В памет на един голям учител и будител от Етрополе!
Васил Стипцов е роден през 1924 година в красивото балканско село Лопян.
Съдбата го изпраща по пътя на просветата, път, по който той върви достойно през целия си живот.
Завършва Учителския институт за прогимназиални учители във Велико Търново със специалности български език и литература, география и пеене, едно рядко срещано съчетание, което от самото начало предопределя неговата многопластова роля на преподавател, възпитател и културен деец.
След дипломирането си, младият учител постъпва на работа в Основно училище „Христо Ботев“ , Етрополе.
Там, между класните стаи и учителската стая, между тебешира и дъската, между уроците и междучасията,
Васил Стипцов отдава най-хубавите години от живота си.
Създава атмосфера на уважение, дисциплина и любознателност, каквато рядко се среща. Постепенно преминава през всички етапи на учителската професия, за да се пенсионира като директор на същото училище, с име, изписано със златни букви в историята му.
След пенсионирането си не спира да работи за културното и духовно издигане на Етрополе.
В Народно читалище „Тодор Пеев – 1871“ ръководи класове по пеене и солфеж, предавайки любовта си към музиката на десетки деца и млади хора.
Имах честта и привилегията Васил Стипцов да бъде мой класен ръководител и учител по литература в гимназията в Етрополе.
За мен и моите съученици той не беше просто преподавател, той беше духовен водач. Преподаваше с чар и вътрешна светлина, която ни пленяваше.
Стиховете оживяваха в устата му, героите от книгите ни ставаха близки, думите. свещени. А когато оставаше време, вадеше цигулката и свиреше, така, както само човек с душа може да го направи.
Ще остане незабравим и неговият необичаен, но обичан начин на изпитване, отчупваше парченце тебешир, хвърляше го върху дневника и който ученик “уцелеше съдбата”, излизаше на дъската.
Усмивка, респект и едно особено чувство на чест да си избран, такъв беше той.
Васил Стипцов не беше просто учител.
Той беше олицетворение на достойнството, мъдростта и топлината, на духовното Етрополе, на онази България, която пази своите будители в сърцето си.
Починал: 28 септември 2012 г.
Почивай в мир, скъпи учителю. Ти остави следа, която няма да се заличи.
Борил Караканов
