, с когото нямаме брак, но имам неговото съгласие да я използвам. Все пак всяко нещо, което пиша, създавам и правя е подписано Светлана Бошов, а то значи много повече от един подпис в гражданството. Хареса ми как звучи и така си остана.
Как започнахте да пишете? Как се възприе първата ви стихосбирка?
Апетитът идва с яденето, писането идва с четенето. Първо аз съм книгоман, обичам да чета, да купувам книги, да чета резюмета, да се ровя и търся информация, до скоро работих и в книжарница, за да съм близо до книгите и тази работа ми доставяше удоволствие.
Писането обаче открих като свое призвание като тийнейджър, защото ми помагаше да се справям с порастването, с живота, с любовта и т.н. Първата ми стихосбирка „Непозната” представяше стихове писани тогава. Възприе се добре и с радост от хората, които ме познават, които са чели нещата ми преди да ги събера и издам. От онези, които четат поезия също. Баба ми плакала като я чела. Възприела я много емоционално, защото видяла чрез стиховете колко тъжна и ранима съм била, какво съм преживяла, а не е знаела.
И все пак за някои аз все още съм непозната. Имаше хора, които ме питаха за какво пиша, след като никой не чете. Това не е вярно! Хората все пак четат, но трябва и да се пише, за да се чете.
Казвате, че хората все пак четат? Какви са вашите наблюдения?
Четат, разбира се! И не смятам така само на база моето обкръжение, което е от четящи хора. Наблюденията ми идват от работата ми в книжарницата. Имаше хора, които купуваха книги за стотици левове. Всеки ден продавахме книги за хиляди левове. И честно казано една от мечтите ми е някой ден да имам своя собствена малка книжарница за всички, които четат. Краят на книгите още не е дошъл.
Излиза втората ви стихосбирка. Как ще се казва тя? Бихте ли ни я представили?
Новата ми стихосбирка ще се казва „Душа в мъглата“. Тя представя следващият период от живота ми. Периода на лутане, на борба, на порасналата жена, майка, любима, понякога изморена, понякога добра, друг път лоша, всички ангели и демони, наранена, обичана… Жена, която търси и развива себе си.
По втората ми стихосбирка работихме съвместно с художника Кирил Кръстев – Кироки, който направи рисунката на корицата и рисунките вътре. Много му благодаря за идеите, чудесната работа и търпението.
Освен това тази втора стихосбирка нямаше да я има без напътствията на Зоя Крачунова, която е неин редактор и която написа специално въведение и представяне. На нея също благодаря за съвместната работа, за разговорите, за смеха и отдадеността.
Оказа се, че това ще е десетото юбилейно печатно издание на Сдружение „За Етрополе”. Това прави тази книга още по-специална за мен, за сдружението, за издателството, за хората, с които работим, работили сме или ще работим, за книгоиздаването изобщо, защото всяка книга е богатство особено когато я правиш от сърце.
Каква е връзката автор – читател?
Връзката трябва да е магическа. Или я има, или не. Можеш да грабнеш някой, а може да не успееш. Важното е да си искрен, когато предаваш емоциите и мислите си, да ги предадеш леко, чисто, различно. Така се докосват сърца. Когато съм успяла да ги докосна, хората ми отвръщат с любов, разбиране и това ме радва, дава ми нов тласък, нова муза. Магията я има!
Кой ви критикува най-често?
Мъжът ми. Той все търси римата, защо се повтаря това или онова, защо така, а не иначе. Отговарям: „Защото така!”
Другият човек е Зоя Крачунова, но тя е моят редактор. Това е нейната работата! Тя поне знае защо и какво критикува.
Обичам критиката. Целта е да изгражда, да променя. Дори понякога да ме ядосва, това ме кара да стигам до различни заключения, до нови хоризонти, идеи, а това е добре.
Казахте, че новата ви стихосбирка „Душа в мъглата” представя „порасналата жена”, но каква е тази жена? Какво е съвременната жена?
Объркана. Всяка жена иска да бъде независима, но изпада в зависимости, тъй като вече няма точно определено място за жената. Да, жените са извоювали права и свобода, но само до някъде. Смятам, че по-скоро в стремежа си да се освободят са се натоварили повече, защото реално от нищо не се освобождават. Жената трябва да бъде прекалено много неща, което я обърква и изморява. Тя работи, развива себе си, мисли как изглежда външно, духовно, същевременно е майка, домакиня, жена на мъжа си, дъщеря, приятелка, ако е като мен и е творческа натура – понякога е отвеяна от вихъра и още и още. И през цялото време тя мисли за всичко това. Цялото ежедневие представлява товар. Да, хубаво е, прави я щастлива, но така минава целият ѝ живот. А в момента, в който седне или си даде ден почивка, винаги се намира някой, който да каже, че по цял ден нищо не прави.
