„Просвещение – пише Кант – е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил.“ За “непълнолетие“ се има предвид невъзможността да използваме разсъдъка си без да се водим от някой друг.
А “самопричинено“ е това непълнолетие, при което ти липсва смелост и решителност, за да разсъждаваш сам. В този ред на мисли Просвещението казва: „Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък.“
Мързелът и малодушието обземат хората и по този начин те остават завинаги зависими от религията, книгите, лекарите, политиците, които мислят вместо тях, без да разсъждават сами. По този начин не се налага да влагат усилия, намирайки го за справедливо. Все пак за какво им се плаща?! Така хората попадат в ръцете на други, които нямат против да водят. Но човечеството не осъзнава, че да сбъркаш, да паднеш, да се провалиш, е само път към “прохождането“.
За всеки човек е трудно да се освободи от неговата непълнолетност, но правилата и формулите са окови. А който ги отхвърли може да се движи свободно. Малцина са тези, които са успели.
Но просвещението в едно общество е напълно възможно като първо премахне насажданите предразсъдъци. Иска се свобода – да използваш разума си открито и публично, макар по-високо стъпилите да поощряват
действието без мисъл и сляпото подчинение. Като “учен“, човек може спокойно да излага мислите си пред публика, но с това да не нарушава реда и спазването на правилата като гражданин или служител.
Споделянето с обществото на проверени и добронамерени мисли не може да навреди на ничия съвест.
Човешката природа има предназначение да прогресира, затова не може една власт, едно духовенство, една шепа от хора да решават какво и как да се случва поколения напред и нямат право да лишават обществото от
развитие, промяна и да го ограничават в мисленето. Нещо, което е работило в даден период, може изобщо да не работи в следващия. Един монарх, водач трябва да обединява общата воля на народа в своята.
Сега все още живеем в епоха на “Просвещение“. Много са тези, които търсят изход от непълнолетието, които си служат със собствения си разсъдък, които намират полето свободно да избират и да се усъвършенстват. По-възможно би било просвещението, ако се избират водачи, които не се стремят съзнателно да държат народа в невежество.
Който е просветен може да дисциплинира армия, но свободното мислене на всеки член на народа може да повлияе върху принципите на правителството, а то от своя страна трябва да намира за полезно общуването с хора, които са нещо повече от машини.
Учението е път към “Просвещението“. Но не заучаването, а мисленето върху материала. Не повтарянето на нечии мисли, а напротив, в някои случаи оспорването им. Разговорите по темите, размислите по въпросите касаещи цялото общество, развива човека, за да може след време като част от новото поколение, да решава проблемите му на базата на това, което знае. Да има свободата да намира нов по-добър път, по-подходящ за времето. Подлагането на хората под определена власт ограничава “пълнолетието“ им. Това е добре за тези, които искат да властват, защото винаги е по-добре да водиш овце, а не бива хората да бъдат такива, иначе свободата на индивида рискува да бъде застрашена и развитие да няма.
Всички ще бъдат слепци, рискувайки винаги да бъдет водени в тъмнината.
Нека просто светнем лампата и свободно да вървим сами!
(Отговор на въпроса: „Що е просвещение?“ – Имануел Кант 1784г.
file:///C:/Users/Administrator/Downloads/%D0%9E%D1%82%D0%B3%D0%
BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B2%D1
%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0%20%E2%80%9E%D0
%A9%D0%BE%20%D0%B5%20%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0
%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%E2%80%9C
%20-%20%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82%20(1).pdf)
Автор: Светлана Христова (Бошов)