Някои изпадат в крайности. Цял живот градят кариера или учат, или пътуват, или пък се отдават на децата си, на домакинството. Други пък в желанието си да имат перфектен вид се разболяват от анорексия, болимия и д.р., съсипват тялото си чрез пластичната хирургия. Всички тези крайности са в следствие на объркването и търсенето на „аз-а“, който преследва фалшиви идеали.
Вие можете ли да се определите? Коя сте вие – майка, творец, журналист…
Всичко. Преди всичко съм майка, после съм жена, след това творец по душа. Журналист – вече мисля, че е по съдба, и с отворени обятия за всичко, което живота ми предложи. Разбира се, стига да не ме товари прекалено много и да ме прави щастлива.
Смятате, че съдбата вие е да сте журналист, така ли?
Така мисля вече. Влязох в университета с идеята да изляза журналист, но за четири години реших, че това не е моето призвание. Само че преди година ми бе предложено да помагам във вестника „Етрополе – вчера, днес и утре” и се съгласих, за да се пробвам и да се уча. До скоро бях част и от редакционната колегия на вестник „Етрополски преглед”. А сега отново вписвам вестник „Етрополе – вчера, днес и утре”. И ето, че продължавам да се занимавам с „някакъв вид” журналистика, макар да смятах, че не ставам за тази работа.
Вие сте и заместник-председател на Сдружение „За Етрополе”. Как се случи това?
Това стана без да искам. Исках да издам своя стихосбирка, но не бях уцелила момента. Беше по време на ковид пандемията. Всеки ми отказваше. Намерих Борил Караканов и той се съгласи да я види, а след това да бъде издадена от Сдружението. Предложи ми и да стана част от него и аз се съгласих с идеята да помогна с каквото мога. Сдружението издаваше вестника „Етрополе – вчера, днес и утре” и се включих и там. В един момент се наложи смяна на позиции в сдружението и беше предложено да стана заместник-председател. След известно умуване и убеждаване приех и сега помагам навсякъде с каквото мога, давам идеи, водим разговори и се стремим да работим за града. Проблемът е, че нямаме много средства. Въпреки това смятам, че всичко, което обмисляме все някога ще се случи, понеже сме упорити.
В крайна сметка какво е за вас успехът?
Успехът е всичко, защото да съм успяла, означава да съм свършила всичките си задачи, да съм постигнала мечтите си, да съм помогнала, да съм създала и да съм се почувствала добре накрая.
Лични въпроси:
Чай или кафе?
Не мога без кафе, точно както някои хора не могат без цигара или без алкохол. Чай пия само, когато съм болна.
Опишете се с три думи.
Инатлива, пърхаща, точна.
Какво ви вдъхновява?
Всичко и нищо. Случвало се е вдъхновение да ми донесе една песен, която съм слушала много пъти, но в един даден момент да „отключи“ идея, мисъл. Може да ме вдъхнови филм, разговор, книга, преживяване, какво ли не. Вдъхновение дебне от всякъде, само трябва да го почувстваш.
Как се справяте с умората и стреса?
Когато съм стресирана и уморена трябва да остана малко сама, за да послушам музика или да чета, или да поспя.
Какво обичате да правите през свободното си време?
Да пътувам, да разглеждам градове, места, културни, природни забележителности. От големите музеи, до някой водопад или някой камък, за който се твърди, че е от преди Христа без да има доказателства. И да чета, чета, чета!
Какви книги четете?
Всякакви. Като малка прочетох голяма част от детските книжки, след това минах на любовни романи, класика и трилъри. В университета четях исторически, журналистически и научни трудове, политически, за изкуство, култура, психология и т.н. Сега чета каквото ми се иска. В момента чета две книги: „Тайната” на Ронда Бърн, за личностното ми развитие и успех и „Quo Vadis” на Хенрик Сенкевич, която ме запознава с любовна историята по времето на Рим, управлението на Нерон и възникването на християнството.
Каква музика слушате?
Предимно рок и метъл. Малко поп, малко соул, малко хаус.
Любима фраза/мото/девиз.
Напоследък ми е любимо това: „Ако не го направя аз, кой ще го направи? И ако не го направя сега – кога? Но ако го направя само заради себе си – кой съм аз?“ – Хилел (еврейски мъдрец)
